ПОЛЗВАЙТЕ ЛИНКА, МОЛЯ !
https://www.facebook.com/notes/%D0%B8%D0%B2%
D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%
B0/%D1%82%D0%B5%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%
B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F/
1543705635644972
Теургия (магия)   ИВАНКА ШОШЕВА·5 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. На това явление трябва да обърнем особено внимание не само защото магьосничеството е практикувано широко от отделни секти и организации (Луциферианци, Вудуисти и др.) но и защото именно на него се основава практиката на окултизма в мнозинството от разклоненията му. От древността до днес то предоставя на практика неизчерпаеми възможности за експлоатация и манипулация, в т. ч. и чрез пословичните цигански врачки. За да се добие представа за съвременните му измерения, ще кажем, че само в САЩ законно "практикуват" професията си повече от 10000 магьосника. В някои страни (Париж, Милано) даже има изградени специални "учебни" центрове, а в Индонезия през лятото на 1993 г. лично министърът на правосъдието Етио Есман обяви, че се подготвя законопроект за инкриминиране на магьосничеството. Подобна отговорност се предвижда и в други държави! И ако за страна като Индонезия това е разбираемо, поради хилядолетните традиции на езичеството в нея, разпространението на магьосничеството в Западна Европа - обетованата земя на християнството, буди недоумение. Поначало мястото на магията в системата на религиозните вярвания е подценявано от науката. В края на XX в. обаче вече сме длъжни да познаваме това явление, независимо вярваме ли в него или не, както от чисто научната необходимост да се даде теоретичното обяснение и обосновка на една от най-древните професии (и примки за човешкия дух), така и за да можем по-ефикасно да се предпазваме от някои форми на вербална манипулация. Произход на магията. Началото й се корени в най-древните форми на религиозност - анимизмът (вярата в одухотвореността на света) и паганизмът (езичеството, предшестващо политеизма). От незапомнени времена сред хората се затвърдило убеждението, че заедно с видимия (веществен, материален свят), съществува и друг - невеществен, светът на духовете, на добронамерени или пакостни, но мислещи същества. Според разбиранията на някои народи те живеели навсякъде край нас, а според други - по-висшият етап на религиозното мислене - обитавали собствен свят - трансцедентален на нашия, от който периодически ни навестяват (Долна земя, Небесен град, Олимп, Тартар). Естествено, подобно суеверие е закономерният резултат на тогавашното невежество. И наистина - какво са представлявали сънищата и халюцинациите? Невеществената мълния, имаща ужасно материални последици? Най-сетне - какво различавало живо от мъртво и ако душата е съществувала, какво я поражда и къде отива тя след смъртта? Мисионери разказват, че според индианците в Гвиана, душите не само съществуват, но и се "трудят", и човек можел да бъде осъден не само за това, което е вършил, но и за това, което други са сънували, че извършва, защото сънуваните негови дела са вършени от злонамерения му дух. От тук, ако се приеме, че "невидимият свят" съществува, и с него може да се контактува по един или друг начин, естествено е, че хората се опитвали да му въздействат - омилостивяват или подчиняват - и така да го използват за целите си. Сред някои народи това можело да се прави от всеки човек. Другаде с тези "контакти" се занимавали "специализирани институции" - жреци, шамани и пр. Под една или друга форма ги срещаме в целия свят. Ще бъде пресилено обаче, ако считаме всички шамани за мошеници. Фактът, че сред много народи те не ходели на лов и не работели на полето, е сам по себе си показателен. Издържани от съплеменниците си, те насочвали усилията си към наблюдения, анализиране и целенасочено изучаване на света и в известен смисъл били първообраз на днешния учен. Авторитетът над съплеменниците им често се е дължал и на реални познания за природата, в която понякога откривали неща, до които надменната наука на европейците е достигнала едва през миналият век - хипнозата и автохипнозата, лечение с билки на болести, считани за неизлечими, могъщи отрови. Натрупаните познания пък се предавали на избрани ученици, които ги запазвали и множели. В Андите и днес живее племе от потомствени магьосници-лечители - т. нар. каляуайхи, които вършели истински чудеса! Приписват им ваксинация срещу змийско ухапване, трепаниране на черепи и още много, в т. ч. и първата