Въпроси, и отговори от избиратели
към кандидата за президент
публициста д-р Пламен Пасков

Росен Панайотов: Г-н Пасков, запознах се с Вашата програма. Заложени са стратегически важни моменти както във външнополитически, така и във вътрешно политически аспект. В тази връзка имам няколко въпроса към Вас: Да приемем, че вече сте президент на Република България. Как ще работите в условие, че все още в изпълнителната власт има хора служещи на чужди интереси? Те биха правили всичко възможно да развалят замислените от вас проекти и да оклеветят личността Ви (при положение, че имат влияние над основни медии в страната, които Вие наричате съкратено СМРАД*)?

Пламен Пасков: Трудно, разбира се. Но не невъзможно. Знаете ли, забелязал съм нещо много важно: във всички тези колониално — окупационни структури, които се управляват изкъсо от генерал–губернаторите, наричани все още погрешно «посолства», работят и хора, които в частен разговор и при лични срещи си признават, че скрито ми симпатизират. По-скоро – не на мен лично, а на разбирането, че ако в най-скоро време не обърнем кораба България към национално — ориентиран курс, към суверенитет, сме свършени. Те работят в едни временни структури, и нещата са стигнали такава дълбочина на разрухата, и безнадеждност, че те прекрасно разбират, че става дума за броени месеци, или максимум няколко години.
В тези структури – и в СМРАД и в СМИ и в министерствата и в силовите структури, има много хора, които с удоволствие биха помогнали на държавния глава, ако видят, че той насочва кораба в посока национално спасение, национален курс. Просто сега се страхуват даже да го кажат на глас, и се боят, че ще си загубят работата, и ще им вземат жилището заради неплатени ипотеки. Това е сложна кадрова работа, но един Президент, ако има опита в работата с хора и е добър и системен организатор на тези процеси, може да го направи.
Не е лесно, нито е бързо. Трудно, и бавно ще е, но е възможно. Който обещава чудеса, или си няма представа – какво е да работиш с такива големи групи от хора, и институции, или просто лъже избирателите си, които мечтаят за прости отговори на сложни въпроси.

Росен Панайотов: В интернет пространството се говори неофициално, че България е много богата страна на полезни изкопаеми, в частност злато и други скъпи редки метали. Може ли България да се „отскубне“ от неизгодните концесии и на каква цена? За колко време може стане и как би се променил живота на българите?

Пламен Пасков: Разбира се, че може! Толкова страни в света чрез борба са си го върнали, или са заставили концесионерите да плащат 50-70, и повече проценти от добива. Трябва просто твърда политическа воля, ревизия на концесионните сделки и връщане на дейността на страната в руслото на закона. Сега, в момента, от 13.07.1992 година, България живее в юридическо беззаконие. Всички институции в момента са незаконни, управляват незаконно, вземат незаконни решения, и провеждат незаконни от юридическа гледна точка политики.
Не, това също няма да е нито лесно, нито бързо. Това ще е борба. За борбата трябва подготовка. Трябват подготвени хора, и ресурси. Това се организира и се намира, но изисква време и усилие. Но по-добре по-късно, отколкото безнадеждно късно, или никога.
Разберете, имам съвсем конкретен, и доста добре премислен план за действие. Но понеже това е тежка борба, направо казано – война, не искайте от мен да разказвам подробно – какво, кога, и как именно смятам да направя, за да получим този резултат.

Росен Панайотов: Как може да се финансират всички тези жилища, от които биха се възползвали семейства и родители в България? Само образователният ценз ли ще бъде условие, при което ще се отказва жилище и смятате ли, че това е достатъчно, за да се ограничат родителите на възраст близка до детската, за които децата са бизнес за съжаление?

