http://dobrotoliubie.com/2016/08/12/%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%
B5%D1%86-%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE/
Св. Никодим Светогорец: „Даже и Христос е пребивавал в послушание към Майка си“
Николина Александрова 8 часа ago Uncategorized, ПроповедиКоментарите са изключениза Св. Никодим Светогорец: „Даже и Христос е пребивавал в послушание към Майка си“400 Посетители
Подобни статии Литийно шествие с мощите на св. Спиридон (ВИДЕО)7 часа ago
„Св. Богородица ни кара да отворим сърцата си“21 часа ago
10 факта за св. Йоан Рилски, които (може би) не знаетеедин ден ago
Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към своята „по естество“ майка, Св. Богородица, която го е носила 9 месеца в утробата си и го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, които гласят: „почитай.. майка си, (за да ти бъде добре) (Изх. 20:12). Въпреки, че не е бил задължен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като не е бил Негов баща „по естество“, Господ без значение е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: „и им се покоряваше“ (2:51).
Господ, със свръхестественото си послушание, надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: „от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст, тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче не спазвал само този закон. Двойно по-дълго служил на родителите си и цели тридесет години пребивавал в послушание. Поради това св. Григорий Нисийски, обяснявайки думите, които Господ казал на Св.Богородица на сватбата в Кана Галилейска: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.“ (Йоан 2:4) – казва, че Господ сякаш се оплаква на майка си, т.е., като че й казва: „Не стигнаха ли всички тези години, които ти се подчинявах? Искаш още от мен да правя това, което ти казваш? Все още не е дошъл часът да стана и аз свободен и сам да определям решенията си?“ И при все това отново се подчинил на майка си и направил това, което тя Му поискала, а именно, превърнал водата във вино.
Нашият Спасител служил и се подчинявал на родителите си с цялата си готовност и радост, с цялата си любов, в пълно смирение, без нито един път да изроптае и без външни или вътрешни противоречия. Изпълнявал не само най-дребните неща, но и по-тежките и трудни; не само важните и благопристойни дела, но и онези, които били по-скромни и незначителни.
О, какво неизразимо снизхождение! Онзи, Който с гласа си призовава облаците, а те на секундата, уплашени, се подчиняват и донасят пороен дъжд, както казва книга Йов: „Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?“ (38:34); на мига изпълнявал заповедите на Йосиф да му носи вода. Онзи, който изпраща светкавиците, а те незабавно отиват там, където пожелае – „Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли…?“ (Йов 38:35). изпращан от майка си, носел дърва за огъня. Онзи, Който с едно Слово създал всички творения – „защото Той (каза – и се създадоха,)“ (Пс. 148:5) и за чиито заповеди и дума не може да става да не бъдат чути – „даде наредби, които няма да се нарушат“ (Пс. 148:6), се подчинявал на всички заповеди на „баща“ си и на майка си – почиствал къщата, слагал масата, палел огъня, миел чиниите…
А ти сега, четейки тези редове, какво ще кажеш? Ако Царят на ангелите е пребивавал в такова послушание към родителите си – т.е., към калта и глината, чрез които с ръцете Си ги е сътворил, какво послушание трябва да имаш ти към своите родители? До каква степен трябва да ги почиташ? Колко любов трябва да им покажеш? И колко благодарности им дължиш? Помисли си сега, възлюбени, как нашият Господ Иисус Христос, от момента, в който придобил човешки сили, прекарал живота си в труд и усилие.
Трудел се с ръцете Си. Бил дърводелец и обработвал дървесина, за да прави разни мебели до тридесетата си годишнина. Докато праведният Йосиф бил жив, работел с Него и му помагал в занаята. Така изпълнил Словото Божие, отнасящ се за всеки любещ син, че „ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.“ (Сир. 3:7). Понеже родителите Му били бедни, с много труд изкарвали насъщния. И така, Господ трябвало да им помага.
След смъртта на праведния Йосиф, Господ, на приблизително петнадесет години, продължил Сам дърводелството – занаят, който не бил считан за нещо високо и съществено, както например физиката, геометрията, аритметиката или музиката, а по-скоро бил считан за скромен занаят, труден и не носещ особено много пари. Но Той го вършел, за да се препитава сам, като Човек, но и за да изхранва майка си и бедните. Но преди всичко го правел по други две причини – първо, за да даде на всички пример за прилежност и старание, и второ – за да научи хората, че и най-скромният труд не е лош, нито може да попречи на човека за спасението му и почитането на Бога. Онова, за което човек бил длъжен да внимава, докато извършва който и да е занаят, било греха на лъжата, измамата и кражбата.
О, какво чудо! Владетелят на всички, Комуто „всичко… служи“ (Пс. 118:91), приел да работи за човеците и да се бори ежедневно. Премъдрият Бог, Който по чуден начин създал небето и земята, и който е вдъхновил човешкия ум да създаде изкуствата, приел да върши такъв тежък ръчен занаят.
В действителност, странно чудо е човек да вижда Онзи, Който държи в дланта си целия свят, да се буди рано сутрин, да подхваща работа в дърводелската си работилничка или да нарамва коша с инструменти и да върви от къща на къща, с пот на чело, в пек и мраз. Този, Който е извор за живот на целия свят, „насищаш всичко, що живее по благоволение“ (Пс. 144:16), се трудил от сутрин до вечер за дневния си хляб.
Човешкият ум не го побира! Човешки език не може да го опише! Ако някой го обмисли, застива в изненада и удивление. Имал е право Иисус Христос, когато, чрез устата на Давид, казал: „Аз съм нещастен и от младини се топя“ (Пс. 87:16). Също имал право, когато изрично ни уверил: „както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ от любов (Мат. 20:28).
Свети Никодим Светогорец
„Да се учим със св. Никодим“, гл. 3, изд. Манастир Параклита.
Превод: Асен Андонов
Oтричане от поклонението към Богородица
Мисията на Тополовградския кмет Божин Бо...