Христос възкръсна! А аз? АРХИМ. АНДРЕЙ КОНАНОС 30 АПРИЛ 2016 TOOLS TYPOGRAPHY
- MEDIUM
- DEFAULT
- READING MODE
След Великден влязох в eдин училищен клас. Децата знаят, че след като си клирик и богослов, трябва непременно да кажеш "Христос воскресе!" Влязох, но реших нищо да не казвам - естествено с определена цел. Просто ги поздравих, попитах:
- Как сте? Какво правите?
И един ученик се обърна и ми каза:
- "Христос воскресе" се казва, отче!
- А-а, воистину воскресе! За много години!
- Но не го казахте!?
- Да, не го казах.
Другите ученици се изненадаха, че един ученик ме поучи какво трябва да кажа и ме поправи. По това време на вратата се почука и влезе момче от друг клас, който искаше някаква баскетболна топка:
- Извинявайте, може ли да ми дадете вашата топка, защото нямаме с какво да играем?
Всички ученици започнаха да викат:
- Махай се! Никаква топка няма да ти дадем! Предния път ви дадохме и я загубихте. Не даваме топки! Махай се!
Горкото дете засрамено затвори врата и си тръгна. Аз се обърнах към класа и им казах:
- Деца, сред всички тези викове забравихте да му кажете това, което казахте на мене.
- Кое?
- Христос воскресе! Трябваше да му кажете: „Махай се оттук! Христос воскресе!”
Те се изумиха и ме гледаха втренчено.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид това, което и вие имахте предвид преди малко. Направихте ми забележка, когато влязох в класа и правилно казахте, че трябваше да поздравя с "Христос воскресе!", но "Христос воскресе!" е един толкова силен израз, толкова силна реалност, че не е достатъчно да го кажеш, а трябва и да го осребряваш в своето всекидневие, в своите преживявания, в своята възродена мисъл, в своето преобразено сърце, при всички житейски обстоятелства. Вие с лекота казвате "Христос воскресе!", но "Топката няма да ти дадем!", "Христос воскресе", а иначе "Затвори вратата и ни остави на мира!"
Христос воскресе означава, че възкръсвам заедно с Него, в противен случай това ми напомня нещо, което ми каза един млад човек, когато бях в лицея. Тогава бях малък, и, разбира се, той ми го каза иронично:
- Христос воскресе! Но на мене това какво ми говори?
Той възкръсна, а аз? Ти? Ние? Какво значи това за живота ни, тук и сега? Това влияе ли ми изобщо в реалността, в която живея?
Братовчедите са добри вкъщи, срещат се, отварят вратата и:
- Здрасти! Христос воскресе! Седни да пием по едно кафе, да поговорим!
Сядат и обсъждат какво ще кажат в съда по някакво съдебно дело, наговарят се заедно как да обвинят друг роднина по въпрос, свързан с някакъв имот. Обсъждат какво ще кажат, как ще се разберат, времето минава, накрая се разбират и: "Хайде, чао, ще се видим в съда! Не забравяй детайла, който ти казах, много е важен! Хайде, чао! Христос воскресе!"
Христос воскресе, но отменяш тези думи в живота си. Натискаш Cancel, Delete от клавиатурата. На думи казваш "Христос воскресе!", а в живота ти още нищо не е възкръснало. В мене още живеят и царуват гробът на егоизма, на моите страсти, моите пороци, слабости. Това е желаната цел, как, Христе мой, ще възкръсне моят живот? За това моля Бога и сега не ти се правя на учител, а просто ти казвам да внимаваш в това, което говориш. Помниш ли какво се казва в Стария Завет? Не изричай напразно името на Бога. А ти влагаш свещени думи в устата си, които обаче отменяш на дело.
Един път се обадих на един християнин, за когото знам, че има финансови възможности:
- Христос воскресе!
- Воистину воскресе!- отговори той.
Браво, знаеш го, казваш го, правилно постъпваш.
- Знаеш ли, има едно бедно семейство, което се нуждае от средства.
- А, отче, какво да правим, знаеш, сега има криза, проблеми. Моля се да се намери някакво решение, какво да правя, не мога да помогна. Друг път ще се чуем. Христос воскресе, отче!
- Воистину воскресе! Довиждане!
"Христос воскресе", но още си сребролюбив, още си свидлив, още си труден човек, още твоето сърце е затворено. Не си възкръснал. Сребролюбието и егоизмът още са живи и не са умрели.
