От

на

Преди обичах Корея и Япония – без да зная защо.
След като ги видях, ги обичам, но вече зная защо.

Защото тук са най-милите, любезни и отговорни хора на света!
Защото за тях е чест да работят съвестно и с любов!
Защото желанието на туриста-клиент е закон за тях!
А когато прочетат на лицето Ви и най-малка сянка на неудовлетворение, го приемат болезнено и дават всичко от себе си, за да видят усмивка и задоволство на лицето Ви!

Защото такова чудо като да видиш на огромна аерогара всички стюардеси, пилоти и обслужващ персонал, влизайки в служебната си стая, да се обръщат и покланят към претъпкания със стотици пътници салон – не защото са видели случаен познат в тълпата, а от благодарност към пасажерите – източник на техните заплати…

Защото правилата, на които се подчинява животът в тази страна, са толкова смислени, че и наум не ти идва да ги нарушиш!

Защото партньорският туроператор ни попита поне десет пъти дали имаме специални изисквания за брилянтно организирания тур. Изискването бе едно-единствено: едно от менютата да е вегетарианско. Информирахме го ей така – небрежно, без претенциозни очаквания. И… във всеки ресторант, където обядвахме или вечеряхме /а те бяха винаги на различни места и в различни градове/, пред едно от ястията всеки път имаше табелка „без месо”, или „вегетарианско”…

И именно тук, вместо захарен памук на клечка, любимо лакомство за малки и големи е… калмар на клечка!

Защото за скромния ни и символичен подарък – мускалче с българска роза, шофьорът на групата благодари толкова сърдечно и с поне десет поклона, че ни идваше в земята да потънем…

Защото няма такъв финес в поглед, походка, жест, говор! Взаимното уважение и респект към другия е закон в тяхното общуване.

Защото докато се шляехме в Мола, а навън заваля проливен дъжд, шофьорът на групата съобразително ни чакаше с наръч чадъри в ръка.

Защото, когато пожелахме кратка спирка за освежаване по пътя, шофьорът спря на една крайно непретенциозна крайпътна тоалетна, която обаче имаше електронни табла-схеми, където със зелени точки светеха свободните кабинки, а отделно упътване ни насочваше към избор на тоалетна – европейска, азиатска и др. За чистота няма да споменавам – безупречна. Има и кабинки със столчета, където може да поставите малкото си дете, докато я използвате…

Защото само тук може да се види еклектиката – древен храм или палат сред гора от небостъргачи; украсена с естествени цветя фасада над задъхан от динамика булевард;

… аранжирани в причудливи форми цветни градини… димящи гейзери в подножието на Фуджи, в които, в плетени кошници, се варят един час яйца – всяко едно от които се вярва, че удължава човешкия живот със седем години.

За десетина долара си закупихме по пет още топло сварени яйца.

И сега ще видим… 

Защото тук можеш да чуеш песента на колелетата, чиито звуци, възпяващи Фуджи, само опитен шофьор може да изтръгне от земните недра, по пътя към отдавна задрямалия вулкан…

Защото тук природата е издигната в култ, а един от най-красивите начини на изразяване на почит към нея е празникът на цъфналите вишни – сакура, когато розов облак покрива мечтите ни в очакване на нова, по-щастлива година!

А вишните цъфтят, независимо от изненадите на времето, дори обсипани със сняг!