Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2016 10:17 - Интервю на “The Bulgarian Times“ с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков (втора част – продължение)
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 12.10.2016 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПОЛУЧАВА СЕ ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО МЕЖДУ ЗАГЛАВИЕТО И ТЕКСТА, НО ВИЖТЕ ПО-НАДОЛУ И ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ:

http://bultimes.com/intervyu-na-the-bulgarian-times-s-kandidata-za-prezident-publitsista-d-r-plamen-paskov-vtora-chast-prodalzhenie/


Интервю на “The Bulgarian Times“ с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков (втора част – продължение) Публикувано на 11.10.2016  в България

image imagediv,ul,li{margin:0;padding:0;}.abgc{height:15px;position:absolute;right:16px;top:0px;text-rendering:geometricPrecision;width:15px;z-index:9020;}.abgb{height:15px;width:15px;}.abgc img{display:block;}.abgc svg{display:block;}.abgs{display:none;height:100%;}.abgl{text-decoration:none;}.abgi{fill-opacity:1.0;fill:#00aecd;stroke:none;}.abgbg{fill-opacity:1.0;fill:#cdcccc;stroke:none;}.abgtxt{fill:black;font-family:"Arial";font-size:100px;overflow:visible;stroke:none;}.cbc{background-image: url("https://tpc.googlesyndication.com/pagead/images/x_button_blue2.svg");background-position: right top;background-repeat: no-repeat;cursor:pointer;height:15px;right:0;top:0;margin:0;overflow:hidden;padding:0;position:absolute;transform: scaleX(1);width:16px;z-index:9010;}.cbc.cbc-hover {background-image: url("https://tpc.googlesyndication.com/pagead/images/x_button_dark.svg");}.cbc > .cb-x{height: 15px;position:absolute;width: 16px;right:0;top:0;}.cb-x > .cb-x-svg{background-color: lightgray;position:absolute;}.cbc.cbc-hover > .cb-x > .cb-x-svg{background-color: #58585a;}.cb-x > .cb-x-svg > .cb-x-svg-path{fill : #00aecd;}.cbc.cbc-hover > .cb-x > .cb-x-svg > .cb-x-svg-path{fill : white;}.cb-x > .cb-x-svg > .cb-x-svg-s-path{fill : white;} .ddmc{background:#ccc;color:#000;padding:0;position:absolute;z-index:9020;max-width:100%;box-shadow:2px 2px 3px #aaaaaa;}.ddmc.left{margin-right:0;left:0px;}.ddmc.right{margin-left:0;right:0px;}.ddmc.top{bottom:20px;}.ddmc.bottom{top:20px;}.ddmc .tip{border-left:4px solid transparent;border-right:4px solid transparent;height:0;position:absolute;width:0;font-size:0;line-height:0;}.ddmc.bottom .tip{border-bottom:4px solid #ccc;top:-4px;}.ddmc.top .tip{border-top:4px solid #ccc;bottom:-4px;}.ddmc.right .tip{right:3px;}.ddmc.left .tip{left:3px;}.ddmc .dropdown-content{display:block;}.dropdown-content{display:none;border-collapse:collapse;}.dropdown-item{font:12px Arial,sans-serif;cursor:pointer;padding:3px 7px;vertical-align:middle;}.dropdown-item-hover, a.dropdown-item.dropdown-item-hover {background:#58585a;color:#fff;}.dropdown-content > table{border-collapse:collapse;border-spacing:0;}.dropdown-content > table > tbody > tr > td{padding:0;}a.dropdown-item {color: inherit;cursor: inherit;display: block;text-decoration: inherit;}
Рекламата покрива страницата
Да не се показва тази реклама
image .feedback_container {width: 100%;height: 100%;position: absolute;top:0;left:0;display: none;z-index: 9020;background-color: white;}.feedback_page {font-family: "Arial";font-size: 13px;margin: 16px 16px 16px 16px;}.feedback_title {font-weight: bold;color: #000000;}.feedback_page a {font-weight: normal;color: #3366cc;}.feedback_description {color: #666666;line-height: 16px;margin: 12px 0 12px 0;}.feedback_closing {color: #0367ff;line-height: 16px;margin: 12px 0 12px 0;}.feedback_logo {position: absolute;right: 0;bottom: 0;margin: 0 12px 9px 0;}.feedback_logo img {height: 15px;}.survey_description {color: #666666;line-height: 17px;margin: 12px 0 10px 0;}.survey {color: #666666;line-height: 20px;}.survey_option input {margin: 0;vertical-align: middle;}.survey_option_text {margin: 0 0 0 5px;line-height: 17px;vertical-align: bottom;}.survey_option:hover {background-color: lightblue;cursor: default;}Няма я. ОтмянаКакъв беше проблемът с тази реклама?Повтаряща сеВече купил/аНезаинтересуван/аБлагодарим ви за отзивите! НазадЩе прегледаме рекламата, за да подобрим впечатленията Ви в бъдеще.Помогнете ни да ви показваме по-добри реклами, като актуализирате настройките си за тях.Благодарим ви за отзивите! ОтмянаЩе използваме отзивите ви, за да прегледаме рекламите на този сайт.Помогнете ни да ви показваме по-добри реклами, като актуализирате настройките си за тях.Затваряне на рекламата след: %1$dimage{"uid":2,"hostPeerName":"http://bultimes.com","initialGeometry":"{"windowCoords_t":0,"windowCoords_r":1366,"windowCoords_b":728,"windowCoords_l":0,"frameCoords_t":1186,"frameCoords_r":854.5,"frameCoords_b":1786,"frameCoords_l":554.5,"styleZIndex":"auto","allowedExpansion_t":0,"allowedExpansion_r":0,"allowedExpansion_b":0,"allowedExpansion_l":0,"xInView":0,"yInView":0}","permissions":"{"expandByOverlay":false,"expandByPush":false,"readCookie":false,"writeCookie":false}","metadata":"{"shared":{"sf_ver":"1-0-4","ck_on":1,"flash_ver":"23.0.0"}}","reportCreativeGeometry":false,"isDifferentSourceWindow":false}" scrolling="no" marginwidth="0" marginheight="0" width="300" height="600" data-is-safeframe="true" style="box-sizing: border-box; display: block; width: 300px; max-width: 100%; border-width: 0px; border-style: initial; vertical-align: bottom;"> image

