Над гробове безбройни, глави от скръб склонили,
ридаят черни сенки по скъпи мъртъвци,
и в спомени възкръсват пак образите мили,
и от очите капят сълзи... сълзи... сълзи.

О, колко безутешно свещиците догарят!
Във кандилцата гасне притихващият плам.
От болка натежали, главите се обарят
над кръстовете, дето виси Христос тъй сам!

Мълчание покрива на мъртвите съдбата...
Но тайната, що лъха от всеки гроб студен,
е семе, скрито нейде дълбоко във земята,
което ще поникне на страшний съден ден.

                                     Архим. Серафим /Алексиев/