Те отново са заедно. Мъжкият щъркел Клепетан прелетя 13 500 километра, за да се върне при своята любима. Прави го за 13-та година. Откакто ловци простреляха Малена и й отнеха способността да лети. Оказа се, обаче, че нито болката, нито голямото разстояние могат да попречат на любовта между двата щъркела. Всяка година Клепетан долита в края на март. И тя винага е там – на покрива на училището в хърватското село Бродски Варош.

“Такава вярност рядко се среща. Идва всяка година. Прелита 13 500 километра в една посока. И 13 500 километра обратно. Лети над различни райони, при различни метеорологични условия”, разказва Франьо Лепан, журналист.

Тази година мъжкият щъркел дори пристигна няколко дни по-рано от обичайното. Кацнал пред училището на хърватското село на 14 март, точно когато вечерта настъпвала.

“Толкова тъжно ме гледаше. А аз му викам: моете момче се върна, дядо сега ще го нахрани. Дадох му 6-7 риби. Той ги взе уморено и се качи в гнездото. При Малена”, радва се Степан Вокич.

Степан Вокич, пазителят на щъркелите и на тяхната любов. Откакто Малена пострадала, той се грижи за нея. Построил й дървена конструкция, по която да се качва до гнездото. Когато Малена била простреляна, Степан все още работел като портиер в училището. Вече е пенсионер, но всеки ден е там, за да се грижи за своята любимка. Обича Малена и Клепетан като свои деца. Нарича ги „моето семейство”. Казва, че през последните 13 години те осмислили живота му.

Най-много Степан обича лятото. Тогава тримата са заедно, а в гнездото има малки. Хърватинът помага на мъжкия щъркел с храната, защото той не може сам да се справи. Освен това Клепетан има и друга задача – да научи малките да летят. В това гнездо двете птици са отгледали около 50 малки.

През есента Клепетан отново ще замине. А Малена ще продължи да го чака. Но знае, че той ще се върне в Бродски Варош, защото нищо не може да ги раздели. А Степан се надява, че тази приказка никога няма са свърши и че нищо няма да разруши „неговото семейство”.

Автор: Биляна Бонева

СПОДЕЛИ