победа на медицината над треската - отварата от хининови кори. Ще рече - магията и първобитната наука в древността, са вървели ръка за ръка и в очите на диваците не се различавали твърде. Ние обаче, трябва да ги разграничим, за да очертаем по този начин пределите им. От такова гледище магията може да бъде определена като дейност, насочена към опознаването и промяната на света около нас с помощта на свръхестествените (магически) сили. В този смисъл трябва да се превежда и понятието "теургия" - сътворяване с помощта на боговете, в противовес на демиургията - създаване от боговете (по молба на хората). Обратно - науката е дейност, насочена към опознаването на света с оглед неговото овладяване и промяна, но разчитайки само на силите и знанията на човека - от позициите и с помощта на разума. Но понеже (както вече бе казано) в древността и с двете се занимавал един и същи човек, обособяването им било твърде мъгляво. Така например докато индианският знахар ваксинира, предсказва пола на нероденото още дете или приготвя кураре, той извършва чисто практически действия (приложение на "научните" му познания) - порязва със специално обработени змийски зъби, наблюдава тялото на родилката, смесва соковете на съответни растения. Но когато заедно с това той "съобщава" на духовете на змиите за извършеното "побратимяване" с тях, "пита" духовете на раждането за волята им, или моли духовете на селвата да укрепят отварата му, той извършва вече магически действия. Ще рече - магическият ритуал трябва да се разглежда като сложен комплекс от действия (и техния резултат), състоящ се от "магическо действие" (заклинание, установяващо контакт с духовете и свръхестественото) и съпровождащи го "практически действия", които според диваците също са "кондицио си не ква нон" (условието, без което не може) за крайния успех - танци, ритуални измивания и др., и в които често е била истинската причина за позитивния резултат. За да илюстрираме това, ще прибегнем отново до Сийбрук: "Аз самият преживях два случая, в които Маман Сели се прояви успешно като магьосница. Видях я как със средства, които разглеждаха като магически, излекува едно тежко болно момиче и откри един крадец... Момичето имаше много висока треска, лежало по думите на неговото семейство от три дни в трескаво състояние и често губело свяст. Маман Сели изпрати някои членове на семейството да събират листа от боа кошон. Те донесоха не след дълго цяла кошница такива листа и тя поиска едно парче заешка кожа, наряза я на малки парчета и я хвърли заедно с листата в желязно гърне, пълно с вряща вода. Цялото се превърна в пенеста, кашеста маса. Тя поиска от бащата на момичето джобен нож, държа дълго острието на пламъка на огнището и след това направи няколко разреза в кожата на главата на момичето. След това на главата на момичето бе вързана кърпа, покрита с тази каша. По време на тези действия Маман Сели се молеше на Папа Локо и Папа Легба, направи с върха на пръста си кръст на челото на момичето и промърмори някакви заклинания. Когато напускахме чифлика, тя даде нареждания да държат топла кашата в гърнето и да сменят кърпата през няколко часа. На следния ден настъпи видимо подобрение в състоянието на пациентката, треската я напусна и след известно време момичето напълно оздравя. Аз запитах Маман Сели дали лечението не би било успешно и без молитвите и заклинанията. Тя бе дълбоко засегната и трябваше да я моля за прошка. Несъмнено тя твърдо вярваше в силата на употребяваните от нея магически думи. Ала трябвало да минат цели епохи, докато човешката мисъл дестилира магията от науката. Във фундаменталният си труд "Златната клонка" Фрейзър отива още по-далече, като окончателно ги разделя, обявявайки магията за лъженаука, лъжетеория и лъжепрактика. Ако пък някоя магия дава системен позитивен резултат (примера с болната негърка), това ще се дължи не на свръхестественото, а на някаква все още неопозната от учените, но обективно съществуваща научна закономерност. (Т. е. в такива случаи става вече дума за наука.) Като цяло, обаче, за Фрейзър "магия" е синоним на измислица. Нещо повече - вероятно и самите магьосници неведнъж са разбирали, че лозето не иска молитвите, а мотиките им, сиреч, че не заклинанията, а чисто практическите действия са довели до крайния успех. Но те са знаели също, че ако това стане достояние на останалите, ще рухнат авторитетът и почерпаната от него власт. Затова и неведнъж пищните обреди на заклинанието - редените на висок глас