Има ли другаде такова чудо – канибал, не призрачен, а от плът и кръв, да пие ракия и да играе карти и табла насред селски мегдан? Надали. Но в странджанското село Голямо Буково това си е факт от 20 години насам, пише „Труд“.

Десетки се изселиха от Буково заради него, други останаха, но до ден днешен им тракат зъбите от страх. Писаха подписки – институциите да си го приберат, за да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу.
Селото е едно от най- красивите в Странджа. Откакто се обви със страшната слава на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го само ловци- защото горите наоколо гъмжат от дивеч, а и авджиите не му се плашат.

Местните хора не са така смели- тъжни са и самотни, крият се зад дебели огради и железни врати.

В Буково не се чува детски смях – кой родител ще си пусне детето да съжителства с канибал?

“Години наред треперим, не смеят внучетата ни да дойдат … Като излезем на двора да си варим компоти, прибираме се преди да мръкне и се залостваме. Страх, ти казвам”, оплака се преди време баба Иванка. И досега си е така.

Даже Канибала започнал да пие ракия, носят последните новини за него. Но пък „амокът“, за късмет, не го е хващал, не е закачал никого наскоро.

Зловеща новина се разнесе в Бургас през 1995 г.: Бивш моряк, на име Николай убил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и смятал, че като яде човешки органи, ще живее вечно.

Истината била, че като моряк паднал и си ударил главата по време на рейс на един от корабите. Оттогава си останал у дома. четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата че наистина е ял от човешките органи на жертвите си.

След престъплението той лежа само една година в затвора в Ловеч, защото заради психичното си заболяване бе освободен и се завърна на село.

Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама.

В списъка били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „провиненията им“- кой го излъгал, дру го обидил…Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на Буково, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.

Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир “Свети живоприемний източник”. Попът отначало си умираше от страх от Гьоргов, но после и той забрави всичко и даже редовно си пиеше кафето с него в селото.

И така, историята, съвсем истинска, продължава. От полицията от време на време го наглеждат, от общината твърдят, че има човек който гарантира за него и следи дали редовно си пие хапчетата. И дотам.

„Смятах неотдавна да си купувам вила в Голямо Буково, голяма красота е особено през есента. Обаче ми разказаха тази история и се отказах. Даже бях капарирал вилата… Да не съм луд?“, заключи наскоро бургазлия.

Зевзеци пък се кълнат, че и бежанците заобикаляли това село, предупредени от каналджиите. / БЛИЦ