Пламен Пасков: Има 2 варианта, със своите предимства и недостатъци.
Първият: строи държавата.
Преимущества: държавата строи по-бързо, по-евтино, по-качествено, и съобразено инфраструктурно. Строи се за дълговечна експлоатация, и се вземат предвид последващата поддръжка.
Недостатъци: това вероятно ще е по-скъпо, и в известен смисъл не рационално. При пустеещи от 40-60% от сегашните апартаменти и имоти да се застрояват нови площи не е много разумно.
Вторият: прегрупиране на населението. Доста по-непопулярен вариант. Изразява се в следното: за поддръжката на имотите се слага такса, която действително поддържа и ремонтира цялата инфраструктура, не «кърпи», и не чака нещо да се срути, за да го направи. Тази поддръжка ще е в пъти по-скъпа от сегашната, макар и по-евтина от имотите, които се продават по морето. Ще е по силите на работещи хора. При едно мъдро и народо – ориентирано управление може да се предложат 3 варианта за плащане: с пари, със собствена продукция, и с общественополезен труд по специалността. Но в началото с това ще има големи трудности, и вариантът ще е непопулярен.
Предимства: този вариант възстановява целия жилищен фонд, прегрупира част от населението от големите квадратури на по-малки, които могат да си позволят, и без да се строят нови жилища, само с подобряване на поддръжката на старите, и без застрояване на нови площи, се заселват младите семейства по демографската програма.
Недостатъци – непопулярно, и изисква предварително разработен план за безболезнен преход и защита на интереса на хората, които ще преминат от големите квадратури, за поддръжката, на които не могат да плащат, към по-малките.
Всъщност, вероятно има и други, по-добри варианти, но трябва да се посъветвам със специалисти.
Кои страни бихте посетил първо след фактическото Ви влизане в длъжност като Президент на Република България? И с какви искания, предложения, идеи?
Отговор: Това вече съм го публикувал, при това – няколко пъти. Македония, Сърбия, всички бивши югорепублики, Гърция, и Румъния. И чак след това – и Турция. Всички останали срещи и посещения ще бъдат след резултата от тези срещи.
Искания в началото не може да има. Ще има обсъждане, обмен на гледни точки, виждания, сверка на часовниците за общите, и за различните интереси на всички субекти на Балканите. След това ще им предложа (вероятно, след референдум) нашето виждане за обща Балканска защита, и за максимално облекчен икономически обмен, и движение на стоки и услуги.
Евросъюзът се оказа организация на грозните и нагли двойни стандарти. Има по-равни от другите, и отношението им към България беше нечестно, презрително и ощетяващо ни. Ако се договорим на Балканите, и стигнем до работеща формула, можем да станем достатъчно силен политически, икономически, и военен субект, който да защитава интересите си далеч по-добре, отколкото в рамките на умиращия и разпадащ се Евросъюз.
Всички ние на Балканите имаме огромна и непосредствена, обща за всички нас опасност откъм югоизток. Всички виждаме, как се увеличава натиска и нахлуването на главорези, във вид на лъже — бежанци. Виждаме как марионетното правителство не само не прави нищо за спирането им, но дори и приема «закони» за заселването им. Ще ни правят «гореща точка», очевидно е. Разобличенията от преди година и нещо, когато Меркел каза «…ама България (Бойко Борисов) сам поиска да са гореща точка!» се оказаха чиста истина. Затова обещанията на кандидатите, които са част от статуквото, от управляемото «управление», че щели да решат този въпрос, са демагогия за наивници.
Никой друг не може да ни защити, освен ние самите, с общи усилия. Имаме и разпадаща се световна, в това число и европейска финансово-икономическа система. Можем да си направим своя, и ако успеем, да станем силен и пълноправен партньор на Евразийския съюз, например. Даже Израел планира да влезе в Евразийския съюз, въпреки, че нямат географско съседство с него.

Росен Панайотов: Как бихте се противопоставили на факта, че в някои избирателни секции се подменят бюлетини и реално това може да бъдат и Ваши гласове?

