Имало едно време, едно приказно царство –  България. В него живеела красивата болярка Божана, от династията на Асеневци. Макар останала вдовица, тя се грижела с любов и внимание за многобройната си челяд.

Но настъпили дни тъмни и страшни. Цялото царство паднало под жестокостта на османците. Столицата – Търново осиротяла. Всички се пръснали да търсят спасение в Балкана. Побегнала и Божана с децата си.Приютила се в северните гористи склонове на Стара планина, близо до една рекичка. Планината станала неин втори дом. Постепенно жителите от района започнали да наричат новодошлите –  Божанците или Боженците. Оттам дошло и името на село Боженци.

Случайно или не, Божана и нейните спътници се установили до големия римски път, който от Никополис ад Иструм (до Велико Търново) стига до Константинопол. Той се оказал и  връзката на селото със света. 

Скоро след основаването на Боженци, жителите му станали известни с  предприемаческия си дух. Развивали търговия и изкусни занаяти – ковачество, кожухарство, абаджийство. Най-голям бил разцветът през XVIII и XIX век, когато кърджиите  (търговци на добитък) разнасяли стоката си по цялата Османска империя. С времето те стигнали чак до Русия, Австро-Унгария и Италия.

Замогнали се хората в селото започнали да строят чудни къщи. Всички богато украсени, с много дърворезба и окичени от край до край със шарени черги. Освен за материалното, Боженци помислили и за духовното.През 1835 г. издигнали чуден храм на вярата – църквата „Пророк Илия“. Най-интересно в нея е наклоненият под до олтара, украсен с дървен иконостас. Боженлии дори получили разрешение за строеж на камбанария. Нещо, което било категорично забранено по време на турското робство.

Около 40 години по-късно в селото ударил и първият училищен звънец. В Боженци изгряло светло училище на два етажа. В първия се помещавал салон  и библиотека, а във втория – класни стаи. Днес то е първата сграда, която Ви посреща в селото.

Село, на повече от 600 години, което и до днес пази духа на болярите!