Представяме Ви продължение на ексклузивното интервю с кандидата за президент публициста д-р ПламенПасков.image

Господин Пасков…да продължим?

Да продължим…

Като кандидат за кмет в отминалите избори изобщо не присъствахте в медиите. Активен бяхте само във Фейсбук. Защо така, д-р Пасков? Не вярвате на средствата за масова информация или не искахте да харчите пари?

За мен тогава беше важно да спазя принципната позиция – нулев бюджет (от партии), т. е. нулеви зависимости, всичко да е чисто. Чисто от финансови стероиди, и анаболи. С пари всеки знае. Това означава, че цялата кампания беше изцяло с мои лични средства… И понеже хората много се интересуват от парите на другите и най-вече от парите на «политиците», мога даже да кажа, колко и за какво точно бяха похарчени моите: 290 лв. за 2000 флаера, които приятели трябваше да разнесат по пощенските кутии, 50 лв. за гориво, 15 лв. за фотографии, 25 лв. за теста на Менса България (тест за интелигентност), и $50 долара за фейсбук реклама за 10 дни. Между 450-500 лв., всичко. Тестът за интелигентност беше обявен като безплатен за кандидат-кметовете, но аз предпочетох да си го платя, трудът трябва да се уважава. Нито аз ще стана по-беден с 25 лв., нито момчетата от Менса ще забогатеят с тях. Но въпросът за уважението към човешкия труд наистина е важен. Резултатът е публикуван, нищо не крия.
От всичко това следва, че даже и да бях похарчил 2-3 пъти повече или дори пълния обем от разрешения от закона бюджет от до 10,000 лв, и да бях попаднал в медийната зона на видимост, това нямаше да реши нито една от главните задачи за подобна надпревара, и нямаше да умножи шансовете ми пропорционално на сумата. Щях да взема 3-5 пъти повече гласове, което щеше да е приятно, но нямаше дори да ме изведе до границата на балотажа. Не всичко е пари. Най-важни са хората, екипа. Аз имах малък екип от хора, които много ми помогнаха, но в случая, за победа трябваше не взвод, а полк, образно казано.
Сега е същото. Имаме нужда от обучена армия, а разполагаме с рота от ентусиасти-доброволци, които могат да нараснат до батальон.

