“Цецке, Цецке, не знам, бейби, кво да ти кажа ! Няма да забравя как един ден се бяхме качили с приятели с Драгалевския лифт до спирка “Бай Кръстьо” и седнахме да хапнем. Вие, Цецке, бяхте дошли с антураж от НСО, който да Ви пази от народната любов! Седяхте на съседната маса, да се видите с приятели…Видиш ли, на нашичкия, малкия ни син му се припишка и се насочихме към тоалетния възел на заведението, там обаче срещнахме тялом, а и духом “горилите” на НСО, които бяха решили да не ни допускат нито в едната, нито в другата кабинка на нужника…Защото, Цецке, в една от тях сте били Вие! И ви пазели…така било по протокол…Каква чест – да изчакате шефа на парламента да се изходи необезпокоявана…Малкият се напика, докато Вие излезете…видимо доволна, че сте оставили една нужда зад гърба си…
Почти цели 4-ри години аз нямах нужда от Вас и Вашето присъствие в парламента, и то в почетния стол на негов председател…Със сигурност много други българи също не са питаели въодушевление от това, че Ви виждат почти ежедневно от малките си екрани…или на живо, в неформална обстановка…Вие може и да сте избягали от бараката, Цецке, но бараката така и няма да избяга от Вас самата…Затова хайде бягайте обратно към бараката, където Ви е мястото…И ако утре се видим пак случайно на “Бай Кръстьо”, ще чакаме рамо до рамо ред за нужника, като обикновени граждани…и ако Вие се стискате, защото имате зор, с удоволствие ще ви прередя, за да се насладя на момента…

И спрете да раждате умотворения, Цецке, че и на мен ми се прихожда до нужника…Съберете се с екс депутати и министри и пийнете по една студена вода, защото времето ви изтече като вода…Както малкият ми син се напишка оная неделя в гащите, чакайки Ви да излезете от нужника, охранявана от НСО…

Но това време вече отмина! И няма никога да се върне, вярвай ми, Цецке !”.

Филип Михайлов