Пламен Пасков: Това вече съм го публикувал, при това – няколко пъти. Македония, Сърбия, всички бивши югорепублики, Гърция, и Румъния. И чак след това – и Турция. Всички останали срещи и посещения ще бъдат след резултата от тези срещи.
Искания в началото не може да има. Ще има обсъждане, обмен на гледни точки, виждания, сверка на часовниците за общите, и за различните интереси на всички субекти на Балканите. След това ще им предложа (вероятно, след референдум) нашето виждане за обща Балканска защита, и за максимално облекчен икономически обмен, и движение на стоки и услуги.
Евросъюзът се оказа организация на грозните и нагли двойни стандарти. Има по-равни от другите, и отношението им към България беше нечестно, презрително и ощетяващо ни. Ако се договорим на Балканите, и стигнем до работеща формула, можем да станем достатъчно силен политически, икономически, и военен субект, който да защитава интересите си далеч по-добре, отколкото в рамките на умиращия и разпадащ се Евросъюз.
Всички ние на Балканите имаме огромна и непосредствена, обща за всички нас опасност откъм югоизток. Всички виждаме, как се увеличава натиска и нахлуването на главорези, във вид на лъже — бежанци. Виждаме как марионетното правителство не само не прави нищо за спирането им, но дори и приема «закони» за заселването им. Ще ни правят «гореща точка», очевидно е. Разобличенията от преди година и нещо, когато Меркел каза «…ама България (Бойко Борисов) сам поиска да са гореща точка!» се оказаха чиста истина. Затова обещанията на кандидатите, които са част от статуквото, от управляемото «управление», че щели да решат този въпрос, са демагогия за наивници.
Никой друг не може да ни защити, освен ние самите, с общи усилия. Имаме и разпадаща се световна, в това число и европейска финансово-икономическа система. Можем да си направим своя, и ако успеем, да станем силен и пълноправен партньор на Евразийския съюз, например. Даже Израел планира да влезе в Евразийския съюз, въпреки, че нямат географско съседство с него.

Росен Панайотов: Как бихте се противопоставили на факта, че в някои избирателни секции се подменят бюлетини и реално това може да бъдат и Ваши гласове?

Пламен Пасков: Предвид горчивия опит на как «ГЕРБ прави избори», стана ясно, че «Бай Ганьо прави избори» е просто детска залъгалка. Бай Ганьо, Доччолу, Гочоолу, и Данко Хаирсъзина сигурно подсмърчат завистливо в ъгъла, като гледат как ГЕРБ правят избори в България.
Сериозно, такава опасност естествено има, и тя е много голяма. Това вече се случи на кметските избори миналата година – видях с очите си, как го правят. Единственото, което можем да се опитаме да направим, да призовем максимално количество хора да се регистрират за наблюдатели. Не за застъпници (нямаме пари да плащаме за това), а за наблюдатели. От народа зависи да реши – дали може да похарчи един ден безплатно, за да вземе участие в смяната на потъването на последната България, или да каже «безплатно няма да им стоя», и да си остане в къщи, пред телевизора.

Росен Панайотов: Г-н Пасков, аз се занимавам с бизнес тук в България. Имам малка софтуерна компания, която има амбиции да расте и да се развива. Като човек, който участва под една или друга форма в IT сектора имам наблюдения, че този сектор може да се превърне в „златна мина“ за България. Какво мислите по тази тема?