Вярвахте ли тогава изобщо, че бихте могли да спечелите? Вярвате ли сега?

Вярва се в Бог, в църквата, джамията, синагогата, и други подобни неща. Останалото се проверява. Тогава, за местните избори, аз проверих. При равни други условия шансовете ми биха били доста добри, да. Но равни други условия означава:

  • Равен бюджет: в рамките на позволения от закона за местните: до 10,000 лв.;
  • Равен по време достъп до медиите (равна чуваемост, и видимост);
  • Равнопоставен публичен дебат, какъвто нямаше.

Последното е най-важното. Защото това решава какво ще се прави, как ще се живее през следващите, критични всички нас години.
Хората трябваше да имат възможност да направят информиран избор. Да има какво да сравняват, какво да избират и кого да питат. Всъщност, на местните избори, както обикновено, бяха заставени да избират не решения и програми за възраждането на града ни, а по лични симпатии, партийни зависимости и по платен вот.
Сега, на президентските, има избор, какъвто е нямало никога преди това: почти половината са извънпарламентарни, а част от тях са и антисистемни. Но забележете – всички медии в своите анкети питат не за целия списък, а за 5-10, максимум 12 от кандидатите. И задължително пропускат антисистемните. Това е част от играта – внушават, кои ще са истинските играчи. Всъщност, тези играчи нямаха да имат никакъв шанс, ако зад тях не стояха партийните корпорации. Ако всички бяха с равен бюджет, равен достъп до медиите, равно време, и пряк дебат, щеше да стане ясно, че целият корпоративен и партиен капитал, който стои зад тях, изтича в канализацията, и от 21 остават 2-3. Не тези, които се сочат сега.

В крайна сметка на местните избори ви се довериха 1,55% от избирателите. Как възприемате резултата?

Чудеса не се случват. Всичко е закономерно. Нулев бюджет няма как да означава фантазии за пълна и безусловна победа. Бюджетът в случая определя достъпа до медиите, което е равно на чуваемост и видимост. Да те чуят, видят и разпознаят. Да се замислят над предложенията ти. Без тези две предварителни условия хората даже не знаят, че съществуваш като кандидат. Без бюджет и отново без достъпа до събития и медии, няма как да си изложиш и защитиш програмата. Няма как да се срещнеш с хората, читалищата и залите също не са безплатни. Даже не говоря за веселбите, почерпките и всичко останало, което традиционно вече съпровожда «изборите» като такива. 1.55% при почти нулева видимост, чуваемост и с нулев дебат не е никак зле.
Във всички общества по света водещите, мислещите, хората, двигатели на всички процеси, са между 1-3%, без разлика от народността и цивилизационните условия, в които живеят. Иска ми се да вярвам, че поне половината от тях са гласували за мен. Шегувам се, разбира се.
Програмата минимум е изпълнена. Минах през месомелачката, видях как работи системата, придобих опит и знания. Направих си видеообръщенията, отговорите на важни въпроси, които трябва да предизвикат обществено обсъждане, при който и да е градоначалник, за спасението и възраждането на града и общината.

Да завършим с изминалите местни избори. Последен въпрос, след което ще се върнем на сегашните: Каква политика предлагахте, като градоначалник?