молитви, танците, "призоваването", "информирането" или "пропъждането" на духовете, всъщност е прикривало истински продуктивната дейност. Магията била ореол и прикритие на науката. С времето, обаче последната все повече се отърсвала от досадната си одежда. Променяла се и самата магия. В някои случаи от магическите действия останало само заклинанието, в други и то се извършвало не с думи, а с жестове (ритуалното прекръстване при християните). Магията все повече навлизала в друга "орбита" - религията, където постепенно се разтворила и претопила в множество обреди. Образно казано, от първобитната "моно мъдрост", съчетала в себе си магията, науката, обичая, морала и правната норма, с времето се оформили (еволюирали), клонове на човешката мисъл и дейност не само различаващи се, но и противопоставящи се една на друга. Видове магии. В зависимост от избраният критерий са възможни няколко повече или по-малко условни класификации. Ще се спрем на по-важните от тях: Според исканото съдействие от духовете, магията бива информативна и ефективна. Като разновидност на ефективната, в зависимост от пътя, по който се въздейства върху "обекта", можем да говорим за дедуктивна и индуктивна. В зависимост пък от избраната техника можем да говорим за контактна и/или имитативна. А в зависимост от изразената воля - за "черна" и "бяла". Типичен пример на информативна магия сред индианците алгонкини е описал французинът Шамплен. Този изследовател и авантюрист, който пръв достигнал до Ниагарския водопад и воювал с ирокезите, разказва, че веднъж съпровождащите го индианци се страхували от вражеско нападение. Като се консултирали с магьосника, последният се затворил в колибата си и дълго пял неразбираеми за тях думи. Накрая се чул втори глас, който също така запял някаква песен, очевидно отговор на първата. Накрая шаманът излязъл от колибата си в ритуално облекло и обявил, че нападение няма да има. Индианците спали като заклани, за разлика от французите. Любопитното е, че за подобен случай на пророкуване се разказва и в Библията (виж описанието на Аендорската вещица и пророчеството й за смъртта на цар Саул, кн. Царства, а също Дж. Фрейзър - "фолклорът в старият завет"). Обратно - при ефективната магия целта е извършване на някакво действие от духовете - било като преки извършители, било като министранти на човека в делата му. Както казахме, ефективната магия може да се раздели на дедуктивна и индуктивна, в зависимост от "принципа" на въздействие върху обекта. Поначало магичното мислене разглежда всеки предмет (същество) като сложен комплекс от видими и невидими компоненти, намиращи се във взаимодействие и корелативна обвързаност. Дедуктивната магия (от общото към конкретното) е насочена срещу цялата "система" (на съществото), или абстрактното множество от системи и обикновено има защитен характер (талисмани, амулети и др.). Като пример за такава можем да посочим разказваното от проф. Д. Михайлов пред студенти юристи в Софийския университет за магьоснически действия - заклинания, вършени от врачка в Родопите срещу народната власт. В случая имаме увреждане на конкретното - кмета на селото, чрез атака срещу системата, към която принадлежи. Обратно - при индуктивната магия целта е като се уврежда една конкретна част от магическата система на отделната личност (душа, тяло, вещи и дори остатъци от храната), да се повреди или унищожи всичко останало. Сред много примитивни народи съществувала вярата, че като се унищожи храна, дреха или каквато и да е движима вещ на конкретен човек, може да бъде увреден и нейният собственик. (Виж филмът "Бебето на Розмари" на режисьора Роман Полански и романът "Остров Тамбукту" на Марко Марчевски). За да стане ясно колко дълбоко е проникнало подобно разбиране в мисленето на много религии, ще напомним за забраната към членовете на Обществото за Кришна съзнание да се хранят на една маса с хора, непринадлежащи към обществото им, както и да ползват храни и дори съдове "осквернени" от ръката на чужд човек (дори майка им). Кришнаитите явно не разбират, че в това отношение те приличат на индийските касти, циганските племена с техните "мехриме" и даже на някой диваци. Според използваната техника магията бива имитативна (наподобяваща искания ефект) и контактна (осъществявана чрез непосредствен допир до някой от елементите на "материално-духовния комплекс"). Като пример за първата можем да посочим срещащата се в целия Стар свят забрана да се вари млякото - като се почне от предписанието на Библията - да не се