Пламен Пасков: Мисля, че софтуерния бизнес, като всеки един бизнес в колонията, няма право да диша по начина, по който му е позволено да се развива в метрополията.
Ако един добър програмист в Калифорния работи за 220-250,000 годишно, в Европа: за 120-150,000 евро, то в България същата работа от специалисти на същото ниво се заплащат по 50-80,000 евро годишно.
Тоест, българските програмисти работят на аутсорсинг, на ишлеме, за американски и други западни, мултинационални компании, но не получават това, което се плаща в страните — васали, или в страните — метрополия.
Всеки един бизнес в колония като България ще бъде подложен на същите ограничения, които забраняват развитието на индустрията, в това число и софтуерната. И всичко това се прави много просто, без административни ограничения. Просто регулират лихвения процент, и кредитирането за бизнесите.
Изземват функциите на национална банка на бившата такава, в нашия случай БНБ, и я правят обменно бюро на МВФ. Слагат Валутен борд, и определят правилата.
А те са много прости: ако искате да теглите кредит в САЩ, или във Великобритания, и то – за да развиете производство, вашата лихва ще бъде 0-0.25% годишно. Може да ви дадат и гратисен период, за особено голям и значим бизнес. Можете даже да банкрутирате няколко пъти. Никой няма да ви забрани да теглите нов кредит за нов бизнес — проект.
В страните — васали, като Германия например, този лихвен процент е 2-3% годишно. Германия дълго време беше поддържана да бъде индустриалната фабрика, сърцето на Европа. Но сега плановете вече са други. Голяма част от автомобилните концерни на Германия са в Китай. Там деиндустриализацията също е в процес.
И накрая идваме ние – колониите. За нас банковата лихва, срещу която трябва да си заложиш къщата, имота, колата, и всичко останало, е 10-12% годишно. Преведено на простичък език, това ти забранява да развиваш индустрия, тежка индустрия, и голямо производство. Разрешава ти да се занимаваш само с купи — продай (и то именно това, което е вече произведено от компаниите на метрополията), или с дребни услуги: фризьорски салон, златарско ателие, стоматологичен кабинет, и други подобни.
Не можеш да направиш консервена фабрика, да речем. Няма как да стане. Защото при всяко производство чистата печалба на финала е 3-4%. Даже MAC-овете и айфоните, които ги правят в Малайзия за почти безплатен детски труд, с ниско заплащане, нормата на чиста печалба е 8-11%.
Това означава, че щом банката ти дава кредит с 10-12%, тя на практика ти забранява да се занимаваш с производство. Всъщност, не тя, а колониалното решение на колонизатора, който е иззел от нас правото да вземаме решенията за държавата си. Всички стратегически решения са в метрополията, провеждат се чрез посолствата им, и туземните управляеми управляващи от правителството козируват. Защото не знаят, не могат, не искат, не стават, и се страхуват. Точно такова е поведението на всички правителства след 1997 година. И точно затова тези, които все пак искат да се занимават с по-голям, по-мащабен, и производствен бизнес, са принудени да изнесат юрисдикцията на този бизнес в метрополиите, да станат офшорни, за да ползват ниските банкови лихви, които да направят големия бизнес икономически възможен.
Има обаче и бунтари по света. Трудно, но през борба, вървят към разкъсване на тези колониални окови. САЩ в момента са слаби. И ще стават все по-слаби. Сами са си виновни, но това е дълъг разговор.
Накратко – за вашия софтуерен бизнес- този сектор може да стане наистина златна мина – България е пълна с таланти, все още, но само в условията на достатъчен суверенитет, който да ни позволи да направим нещата в полза на държавата, на бизнеса в България, и на българския данъкоплатец.
Благодаря за интервюто!

Plamen Ivanov, Фейсбук

*СМРАД = средства за масова реклама, агитация, и дезинформация. Работят за наша сметка, но за чужд, външен интерес.)

С Програмата на кандидат-президента публициста д-р Пламен Пасков може да се запознаете ТУК

• Кой е Пламен Пасков, може да видите, ТУК

• Подробно интервю с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков може да прочетете; Тук , Тук  ѝ Тук
  

• Вашите предложения и коментари относно програмата може да направите ТУК

Защо Пламен Пасков ? Защото това е човекът, който:
1. Носи 10-те божи заповеди в себе си;
2. Обича България и българския народ;
3. Знае, какво трябва да се направи;
4. Знае, как трябва да се направи;
5. Не се страхува да го прави.
ЗАЩОТО ЗАЕДНО ЩЕ ПОБЕДИМ, ПРИЯТЕЛИ!