Политиката я изложих подробно в отговорите на 20 въпроса на наш съгражданин: Георги Георгиев. Политиката, която имах намерение да водя, съм я описал подробно именно там: за работните места, за децата,пенсионеритемладите хора, за бизнесакрайните квартали, за останалите населени местаздравеопазванетоспортапаркингите… всичко не ми се изрежда, ще стане наистина дълго… Но има нещо, което наистина задължително трябва да разкажа по-подробно, защото е архиважно. Просто няма нищо по-важно от него. То е в началото, и всичко останало е следствие само от него – поминъкът, работните места, доходите на населението. Всичко останало е следствие на това задължително първо условие. Без поминък и градът, и общината, и селата, и бъдещето на децата ни са обречени.
Моето виждане беше следното: За да има град, села, община, и да останат хората да живеят в тях, те трябва да имат гарантиран доход. Доход, който да им гарантира максимум независимост, и за дълго.
Сега внимавайте, защото предложението е универсално – може да се приложи от всеки кмет, на всеки град в България, стига да иска.
За целта, според мен, кметът на общината трябва да направи една общинска търговска фирма «Корпорация Димитровград, (Свиленград, Тополовград, който и да е град)» да го наречем условно «Задруга Нашият град». Продукцията на тази фирма се прави от 350-500 малки фирми, от 3-9 човека, от 1-2 семейства. 51% от дяловия капитал е на общинската фирма, и 49% на производителите. Срещу тези 51% общинската фирма осигурява начален капитал, бизнес-проект и гаранции за изкупуването и продажбата на тази продукция.
Цял един етаж на сградата на общината трябва да стане външнотърговски отдел, който на 5-7 езика да продава тази продукция зад граница. Друг един етаж да стане рекламен отдел, също многоезичен, за същата тази продукция. В общината (Димитровград) има 26 населени места. С другите градове в България ситуацията е подобна. Минимум 70-80% от жителите на «Нашият град» имат все още имот на село, къща, поне 1-2.5 декара двор. В момента повечето от тях не работят земята, защото няма къде да продадат продукцията за добра цена.
Ако днес някой си набере 10-15 кг домати в градината, утре трябва цял ден да изгуби на пазара, да се опита да я продаде. И ако не успее, тази продукция е за изхвърляне, разваля се.
Да я предаде на монополните търговски вериги, като БИЛЛА, Кауфланд, или другите? Всички знаят – изцеждане за цена, бавене със сроковете… Накратко, те демотивират хората да се занимават с тази дейност. Общинската фирма трябва да стане гарант за тази селскостопанска хранителна продукция!
Как? Като построи 3 предприятия:
Модерен консервен завод, мандра за преработка на мляко и месопреработвателен цех.
Консервеният завод изпълнява няколко функции: дава работа на хора от града, добавя принадена стойност и защитава продукцията откъм трайност, която може да се складира и когато бъде намерена добра цена и добър пазар, тогава да се продаде.
Мандрата прави същото с млечната продукция. Общинската фирма може да пусне 3 стада: крави, овце, и кози, защо не и биволи, които да се гледат от жители на община «нашият град», и цялата млечна продукция да се преработва в истинско сирене, истински кашкавал, сметана, катък, извара, и истинско кисело мляко в стъклени буркани. Излишъците се продават зад граница, за валута. Само за сравнение ще ви кажа, че лошо сирене, уж българско, без да е по БДС, в Москва го купувам на 24 лв. за килограм.
Месопреработвателният цех прави същото: Произвежда луксозни и деликатесни традиционни български меса, луканки, саздърма, пастърма, пуски и други подобни. Също създава работни места, принадена стойност, стабилен доход.
Всички производители получават веднъж една пазарна цена за продукта си като суровина и втори път – дивидент до своите 49%, след реализацията на външни пазари. «Заплати» под 1000 лв. няма да има още след края на първата година. Крайната цел е цялата тази хранителна продукция да се продаде не във вид на суровина и даже не във вид на еднократно преработен продукт, с еднократна принадена стойност, а направо до краен клиент.
Обяснявам: Имаме производител – продукт – търговец на едро – търговец на дребно – клиент (ресторант) – клиент на ресторанта. Принадените стойности между тези звена се увеличават непрекъснато, на всеки етап. Съответно, не е изгодно и икономически оправдано да продаваш суровина. Изгодно е да продаваш на последното звено. Такова може да бъде направено от общинската «Задруга нашият град».
Например, в руските мегаполиси Москва, Санкт Петербург, общината може да направи 3-5-10-15, даже 25 заведения за обществено хранене, които да са нещо средно между евтин ресторант и стол. В тези заведения за обществено хранене ще храним ежедневно (във всяко от тях) от 15-700 човека, в зависимост от площта, с българска национална кухня. Като всичко ще е наше, продуктите, готвачите, работниците, пълен затворен цикъл. Общините «нашият град» са около 20,000-80,000 човека. Това са 2-3 микрорайона, 20-30 по-големи блока в Москва. Градът даже няма да забележи, че сме на този пазар, а ще можем да осигурим работа и поминък само в един от руските градове за няколко общини, и даже ще имаме недостиг на кадри и продукция. И това не е фантастика.