Същото нещо казах и на един друг човек, който не ходи на църква, не вярва много в Бога, няма много външна връзка с Църквата, както ние останалите, но не зная какво става в неговото сърце. А всъщност става това, което Христос казва - че митари и грешни жени първи влизат в рая. Той не каза: "Христос воскресе!", но веднага щом чу за едно бедно семейство, ми даде 500 евро с думите:
- Вземи ги, отче, направи с тях каквото искаш и ги дай там, където трябва.
Аз му казах "Христос воскресе!", а той ми каза: "истинен Господ! Не знам дали го казвам правилно".
Някой ще каже, това правилно ли? Не, не е правилно, по-правилното е да казваш "Христос воскресе!", да обичаш Господа и да живееш Господа и на дело да изпълняваш Евангелието в живота си. Не казвам, че ми харесва повече някой да е атеист и да живее по християнски. Защото има атеисти, които казват, че са атеисти, но не са. Имат духовна извисеност в душата си, дейна любов, човеколюбиви чувства, чуват за болката на другия и плачат, имат чувствително сърце, трогват се.
Помниш ли онзи човек, който казал на стареца Паисий за сестра си, която обикаляла нощем по заведенията, а денем работила в една болница. Той казвал на стареца:
- Ще загубя сестра си! Ще отиде в ада! Защото обикаля по заведенията, продава се и върши грехове!
Старецът му казал:
- В болницата ли работи?
- Да.
- Когато е сред болните, смирена ли е, добра ли е, помага ли?
- Много, отче! Обича болните, чисти им, възрастни хора, на легло, не се гнуси, дава всичко, сякаш са нейни майка и баща.
- Не се безпокой детето ми, Бог ще й помогне! Ще се хване за това.
- Ама не ходи много на църква, няма много връзка с това, което ние, останалите, правим...
Ние, останалите, правим. Какво правим? Казваме "Христос воскресе!" и след това пробождаме другия в гърба с много хубав нож, на който пише "Христос воскресе!" Хак! На ти! "Христос воскресе!" И продължават осъждането, неприязънта, омразата, пороците, никаква промяна, никакво преобразяване.
Христос воскресе! Воистину воскресе! Но дали възкръсна в живота ми? Той възкръсна просто като историческо събитие, което казваш ей-така? Спомних си за онзи човек и думите му, когато бях малък: какво означава, че Христос възкръсна, какво стана, след като Той възкръсна? Само за Себе Си възкръсна? Върху иконите Христос е изобразен как дръпва за ръката и отлепя Адам и Ева от гроба. Тебе как да те отлепи, как да те възкреси това Христово Възкресение?
Господ възкръсна, наистина, Господ преобразява човеците, променя ги, когато Неговата любов влезе в душата, преобразява душата и тялото, всичко се променя, човекът се преобразява, променят се душата му, качеството на сърцето му, умиротворява се умът му, той утихва, спи спокойно, събужда се и има желание да живее. Има желание да се труди, да напредне - всичко това ти го дава Христос.
Кой накара един младеж да жертва всичко за Христос и когато посетих някога Света Гора, той ми каза:
- Искам да поговорим.
- Познаваш ли ме? – го попитах.
- Не, но веднъж ме поздрави и ми пожела духовно укрепване, затова исках да ти кажа нещо.
Той дойде в килията ми.
Аз го попитах:
- Сигурно като малък ходеше на църква, оттогава си се привързал към Църквата и сега стана монах?
- Нищо общо.
- Какъв беше?
- Един скитник. Обикалях, водех нощен живот, съгрешавах, карах мотори, имах приятелки, пиех, чупех всичко, забавлявах се, живеех живота си, аз и моята компания.
- Сигурно твоите родители са християни?
- Нищо общо. Не знаеха къде се намира храмът. От звъна на камбаните разбираха какво става, че наблизо има храм, но не ходеха на църква.
- И какво стана?
- Какво стана ли? Баща ми ме ругаеше, напиваше се, биеше ме, отблъскваше ме. Не усетих любов. А жадувах за любов през целия си живот, за разбирателство, топлина, утеха и обич, които не намерих там, където ходих. Преситих се с греховете, а всъщност търсих Бога, но не Го намерих в тези неща.
- И какво стана накрая?
- Не знам какво ми стана, дойдох на Света Гора с една компания, да се поклоним, като разходка, като екскурзия, и сякаш една керемида падна върху главата от Божията любов, стана сътресение в мен, нещо се случи и поисках да променя живота си. Така се промених. А преди майка ми постоянно ме кореше: защо правиш така, скиташ нощем, постоянно сменяш момичетата, вършиш толкова грехове. Сега обаче внезапно й казах: тръгвам, махам се и отивам да дам всичко на Бога!
