Св. Йоан се родил около 1690 година. Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал Родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци.

В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. От Цариград бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер.

Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни.

Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния му свят, обърнат към Христос още от детството. На побоите и издевателствата от страна на турците той отговарял с думите на ап. Павел: „Кой може да ме отлъчи от любовта Христова” (Рим. 8:35).

„Аз – казвал Йоан – вярвам и обичам моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи и нищо не може да ме застави да се отвърна от Него. Като пленник аз изпълнявам заповедите на господарите ми относно работата. Но вие не сте господари на вярата ми в Спасителя Христа. Аз никога не забравям трънения венец и кръстната смърт на Господа и съм готов за още по-големи мъчения. Готов съм да умра, но не и да се откажа от Христа”.

Св. Йоан приел жестоките условия на мъченическия живот и заживял в конюшнята. Това му напомняло за яслите във Витлеем. Той много се молел и постел. С начина си на живот умилостивил турците и те с възхищение започнали да го наричат „вели” – „светец”.

Заради праведния му изповеднически живот св. Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Например с помощта на ангел Господен изпратил ястие на меден поднос от Прокопион в Мека. Турският ага бил там и му се прияло любимото му ястие. Светецът предузнал това и като видял, че господарката тъкмо готви тази гозба, изпратил я с молитва при господаря си. Агата я видял пред себе си още топла. Но така и не разбрал как тя се е озовала при него и то на блюдо, на което бил изобразен фамилният му знак. Разбрал каква е истината чак след три месеца, когато се прибрал вкъщи. Това чудо смирило ненавистта и неприязънта на турците. Духовното и нравствено влияние на светеца укротило зверствата на иноверците.

Св. Йоан се преселил при Господа, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.

При всички изпитания, които претърпял, той намирал опора и утеха само в молитвата, във всенощните бдения, които извършвал, и в приемането на светите Тайни. Всяка седмица св. Йоан се причастявал и чувствал това като велика почивка. В последния ден на своя земен живот той извикал при себе си свещеник, който му донесъл светите дарове в парче ябълка. В конюшнята св. Йоан се причастил за последен път. Неговият временен плен и житейските му трудности свършили. Приемайки причастие св. Йоан преминал във вечността и застанал пред престола на Бога с молитвеното си застъпничество той започнал да излива над вярващите потоци от чудеса.

Свещеникът и християните от град Прокопион получили от турците разрешение да вземат и погребат тялото на починалия. Вчерашният роб бил погребан със сълзи и благолепие като архиерей от християните, от турци и арменци. Тялото му, обкръжено от свещи и кадилници, било отнесено на ръце до християнското гробище.

През ноември 1733 г. свещеникът, който всяка седмица изповядвал и причастявал св. Йоан, видял светеца насън. Св. Йоан казал на стареца, че по силата на Божията благодат тялото му е останало нетленно, както е било погребано преди три години и половина. Свещеникът се усъмнил, но скоро по Божи милост от гроба на светеца се появила небесна светлина във вид на огнен стълб. Християните решили да отворят гроба и видели чудото. Тялото на светеца се оказало абсолютно нетленно и благоуханно. Това благоухание е запазено непроменено до наши дни. Като видели това вярващите с благоговение взели тялото му и го пренесли в храма, който светецът посещавал приживе.

По време на едни междуособни борби в Османската империя (през 30-те години на ХІХ век) турците решили да изгорят мощите. Присъстващите на това обаче видели как тялото на светеца се движело в огъня като живо. В страха си те прекратили безчинството и избягали. На другия ден сред обгорените въглени и пепел християните намерили тялото на светеца цяло. То било почерняло от дим и сажди, но оставало както преди благоуханно и нетленно.

Когато през 20-те години на ХХ век гърците били изгонени от Кападокия, те взели със себе си и тялото на светеца. То било положено в храм на остров Евбея, в село преименувано специално Нео Прокопион. По-късно бил построен и храм на името на светеца, където неговото тяло лежи и до днес и привлича потоци от поклонници.