Това не е ли много трудно сега?

Да, няма да е лесно. Нищо не е лесно на този свят. Всичко ще е много трудно. Но това е пътят към създаването на гарантиран поминък, на гарантирани доходи, при които няма да зависим от местната политическа конюнктура.
Могат например да се направят няколко малки ВЕЦ по мостовете на Марица (даже и само в област Хасково), които да ни донесат частична електрическа независимост.
Могат да се направят рибарници покрай Марица, или другите реки за скъпа риба, например, есетрови (чига), и/или змиорки, отново за същите цели.
Могат да се направят и оранжерии за цветя в повечето общини в България. Годишният оборот на Холандия с Русия, само за цветята, е 2.8 млрд евро. Само 1% от този пазар да вземем, сами можете да го изчислите. Как мислите, дали слънцегреенето в България е по-лошо от това в Холандия? Или скъпи цветя се гледат по-трудно, отколкото оранжерийните зеленчуци?
Имах още много производни на тези идеи, мащабни, които да гарантират голямо количество работни места, защитени от голямата ни структура – «задруга Нашият град», но не искам да злоупотребявам с търпението на читателите. Сега темата ни е за президентските избори.

Според вас искат ли хората силна еднопартийна власт?

Интересен въпрос… Хората искат поминък. Искат да имат работа, доходи, сигурност. Каква ще е идеологическата форма или надписа на етикета, слабо ги вълнува. Искат да имат смисъл на живота си – децата им да остават в родните места, както това са правили стотици поколения от предците ни, без значение дали е ставало дума за време на войни, бедност, суша, мор, или благоденствие. Искат държава, която да е гарант за държавността и за интереса на данъкоплатеца. Неотдавна чух един млад програмист, с много добри доходи, международно ценен човек, да казва: «Ако ще вече, и диктатор да идва, само да е с акъла си». Бих добавил – и да обича народа си, и Родината си. Само човек с такива две качества може да изведе страната и народа от пропастта за този срок, който физически ни е отреден от историческите обстоятелства, преди точката на необратимост.

Какво мислите за партиите? Вие се сблъскахте с тях на местните избори, ще се сблъскате и сега. Вярвате ли, че е възможно чрез партия да успеете да направите това, което говорите?

image image

За съжаление, не. За кмета на Димитровград, а и за почти всички други вероятно могат да се кажат много хубави неща, като за хора. Но всички те са в партиен формат, който няма как да им даде възможности да направи нещо самостоятелно и мащабно в интерес на града. Те са подчинена низова част на конструкцията ГЕРБ, или другите партии. От тях получават проекти, на тях ще трябва да се отчитат. Правото им да вземат независими решения за благото на града и общината, са крайно малки.
В този, сегашния формат, нищо хубаво, нищо по-различно няма как да се случи. Ще има европроекти на парче, от които да могат да направят някой лев от комисиони много малко хора, както в града и общината, така и в България. «На парче» е ключовата дума. Ще има показни ремонти или ненужни декоративни проекти, които ще са усвояване на пари, но работни места, още повече, за постоянна работа за хората няма да се разкриват. Местните фирми най-често не получават поръчките. Няма решение за най-важния въпрос – този с поминъка.
Да се разчита на чуждестранни инвеститори… Господи, ако те можеха да донесат нещо добро на България, досега за тези 26 години щяхме да живеем в рая! Защо тогава сме толкова близо до ада? Къде е ПЕК-а, например, в моя роден Димитровград? Над 3000 човека работеха там! Нали чуждестранен инвеститор го «купи»? Със същите обещания за развитие на бизнеса.
Къде е циментовият завод «Вулкан»? 8000 човека работеха там! Нали и него чуждестранен инвеститор го купи?!
Къде са хилядите други бивши производствени предприятия, из цяла България? Нали и тях все такива «инвеститори» ги «купуваха»? Колко още трябва да пием вода от морето, за да разберем, че е солена?
Всички приказки и обещания за заводи са демагогия. Нали направиха «Шише-джам» в Търговищко? Българи там на работа приемат ли? Само с турски език. В България! Ако ще строят завод турски инвеститори, не е ли близо до ума – кои всъщност най-напред ще бъдат трудоустроени там? Няма да са българите от Димитровград. Никога за последните 26 години не е било. И никъде в Турция или в турска фирма не е възможно да получиш работа, не с предимство пред турчин, а даже наравно с него. Властта по време на тройната коалиция, когато ДПС показа истинската си същност и турските «инвеститори» изкупуваха България, българска земя, и правеха фирми в България, ясно показа какъв е цивилизационният и бизнес-модел на тези хора, дойдат ли в «Булгаристан».

