Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2016 17:17 - Каролин Галактерос: От четири години в Сирия няма умерени бутовници. Това е нагла лъжа
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://svetoven.pogled.info/iztok/news/80660/karolin-galakteros-ot-chetiri-godini-v-siriya-nyama-umereni-butovnitsi-tova-e-nagla-lazha
Каролин Галактерос: От четири години в Сирия няма умерени бутовници. Това е нагла лъжа
image


Гласове

/Поглед.инфо/ "Вместо да си отворят очите на най-високо ниво - нивото на президента Обама и на Хилари Клинтън, която е победена, но решена да навреди - във Вашингтон вдигат цялата тази врява за предполагаема руска намеса в президентските избори. И трябва да се опасяваме, че всичко това цели да се провали проектът за прагматично сближаване с Русия, толкова благотворно впрочем за целия свят".

От 2012 г. насам град Алепо е място на кървава битка. Според Каролин Галактерос политиката на баланс на интересите на Вашингтон и Москва е единственият начин да бъде спасен античният град и останалата част на Сирия. Каролин Галактерос е доктор по политически науки и полковник от оперативния резерв на френската армия. Тя ръководи консултантската компания за стратегическо разузнаване Planeting. 

- Сирийската армия отвоюва от бунтовниците град Алепо, старата икономическа столица на Сирия. Как виждате медийното отразяване на тази решителна битка в сирийския конфликт?

- Ако ми простите откровеността, като цяло го намирам за плачевно и най-вече опасно. Поради невежество, вкус към сензационното и към манихейска поляризация на ситуацията, прекалено доверие в социалните мрежи или поради склонност да се прокарва позицията на властта и нейните съюзници, повечето медии от месеци насам са затънали в нишата на лесното и предават доста половинчати, дори неверни информации. В резултат на това те подхраниха една изкривена интерпретация на залозите в конфликта и на фактите. Накратко, огромната част от западните медии се превърнаха в наивен предавател или понякога в съзнателен съучастник на една широка кампания по дезинформация за същността на “бунтовниците”, реалните цели на войната, самата идея за гражданска война или пък религиозното измерение на конфликта, което е второстепенно, но е изведено напред…

- Как вие гледате на събитията?

-  В болка и с цената на неоспорима човешка трагедия, източната част на град Алепо беше освободена от джихадистите, които я завладяха през 2012 г. Руският метод на интензивни бомбардировки очевидно е трудно приемлив в човешки план. Западните сили, особено френските, се стремят да избегнат масови цивилни жертви, което им прави чест. Но въпреки това те са наизбежни, защото в точността на тези удари е “хирургическо” само името. Тогава свенливо ги наричат “пропуски” или “съпътстващи щети”, подминават ги с мълчание или са отразени много слабо в медиите. 

Защо? Защото от началото на този конфликт (както в много други впрочем) и особено от руската военна намеса през октомври 2015 г. насам, става дума да се делегитимират, дори криминализират действията на Москва, сякаш те са коренно различни от нашите. Но разликата не се състои в това. За съжаление, нашите политически и военни цели са доста различни и именно тази широко зейнала пропаст до голяма степен удължи конфликта и причини смъртта на много хора…

Умишлената политическа поляризация около един “добър” и един “лош” лагер е в разгара си. За мен това манихейство е изключително опасно и насочва към истинския дневен ред на коалицията в Сирия, поставена днес в шах от намесата на Москва, но който от самото начало е диаметрално противоположен на този на Русия. В действителност, за САЩ, европейските сили и монархиите от Персийския залив или Турция не е ставало и дума да се ограничи ислямисткият рак във всичките му форми - не само на “Ислямска държава”, зрелищната изкупителна жертва -, а да се дестабилизира сирийската държава и да бъде свален режимът на Асад, каквото и да струва това. Това наистина струваше животът на доста невинни хора. Така че от 2011 г. се доверихме на радикални ислямистки групи, произлезли от “Ал Кайда”, за да делегитимираме напълно съпротивата на сирийския режим (брутален, разбира се, и който в началото доброволно заложи на ислямистите, за да унищожи ембриона на демократична опозиция, който изчезна).

- Какво ще кажете за отговорността на бунтовниците за хуманитарната ситуация?

- Тя е на първо място. Премълчахме ужасяващите практики на тези ислямистки групи (екзекуции, мъчения, рекет, набиране на деца…), за да държат като заложник сирийското население - от всички общности - за да се защитят от ударите. Освен това проблемът за медийното отразяване е неразрешим проблем. Очевидно не можем да не са възмущаваме като хора от онова, което понасят цивилните по време на войни, защото нашият систематичен фокус върху индивида прикрива политическото и стратегическо измерении. И тук имаме проблем. Защото, за да се сложи край на джихадистите в Алепо, те трябва да бъдат разделени от техните човешки щитове. Или чрез убеждаване, или чрез сила. Това се случи в крайна сметка, когато най-сетне бяха създадени коридори (не благодарение на САЩ) за извеждане на цивилните и предаване на последните джихадисти, които сами са пожелали да избегнат смъртта.

image 

Алепо Снимка: АФП

- Говорите ли за гражданска война?

