Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2016 16:50 - Вярата на Йосиф Ариматейски
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 323 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://www.pravoslavie.bg/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/%D0%B2%
D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84-%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B9%D1%81%
D0%
BA%D0%B8/


Вярата на Йосиф Ариматейски

· СЕРГЕЙ ХУДИЕВ · 30/04/2016

     

imageЙосиф от Ариматея и жените мироносици си приличат в едно важно отношение – този знатен мъж, както и простодушните жени показват пример на определен вид вяра – тази вяра, която рано или късно се оказва необходима в живота на християнина.

Съществува вяра по отношение на определени твърдения. Например, аз вярвам, че в планината водата кипи при по-ниска температура от познатите 100 градуса по Целзий. Не зная кой е открил този факт, не помня и от кого съм го научил – това няма значение; това безлично знание за света завинаги попълва моята обща култура. Не съм кипвал вода в планината – не съм проверявал това знание, но вярвам, че е така.

Съществува и вяра като упование. Аз разчитам на моите близки и приятели за това, че ще ми помогнат в беда. Доверявам се и на други хора – например, на лекарите или на водачите в планината – като се осланям на тяхната добросъвестност и компетентност.

В случая с Йосиф и мироносиците е трудно да се обяснят действията им с вяра в някакви абстрактни истини или дори с упование в Иисус като Бог и Спасител. В деня на Велика събота Иисус е мъртъв. Йосиф (както и мироносиците) със сигурност знаят това – точно те полагат грижи за Неговото достойно погребение. Тази Велика събота е напълно различна от нашите Велики съботи, когато освещаваме козунаците и вече радостно предвкусваме онзи миг, когато на възгласа на свещениците ще се отзовем с гръмовното „Воистину воскресе”.

Всичко, което знаят учениците в онзи момент, е, че Иисус е мъртъв, че е издъхнал след тежките мъчения. Да, Той им е говорил за Възкресението, но Той е говорил за това, когато е бил жив. А сега Той е мъртъв и това е неоспорим факт. Всички участници в тези събития: апостолите, Йосиф, жените мироносици – изхождат от този факт като от даденост, макар и непоносимо тежка.

Смъртта на някой, който ни е близък, винаги е тежък удар, при който човек не може да осъзнае какво се е случило и как да постъпи. А Иисус е не само някой скъп и близък човек, Той е присъствието на Бога, Той е Господ и Учител, Той е Онзи, Който даде на учениците великата надежда за това, че Бог най-сетне се притича на помощ на Своя народ, че това тежко време на болка и беззакония, на лъжа и насилие вече свършва. Той даде на учениците Си надежда за това, че сега ще се случи нещо решаващо, което ще промени света завинаги. Но Иисус е мъртъв, а учениците стоят при заключени врата, защото се страхуват, че сега враговете ще преследват тях.

image

Йосиф измолва от Пилат тялото Иисусово

А Йосиф действа. При това според човешките представи той действа очевидно в своя вреда. Работата не е само в това, че изсечената в скалата гробница е голяма ценност. Йосиф има още много какво да губи. Той заема достатъчно високо положение в обществото, той е член на „съвета”, т.е. на синедриона, на висшия съдебен орган, той е един от привилигированите и принадлежи към висшия слой на националния и религиозния елит.

В Евангелието четем: „Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата” (Ин. 18:28). Гонителите на Иисус горещо желаят да Го погубят, но дори и в името на тази цел не влизат под покрива на езичника, за да не се осквернят. А Йосиф влиза в тази къща, за да измоли тялото на Господа. Той се обръща към врага, към римлянина-окупатор със смирената молба да му даде тялото Иисусово. Йосиф не се страхува нито от това, че ще се оскверни, нито от това, че ще го сметнат за сподвижник на Човек, който е наказан по обвинение в размирици срещу римската власт. Вече не го интересува, какво ще кажат събратята му в синедриона, когато разберат, че е проявил такава симпатия към Онзи, за Чиято смърт те са положили толкова усилия – и са я получили. Йосиф преди е бил таен ученик, защото се е страхувал. Сега той показва по най-явен начин своята привързаност към Иисус.

Сега, когато Иисус е мъртъв и всички надежди, че Той триумфално ще седне на престола и ще оглави народното въстание, че ще изгони римляните и щедро ще възнагради онези, които навремето са Го подкрепили, са се разсеели като сън. Изглежда, най-естественото в тази ситуация е да оплакваш своите погубени надежди и да опитваш някак да продължиш да живееш.

Но Йосиф смята, че той е длъжен да се погрижи за Иисус – да не бъде хвърлен в ямата като обикновен престъпник. Йосиф полага всички усилия за това Иисус – мъртвия Иисус, от Когото вече не могат да се очакват никакви облаги – да бъде погребан с дължимата почит.

Това е пример за вярата като преданост и любов – преданост, която не разчита на никаква награда, на никаква изгода, защото в това положение няма вече на какво да се разчита. Йосиф обича Иисус и иска да Го почете. Дори и ако Иисус е мъртъв.

Ние ходим на църква по различни причини: търсим помощ в житейските трудности, възхищаваме се на красотата на богослужението, преживяваме единството със събралия се богомолен народ. Или може би сме се убедили, че съществува Бог, че съществува надежда за вечен живот. Всичко това е добре. Но може да дойде ден на изпитания, когато всичко това ще ни изглежда далечно и нереално – време на изкушения, конфликти, или на голяма скръб. Или просто да ни застигне натрупаната с годините умора, която сега е прието да се нарича „прегаряне”.

Всичко това може да рухне и е рухнало в живота на някои хора. Както пее един популярен изпълнител: „аз губя моята вяра … всичко беше само мечта, само мечта”. Така всичко се е сринало в деня на Велика събота, когато Йосиф от Ариматея отива при Пилат да измоли тялото Иисусово.

Йосиф и жените мироносици запазват предаността си към Иисус, когато Той е мъртъв. Това е преданост, която отстрани изглежда безумна, нелепа, напълно необоснована. Но както те остават верни в най-тежките часове на Разпети петък и на Велика събота, така те дочакват Възкресението – и гробницата, която жертва Йосиф, завинаги се превръща в онази гробница, от която възкръсва Христос. | radonezh.ru

 

Превод: Евгения Николчева




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11610397
Постинги: 14720
Коментари: 2346
Гласове: 9293
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031