Ноември 28, 2016 in Беседи, Начална страница

Автор : Валери Андонов

Спомням си една стара история, която ми разказа майка ми. Тя се случила с един неин братовчед преди много време, някъде през 50-те години на миналия век. Тогава той бил все още сам и необвързан със семейство. Веднъж когато бил получил заплата, решил да влезе в една от варненските кръчми, за да се види с приятелите си.
 

Докато всички оживено разговаряли и се смеели в добро настроение, на него му направило впечатление един слаб и брадясал мъж, който обикалял от маса на маса с лист хартия и молел за нещо. Дошлите да се веселят само махвали с ръка и го отпъждали с досада.
 

Братовчедът помислил: „Ето още един нещастен пияница, който е готов да даде мило и драго за чаша ракия, но няма пари.“ Накрая човекът дошъл и до неговата маса. Ръцете му треперели, в очите му се виждали сълзи. Личало си, че е бил изгубил всякаква надежда. С едва чут глас умолително се обърнал към седналите му приятели и казал, че продава едно лозе в околностите на града. Много евтино го продавал, почти без пари. В голяма нужда се намирал, срочно се нуждаел от средства – за какво не казал. Но можело да се предположи, че става дума за нещо наистина сериозно. Човек не продава имот току-така.
 

И тук, на тази маса, били готови да го отпратят, когато неочаквано братовчедът изрекъл:
 

- Ето ти всичките пари, които имам!
 

И му подал новополучената си заплата.
 

- Ти си луд – изсмели му се приятелите – за какво ти е това лозе? Нали винаги си казвал, че не си падаш по земеделската работа.
 

- Е, така е, но не знам… Жал ми стана за човека. Кой знае какво му е дошло до главата. Искам да му помогна.
 

- А какво ще правиш без пари цял месец?
 

- Абе, ще се оправя някак. От този ще взема малко на заем, от онзи. В края на краищата сам съм, не храня семейство.
 

- И от къде знаеш, че този документ е валиден? – казали му приятелите в последен опит да го разубедят.
 

- Не ме интересува валиден ли е или не. Казах ви, че искам да помогна на човека и това е всичко.
 

- Всичко е законно – облекчено, с просветнало лице казал просителят и протегнал с трепереща ръка документа. Сполай ти за добрината!
 

И настоял още сега да отидат до нотариус, за да прехвърлят собствеността, въпреки, че братовчедът не показвал особено желание за това. Стигало му, че помогнал на един изпаднал в нужда нещастник.
 

Минали много години. Младежът създал семейство и заживял в малка къща под наем. За лозето отдавна забравил, документът стоял захвърлен в едно чекмедже. Веднъж, било някъде през 70-те години, прочел във вестник „Народно дело“, че собствениците на земи в парцела на новостроящия се квартал „Победа“ се приканват да се явят в Общината, за да бъдат възмездени с жилища. Тогава се сетил за нотариалния акт, който отлежавал забравен сред други стари документи. И каква била огромната му изненада, когато научил, че за едно буренясало парче земя, което той дори не искал да придобие, сега ще получи апартаменти в нов жилищен блок – не само за себе си, но и за порасналите си деца.
 

Човекът сам стигнал до извода, че доброто дело не остава невъзнаградено. Бог, който вижда всичко, въздава многократно на онзи, който е проявил милост и е помогнал на ближния си, изпаднал в беда.
 

Народната мъдрост казва: „Направи добро и го хвърли в морето, то няма да се удави.“ А в Еклисиаста е казано още по-поучително – с мъдростта, с която цар Соломон е бил благословен от Господ: „Пущай хляба си по водите, за да го намериш след много дни“. (Екл.11:1)
 

автор: Валери Андонов