Значи, проблемът е етнически, и религиозен?

Не. Народност и религия са на втори-трети план ако не и по-назад. Всъщност, тук въпросът изобщо не е до народността на тези хора. Става дума за нещо много по-важно: за запазването на държавността, на суверенитета, за който говорихме и в предишното интервю. Защото ние сме колония, а Турция не е.
Разберете – нито една колония няма правото на развития на собствена национална индустрия! До края на XIX век в Британската империя е било забранено в колониите да се развиват технологични зони: заводи, цехове, преработка, които носят технологическо развитие, и принадена стойност! В колониите се добива само суровина, и всички преработки и технологии са били на Британските острови! Сега е същото! Третират ни по същия начин! Не защото сме българи, или защото е България, а защото такъв им е цивилизационният колонизаторски модел от столетия!
А днешна Турция, повтарям, не е колония! Запазила е голяма част от суверенитета си. И затова може да инвестира, и да завладява предприятия, земи, и ресурси от България! Ние сме им обещани, буквално, още в началото на 90-те години!

От кого?

От «новия голям брат»! От англосаксонския колонизатор, на който победеният през 1990  година СССР ни предаде целокупно. Разберете, IV световна война вече е в ход (ако броим за III световна «Студената война»). Целият свят е настръхнал срещу банкокрациятана световните банкстери.

Това каква връзка има с България сега?

Пряка. Цялата индустрия е 100% зависима от банкокрацията. От лихвите, от финансирането, и даже от самата банкова система като технология, която е монополна собственост на Федералната резервна система, засега. Всичко това ще се сменя, ще се руши, ще се преобразува в близките години. И това ще става «без упойка». Никой няма да мисли за социалната защита на хората. Всички индустриални предприятия зависят силно от много неща: от банкирането, от лихвения процент, от състоянието на фирмата-майка. Колкото по-голяма е една структура, толкова по-тромава и уязвима е тя в тези времена на глобална несигурност. Счупването на един винт или болт в тази голяма корпоративна машина води до изгаряне и затваряне на цели сектори. И, забележете, щом фирмата в България е турска, а произвежда кабели, фарове, или други джаджи за европейски марки автомобили, значи, ще зависи пряко от състоянието на европейските корпорации. Спомнете си само «шашмата Фолксваген», която още не е отминала, как засегна десетки хиляди малки фирми и предприятия по цяла Европа, свързани с концерна.
Разберете, на нас ни трябва наш, местен, от типа «задруга нашия град» корпоративен бизнес проект. Проект, който дава работа на хиляди, но по принципа на фиданката: 350-500 малки фирми, от 3-9 човека всяка, от 1-2 семейства. Така че, даже и 10-15% от тях «да дадат фира», останалите ще се закрепят като гора. Ще останат стабилни, дори във времена, когато индустриални предприятия се рушат, затварят, загиват. И това е напълно възможно! Но само през борба, и през централна политическа воля. Един от изразителите, на която воля би могъл да бъде Президентъ




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706373
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031