Докато преди майка ми се страхуваше и ме укороваше, че греша, след това да прави обратното - да ми предлага запознанства, да ми повтаря, че трябва да се оженя, да не ходя толкова на църква и т.н. Казваше ми:
- Добре де, казахме да си духовен човек, но не толкова много! Ожени се за това момиче или за другото, тази е попска дъщеря, тази е сестра на богослов, тази е добра!
- Не, не!
- Защо?
Защото не съществува защо, когато съществува лудостта на божествената любов – тогава другият не може да те разбере, ако се подлудиш от божествената любов. Защото, ако лудостта от нещо човешко те ентусиазира и грабва, ако един човек може да те ентусиазира, който е само лъч на божествената красота, ако един лъч те подлудява от любов, представи си този лъч да те доведе до Източника на слънцето, до самата светлина, да видиш цялата бляскавост, красота, любов. Тогава ще забравиш всичко, ще се омаеш от това величие, което ще преживееш. Никой няма да те разбира и ще те гледат странно, ще те коментират и ще ги провокираш да се питат в душата си: какво му стана на този?
А ти ще казваш: Не ме интересува какво казвате. Любов с любов се изцелява. Любов с любов се променя - когато преживееш нещо по-силно, ще оставиш всичко останало и няма да имаш проблем, няма да ревнуваш и ще жадуваш за Божията любов, която Бог ще ти дава преизобилно, ще си тръгваш без омраза, ще си тръгваш от всички, но ще ги обичаш и ще живееш други неща в душата си.
Когато пожелах да дам на този монах някакви дарове (сухи плодове, шоколад), които донесох от Атина, той ми каза:
- Отче, не ми липсват тези неща, макар и да се лишавам от тях, защото тук не ги ядем, а жадувам за Божията любов и за истинска човешка любов.
Започнах от думите Христос воскресе, защото по друг начин не можах да обясня промяната на този човек. Кой промени този човек? Кой направи очите му такива? Каза ми го негов приятел, с когото били заедно в света и който също беше дошъл на Света Гора да го види и сам също се бе покаял. Неговият приятел ми каза:
- Отче, този млад човек, когото сега виждаш с такова покаяние, с благи очи от смирение и покайни сълзи, ако го беше видял как беше преди, нямаше да повярваш на очите си. Щеше да се чудиш той ли е? Това ли е този, който някога правеше всички тези неща и сега живее така? Как се промени? Как стана така благ? Как Бог променя човека, когато влезе в неговото сърце, как се преобразява неговата душа, как се умиротворява неговата съвест, как се успокоява сънят му, как по-сладко и красиво бие сърцето му, как всичко се променя...
Тази промяна става чрез десницата на Всевишния. Човек се променя чрез възкръсналия и живия Христос, Който не е думи - само с разкази, както се караме ние по тези въпроси и спорим с аргументи, сякаш в ума си имаме дискети с енциклопедични знания за Христос - докато всъщност трябва да имаме отпечатъка на Христос в сърцето си.
Какво предпочиташ да ти покажа - една книга, в която пише за Христос думи, думи, думи, исторически документи, аргументи, енциклопедични данни, или да ти покажа едно сърце?
Какво предпочиташ? Тази дискета с неограничени знания за Христос или едно сърце, което носи отпечатъка от кървавата длан на Христос, от лицето на Христос?
Какво предпочиташ? Искаш ли да покажа този свят убрус, който притежавала св. Вероника, в който Господ се изтрил, както гласи преданието, и се отпечатал ликът на Христос? Не знам дали това е историческо събитие, но зная силата на тази мисъл, да търсиш отпечатъка на Христос в своята душа. Защото всичко друго са думи за Христос, теории, повод да да се караме, въпроси, които дискутираме, конференции, които организираме и говорим ли говорим, за да убедим, за да обясним, че ние сме еди-какви, че това е правилното! Да, добре, но кой може да стане и да покаже Христос?
Как бих искал, казва св. Силуан Атонски, да ви покажа лицето на Христос. Това е друг вид знание, друго виждане на лицето на Христос, без аргументи, друго докосване. Разбираш ли?
Когато обичаш някой, му казваш: ще направя каквото поискаш! Ще изпълня всяко твое желание, въздишка. Разбираш другия, любовта има в себе си интуиция. Когато обичаш, разбираш какво обича любимият, какво му е приятно и му угаждаш.
Ние обаче имаме проблем да обикнем, а не другият, който е виновен в нещо. Ако ти го обичаш, всичко щеше да се подрежда превъзходно. Христос това донесе чрез Своето Възкресение:, помогна ни да стоим прави, да променим погледа, с който гледаме на хората, събитията, разните случаи.
