Вече седма година мама е там.
Там и стана втора родина.
Всички ме питат. Казвам - не знам.
Просто…Мама работи в чужбина...
Връща се тя. Но за малко е тук.
Ние двама живеем със баба.
Тя ми каза, че тате бил е боклук,
и за пиене давал си хляба.
Вече седма година мама е там,
бях на три когато замина.
Няма други. Просто съм сам,
с мечето и сиамката Кина.
Няма я мама. Баба доста тъжи.
Днес ни беше първи учебен.
Всичките с майки, и носят цветя,
а пък аз...сякаш бях непотребен...
Хайде бе, маменце! Имаш легло.
Хайде идвай! Дай твоето рамо!
Стига с туй наше каръшко тегло!
Хайде бързичко!..Чакам те мамо…

Красимир Димитров