И до днес св. Йоан Руски не е спрял да извършва многобройни и потресаващи чудеса.

Той изцелява неизлечимо болни, утешава скърбящи, очиства бесновати, помага на бедстващи. Ето само няколко разказа на протойерей Йоан Вернезос, свещеник в храма на св. Йоан.

Г-н Матзорос, лекар от село Аимни на остров Евбея се обърнал с писмо до Халкидикския митрополит Хризосом (Вергис), в което се казвало „Ваше Високо Преосвещенство, аз съм един не много религиозен човек. Имам висше образование, по професия съм лекар и съм бивш атеист. Случи се така, че се разболях. Проведох необходимите изследвания и поставената диагноза бе рак на правото черво. Колегите ми казаха цялата истина. Болестта бе една от най-тежките форми, която обикновено води до смърт. Бях на изследвания в Онкологичния център „Пантократор” в Атина. След като получих потвърждение на диагнозата поисках да остана насаме с болестта си. И тогава, в този труден момент, аз обърнах душата и сърцето си към Бога, в Когото дотогава не вярвах. Докато седях на болничното легло и разговарях сам със себе си, аз се обърнах към Бога с думите: „Боже, аз не вярвах в Тебе, казвах, че всичко това са празни приказки. Мислех, че в основата на всичко стоят човекът и науката. Но ето как сега всичко губи стойността си. Приеми, Боже, моето покаяние и ако ме сметнеш за достоен, изцели болестта ми по молитвите на нетленния св. Йоан Руски”.

Това били думи, изречени от един искрен и наистина „грешен” човек – лекар. В този момент някой почукал на вратата и в стаята влязъл един спретнат и красив млад човек с бяла престилка.

- Е, как е колега? – попитал той.

- Какво да се прави, докторе, ще се мре – отговорил г-н Матзорос.

- Не, ти няма да умреш. – казал човекът – Аз взимам върху себе си твоята болест.

- Косите ми побеляха с лекарската професия и прекрасно зная какво означава болестта ми. Кой сте вие, млади човече?

- Аз съм този, когото помолихте за помощ. – отговорил той и излязъл.

Болният започнал да търси по коридорите на болницата младия лекар. Разпитвал за него, но колегите му удивени вдигали рамене и казвали, че сигурно е имал халюцинация. Но болният от рак лекар не се съгласявал, защото бил уверен, че е говорил с Бога и с Неговия светец. Той настоявал да се направят повторни изследвания. Според новата диагноза пациентът бил напълно здрав. Имало хора, които видели и двата медицински картона: първият, потвърждаващ раковото заболяване и вторият, удостоверяващ пълното здраве. Писмото на г-н Матзорос завършвало така: „Ваше Високо Преосвещенство, аз не бях вярващ… Но аз видях светеца и се изцелих.” (1964 г.)

***

Св. Йоан Руски много обича децата и е тях особен застъпник. Ето едно такова чудо:

„Не се разстройвайте. Вие сте още млади.” С тези думи един педиатър изпращал родителите на тримесечно бебе, умиращо от левкемия. В дома се събрали роднините на семейството (35 човека), за да поддържат в трудния момент нещастните родители. И ето че в скръбта си бащата на детето се обърнал към светеца: „Св Йоане! Нямам сили да видя как моята първа рожба напуска живота… Спомни си, светий, как го доведохме в храма, носещ твоето име и го кръстихме. Помогни ми…”

И в този миг родителите, седящи заедно с ридаещия баща, видели как детенцето неочаквано отворило очи и посочило към стената. Пред очите на всички събрани в дома, като сияеща мълния се появил образът на св. Йоан и изчезнал. Детето оздравяло! (1981 г.)