Не мога да слушам някой да казва "Христос воскресе!", а след това да следва отчаяние, разочарование, страхове, несигурност, тревоги, смут, стрес, паника, но иначе "Христос воскресе!" Ама къде е това? "Христос воскресе!" Но не зная дали ще взема изпитите, обзела ме е паника – казва някой. Разбира се, аз не знам дали ще вземеш изпитите, нито пък това, че Христос е възкръснал, означава, че всички ще си вземат изпитите.
Защото едно детенце в училище ми каза:
- Отче, казвате "Христос воскресе", но на мене дядо ми почина. За какво ми е това "Христос воскресе", след като дядо почина?
Аз му казах:
- Слушай, ако разбереш тези думи Христос воскресе! в своето сърце, ще погледнеш и на смъртта с други очи, ще слушаш събитията и ще те докосват по друг начин. Христос не е променил света външно, а е променил нас, нашите очи, сърце, ум, нагласа към събитията, и докато виждаме същите събития пред нас - както преди така и след Христос- тоест виждаме наводнения, смърт, болести, проблеми, тези неща не са изчезнали. Проблемите съществуват, но Христос ни е дал нови очи, ново разположение да видим живота, който ни е дал.
Един пример. Когато веднъж отидох на погребението на една 25 годишна жена, много млада, красива, прекрасна, блага, наоколо имаше различни хора. Представи си - аз, един поп, до мене един атеист, до него служителят от погребалната агенция, до него един младеж, който има своите младежки влечения и т.н., и всички гледаме едно и също нещо - мъртвото тяло на една млада жена. Причината да сме там е една и съща, всички гледаме починалата млада жена, но не всички гледаме тази смърт по същия начин. Гледа я един свещеник, който полага усиля да има вяра и си казва: "Господи, тази 25 годишна девойка е постигнала това, което другият прави на 100 години - приготвил си я за Твоето царство". Тъжно, трагично, скръбно събитие, изобщо не е приятно, но го гледам с надежда, с оптимизъм, не като „другите, които нямат надежда” (1 Сол. 4:13), ние гледаме едно и също нещо - смъртта, но с надежда.
До мен стои един атеист, нейн роднина, той гледа същото тяло и си казва: "Хм, пръст в пръста, край, химически процеси, биологична смърт, край на всичко, нищо няма, всичко свърши".
Същото тяло го гледа и служителят от погребалната агенция и си казва: "Виждам хора, оживление, цветя, това ще ни донесе хубава печалба, ще направим еди-колко си пари!"
Същото тяло го гледа и един млад човек, който е в разгара на младостта и си казва: "Ако беше жива, колко още много сърца щеше да развълнува!"
Всички гледаме едно и също нещо, но мислим за него по различен начин. Така става с всички неща от живота.
Това, което Христос прави, е, да ти каже: детето Ми, донесох нова четка, с която да нарисуваш света с нови цветове, с цвета на любовта, с цвета на червената кръв, която изтече на Голгота, с белия цвят на Моето Възкресение, със синия цвят на р. Йордан, където умих твоите грехове, с цвета от житните класове, сред които ходих, ако искаш, вземи да нарисуваш живота си с Моите цветове и да видиш всичко по различен начин. Искаш ли? Искаш ли да те укрепя, да видим заедно нещата? Да ти дам сила да успееш в своята борба? Независимо дали тя се казва изпити, болест, неуспех или успех в изпитите, във всичко съществува възможност да почерпиш сила от възкръсналия Христос. Христос това прави.
Но това, че вярваш във Възкресението, не означава, че всичко ще върви добре в живота ти. Ти обаче положи усилия със сила, оптимизъм, радост. Когато те обхване подобно чувство, когато изглежда, че се сриваш и падаш духом, ще казваш: Бог си знае! Христос воскресе! Значи, след като е възкръснал, Го гледам в очите, а Той ми дава желание и ми казва: чети, бори се, положи усилия, ще успееш! Правя го, но накрая ме отрязват на изпита. И Христос отново ми казва: Погледни Ме в очите! Не падай духом, сега има друго равнище, на което ще почувстваш силата на Моето Възкресение - в своя неуспех. Да, и там (казваме) Христос воскресе! Навярно не всичко е приключило, не всичко е свършило тук. Това е удивително. Възкресението ни дава възможност да видим безкрайните възможности, новите възможности, които Бог ни дава да преживеем.
Сега ще ти разкажа нещо, което е половината ми живот. Внимавай в него, за мен то е нещо изключително и съм го преживявал малко пъти в живота ми, но бе достатъчно да ме убеди, че... Но нека да ти го кажа по ред.