- Няма гражданска война в Сирия, в точния смисъл на думата. Има война срещу всички сирийци (от всички религии и общности), която се води отвън срещу това население. Бунтовниците ги държат под свой контрол, както вече казахме, искат им откуп, заплашват семействата на онези, които искат да избягат, използват училища и болници, за да се барикадират в тях, там разполагат снайперите си и предизвикват западните хули срещу онези, които не се колебаят да ги принудят да се преместят.

- От доста време Башар ал Асад претендира, че е стена срещу “тероризма”. До каква степен това е тактическо средство, за да отстрани умерената опозиция?

- Това, разбира се, беше средство на режима в самото начало на войната, когато съществуваше ембрион на умерена опозиция. Но от четири години вече няма “умерен бутовник” в Сирия. Това е чиста утопия, дори нагла и умишлена лъжа. Именно тук е целият проблем на представителността на събеседниците, покровителствани от едните или другите, в перспективата на преговорите. Първо трябва да се изчисти джихадисткият абцес, а не само да се отвоюва Ракка от “Ислямска държава”. След това да се насърчи вътрешносирийския диалог между хора, които имат тежест сред сирийското население и искат единна, светска, плуралистична и стабилна Сирия. А за всичко това е необходимо Вашингтон и Москва да се разбират, а не да си пречат. 

- Значи идването на власт на Доналд Тръмп е добра новина за едно такова умиротворяване?

- Да, на теория! Практиката е по-тъжна. Новият президент застрашава истинските цели - особено енергийните - на досегашната администрация, чийто захлас по смяната на режима и “Арабската пролет” трябваше да послужи за тяхното изпълнение…

Тръмп каза, че иска да се разбира с Москва, за да се борят с общата опасност. Това е истинска революция, изключително положителна, за която трябва да си дадем сметка, вместо да се възмущаваме от нея! Той избра държавен секретар от високо качество, който познава и обича Русия. От какво се оплакваме? Нашите критики, малодушните ни съмнения са детинщини. Сякаш предпочитаме добрата стара и стерилна Студена война, която налива вода във воденицата на старите демони и със сигурност на враговете ни, които ровят в зейналите рани на нашия разделен Запад. Така че вместо да си отворят очите на най-високо ниво - нивото на президента Обама и на Хилари Клинтън, която е победена, но решена да навреди - във Вашингтон вдигат цялата тази врява за предполагаема руска намеса в президентските избори. И трябва да се опасяваме, че всичко това цели да се провали проектът за прагматично сближаване с Русия, толкова благотворно впрочем за целия свят. 

- Моралът ли е това, което остава за Запада, който загуби политически в Сирия?

- Точно западното поведение в Сирия е всичко друго, но не и “морално”. В международните отношения няма морал. Там има само повече или по-малко ожесточен сблъсък на сили, амбиции, интереси, възможности да се вреди и вляе. Но очевидно в тази епоха, в която трябва да накараш всеки един да вярва, че е равен на другите, че има значение и решава, че преценява и избира, се стремим да намерим по-възвишени мотиви от желанието си за намеса. Де факто моралното изискване постепенно се изроди в цинично морализаторстване. Моралът е несигурен. Той се крепи на външни за хората идеали и не ги принуждава за нищо. Той неизменно се разваля, превръщайки се в стерилно или опасно натякване. Той служи само на противопоставянето, конфликта, алчността, наддаването. С какво ни служи той, за да разберем по-добре един конфликт, да намерим трайни решения. Примерите за това безизходно положение са много.

- Може ли реализмът в международната политика да бъде етичен?

- Освен в етимологичен план, етиката и моралът според мен са доста различни. Докато моралът е преди всичко случаен, зависим от мястото, времето и специфичните интереси на една власт или на една каста, етиката е иманентност. Всеки я носи в себе си, като повече или по-малко скрита сила, която винаги може да бъде мобилизирана и която го сближава с всеки друг човек. Това е усилие да останеш самия себе си, да откриеш и изразиш своята човечност (обща за всички хора) в най-лошите ситуации, онези, които ви поставят на изпитание (войната очевидно е една от тях) и ви дават също повод да отприщите своята дивашка страна без особени последствия. 

Аз твърдя, че реалполитиката е безкрайно по-хуманна и защитава хората - които винаги са заложници и жертви на политическите сблъсъци -, отколкото морализаторският догматизъм, който претендира, че разпространява демокрацията и пазарната икономика на планетата, а всъщност позволява да се случи най-лошият човешки регрес. Затова трябва да разберем колко е полезно да се защитават държавите, да се реабилитира суверенитетът, да се възстановят границите вместо да се разпространяват уеднаквяващи и либертариански утопии, които отслабват хората и нациите, развалят маята на тяхната споеност и хвърлят едни срещу други политически и/или религиозни общности, отдали се на ожесточена политическа инструментализация. Това е голям парадокс, но действащ парадокс.

Превод от френски: Галя Дачкова



Тагове:   още,   за сирия,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 14006341
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9370
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031