Разказ на отец Йоан Вернезос:

Беше вечерта на Връбница. Един човек (дошъл със съпругата си) ми разказа: „Дойдохме, отче, за да бъдем заедно със съпругата ми на службите през Страстната седмица при вас, в храма. Искаме да се изповядаме и, ако се окажем достойни, да се причастим със светите Тайни. Но преди това нека ви разкажем нашата история. Преди около шест месеца „изгубихме” дъщеря си – студентка трети курс в юридическия факултет. Веднъж тя ни позвъни от Солун и ни каза, че сменя адреса си. Ние живеем в Комополи. Хазяйката на квартирата, която дъщеря ни бе наела каза, че момичето си е отишло преди 8 дни, вероятно защото я следели от полицията – от специалния отдел за борба с наркотиците. В последно време тя се връщала на разсъмване и спяла по цял ден. В Университета ни казаха: „Намерете бързо дъщеря си; тя може да свърши лошо.” Но всичко бе напразно.

Изведнъж след два месеца позвъни телефонът. Беше нашата дъщеря. Тя обсипа майка си с обиди, искаше да не се месим в живота й, да прекратим търсенето. Вече не искаше да чуе за родителите си, не искаше да учи.

Ето, отче, вече шест месеца търсим нашето дете. Сякаш в земята пропадна. Или е напуснала Гърция, или е починала някъде от силна доза наркотици.

През тази Пасха не можахме да си останем у дома. Отново заминахме за Солун. Отново тръгнахме по мръсните вертепи и барове, и отново всичко бе напразно. Това е единствената ни дъщеря. Без нея сме сами в света. Последната ни надежда е в св. Йоан – чудотворецът. Цяла Гърция знае за неговите чудеса! Ето защо решихме да прекараме Страстната седмица във вашия храм и да молим светеца за спасението на дъщеря ни”.

На Велика събота, по време на службата, като чули умилителните песнопения „Да замълчи всяка плат човешка…” – съпрузите решили да се приберат у дома и да посрещнат Пасха на село. Отправили се на далечен път с надежда за помощ. В самия ден на Пасха, аз (разказва отец Йоан Вернезос), излизайки от южните врати на храма с пасхална свещ в ръка, се натъкнах на вече познатите ми съпрузи. „Отче, отче, ето нашата дъщеря Ефи. Нашето любимо момиче. Намерихме я у дома. Тя седеше и ни чакаше. Как да се отблагодарим на великия светец! Как да се отблагодарим на Господа! Слава Тебе, Господи и на всички Твои светии!”

- Ето, Ефи, виждаш ли радостта на твоите родители? – казах – Радвам се, че си дошла тук, при св. Йоан.

- Отче, през цялата тази седмица бях между живота и смъртта. Винаги избирах смъртта. Но нечия неведома, нечовешка сила, в пълния смисъл на думата, ме откъсна от лапите на смъртта, върна ме към живота, доведе ме у дома, а после тук в храма. И днес аз също ще пея заедно с всички: „Христос воскресе из мертвих…”. И Ефи се разплака, сгушена в обятията на баща си.

Вечерната Пасхална служба – разказва отец Иоан Вернезос – се забави с 20 минути, но започна с възкресението на Ефи. (1980 г.)  

Жителите на Нео Прокопион пък още разказват как светеца ги спасил от клане по време на гражданската война. (1947 г.) И още много такива чудеса се извършват и до днес по молитвите на св. Йоан Руски. Нека и ние го обичаме и да го имаме за свой небесен застъпник. Молитвите му да имаме!

Из „Св. Йоан Руски - кратко жизнеописание и нови чудеса” от протойерей Йоан Вернезос.

Тропар на светеца:

С добрия подвиг си се подвизавал, вярата си опазил, праведно си живял и от Христа си приел венец в Царството Небесно. Прославил си се заедно с верните на Бога дори до самата си смърт, затова и с дръзновение се молиш за всички, които прибягват с вяра към тебе, Йоане праведни, свещени крине на Руската земя!

подготвил: свещеник Владимир Дойчев