вари яре в майчино мляко, и се стигне до обичая на българите да не се допуска изкипяване на варената течност, Фрейзър разказва, че според масаите скотовъди, дори след като е издоено, млякото запазва "духовната" (магическа) връзка с тялото на кравата (нейното виме) и затова при нагряването му пресеквало млекодаването. Тези хора, които се хранели само с говеждо месо и сурово мляко, можели да изколят за подобно прегрешение цял керван чужденци, нарушили забраната! Типично проявление на контактната магия пък са срещаните при много примитивни народи "трофеи" - скалпове, зъби и нокти, дори главите на победените врагове (хора и животни), а също и вярата, че изяденото сърце на хищника прави момчетата смели, а месото на страхливото животно (заек, сърна) ще ги направи страхливи. Сравнете това с "божественото причастяване", описвано от Фрейзър сред айните, ацтеките и др. народи! Журналист, свидетел на последната междуособица на остров Калимантан, разказва, че и сега даяките (макар и християни) са отрязвали главите и изяждали сърцата на убити малайски мохамедани, за да вземат по този начин тяхната смелост и техните души. Сравнете подобно суеверие с учението на някой секти, че кръвта е носител на душата, и ще видите, колко близо са забраната за кръвопреливане при Свидетелите на Йехова, и "класическата" контактна магия на даяките! Що се отнася до "традиционното" деление на магията на "черна" и "бяла", то произхожда от вярата в съществуването на добра и зла воля, чието съдействие се иска, но точно това деление за християнската църква е в най-висша степен условно. Тя "отнася" всичко това към "ведомството на Лукавия". Колкото до Фрейзър, той говори за "бяла" ("вълшебство, чародейство"), която трябва да направи нещо добро (примерно - срещаната в цял свят любовна магия) и "черна" ("табу" - злонамерена), без обаче да променя възгледите си за тях. (Т. е. - счита ги за мошеничество.) Независимо от това, че за много хора магията е отживелица, в последните години се забелязва по-скоро връщане на интереса към нея. Но ако думата "секта" трябва да мобилизира нашата интелектуална и религиозна зрелост, мащабно ширещото се магьосничество е не по-малко изпитание за тях! То крие не по-малки заплахи за манипулации и шантажи, отколкото някои култове, поради което хората трябва да свикнат да бъдат предпазливи по отношение на окултизма, спиритизма и другите подобни доктрини, както и на врачките и гледачите. В тази връзка е наложително да кажем и няколко думи за най-важния аспект на магията - нейната ефективност. Тъй като на практика няма човек, който да не е чувал по нещичко за големи резултати, постигнати от този или онзи с помощта на магия, нужно е да обобщим казаното дотук и да потърсим логичното обяснение. Вече казахме, че магьосниците невинаги са били невежи и шарлатани. Всъщност те често пъти са опитни хора, които много добре познават надеждите, страховете и болките на "клиентите" си и понякога безсъвестно ги използват. Поради това много се залага на внушението и самовнушението. Способността на душевното (емоционално) състояние да влияе на физиологичните процеси в организма отдавна е известна на учените. Но и не само на тях. Пословици от рода на "раните на победителя зарастват по-бързо" се срещат сред всички народи и не са се родили случайно! Всъщност често магията е насочена именно към предизвикване на подобен психологически дисбаланс, чиито последици могат да бъдат понякога наистина драстични, особено пък ако "омагьосваният" вярва в това! (Спомнете си казаното за зомбите в култа Воду!) Анализирайки всички случаи, когато магията наистина е "дала резултат", ще забележим, че ако това не е случайно съвпадение на събития, то винаги е било направено всичко възможно "омагьосваният" да разбере какво е направено срещу него, макар и понякога анонимно! Магьосникът се е стремял да предизвика раздвижването на този опасен механизъм, понякога с непредвидими дори и за него резултати. С това именно се спекулира от някои безсъвестни шарлатани. Ето защо най-добрата гаранция срещу подобно вмешателство в емоционалния ни свят, както и срещу разрушителния ефект, който то има понякога, си остава "рационалният предпазител" на здравия разум и неверието в мощта на тези магьосничества. В заключение можем да кажем, че разрастването на вярата в магьосничеството е също така показател за кризата на съвременното ни общество. Хората не биха търсили помощта на духовете, ако имаха достатъчно вяра в собствените си сили и в качествата на другия.