Често живота си искаш много силно да придобиеш нещо и мислиш, че то ще те направи щастлив и радостен, и си казваш: само с това - човек, пари, дом, работа - ще ме направи щастлив. Край, това искам, само него! Не е лошо да го искаш, искай го, но не мисли, че понеже си мислиш, че само това ще те направи щастлив, Бог също има само това в Своя ум. Ти колко неща можеш да помислиш, които са в състояние да те направят щастлив? Две-три възможности. А Бог е безкрай, Той е необятно богатство, Той е уникално изобилие и има страхотни алтернативни решения за всяко едно нещо. Ти обаче имаш ограничено възприятие и казваш: ако това стане в живота ми, ще съм щастлив, затова искам само него и ме е страх да помисля за нещо друго, защото чувствам несигурност да се открия за други неща, а и за какво да чакам други неща?
Нека ти го кажа по-просто, с един класически пример. Някой се запознава с едно момиче и казва:
- Край, тя е! Тя е за мен! Ако не се запозная, не се сближим и не се оженя за нея, животът за мен след това няма смисъл. Всичко ще свърши!
Или някой намира нова работа и казва:
- Тази работа за мене е всичко! Ако не работя нея, ще се отчая!
Същото важи и за някой дом, за някоя покупка.
А Бог, Който те гледа, казва:
- Колко си беден в своята мисъл! И проблемът не е това, че си беден, а мислиш, че и Аз съм беден като теб. Искаш да Ме затвориш в един тесен кръг, който твоят ум създава, в тесния кръг на своя ум и мислиш, че понеже само тя е в ума ти, Аз не мога да ти дам никакво друго щастие, а само чрез това момиче, само чрез тази професия, само чрез този автомобил, само чрез тази къща мога да те направя щастлив. Аз имам безкрайни решения за теб, безкрайни предложения за щастие.
Но ти Му казваш:
- Не, не! Моля Те, Боже! Не мога да се оставя на този божествен безкрай, искам да стесня нещата! Искам да мисля, че щастието минава само чрез дупчица, която аз оставям в живота си!
Не е лошо да искаш това, искай го, просто ти го казвам да знаеш, че ако това, което искаш, не стане, това не означава, че е дошъл краят на света. Не просто не е дошъл краят на света, а мисля, че точно тогава се откриват всички други безкрайни решения, които не си си представял, нито искаш да си ги представиш, защото не издържаш такава свобода, такова богатство, такива възможности. Научил си се на затварянето, на стесняването, на страха, страхувам се да видя велики неща. Чувствам повече сигурност в затвора на моята воля, план, ум, който строи една малка колибка.
Бог ти казва:
- Имам дворци за теб!
- Не, много Те моля, не ме обърквай с дворци и такива неща, аз имам тази колибка!
Разбира се, казваш това не поради смирение, а поради духовна окаяност и тесногръдо разбиране за живота.
Нека не поставяме Бога в схеми, да не мислим, че ще станем щастливи само така, както ние си го представяме. Хубаво е, че имаш мисли, планове, защото си човек, но казвай: Господи, мисля, че това малко кръгче ще ме направи щастлив, ако Ти мислиш и си съгласен с това, добре! Ако не си съгласен по някакви причини, нека бъде Твоята воля! И събитията, които ще настъпят, ще бъдат много по-добри.
Казвам ти тези неща, защото в живота се задават събития, които не си си представял. Преживял съм това и съм се подлудявал от Божиите изненади. Когато мислех, че нещата ще вървят зле, че ако не стане еди какво си, след това всичко рухва, ако не постигна това, всичко се срива, и внезапно Бог ми показва как чрез едно рухване се оформят нови състояния, които дори не можех да си представя. Тогава разбрах колко невярващ бях.
Не вярваме истински в Бога и затова именно днес ти обяснявам колко много опровергаваме този възглас - "Христос воскресе!" в живота си. Казвам го, пея си го, но не съм открит и готов, защото не вярвам в Бога на дело, защото, ако вярвах в Него, щях да очаквам с напълно отворени очи Неговите изненади. Аз обаче казвам: не мисля, че Бог прави изненади, мисля, че е жалък и окаян като моята физиономия. Понеже аз съм такъв, затова мисля, че и Бог е такъв.
Бог не е такъв. И бих искал да го разбереш, да ти го кажа от моя оскъден опит, че те очакват хубави неща. Не се хващай за земни неща, не се бой да загубиш нещо, остави го. Ако едно нещо не става със свобода, не притискай другия, не искай да стане насила, да задържиш примерно една връзка, докато виждаш, че тя не върви добре и с триста зора се мъчиш да я задържиш, какъв смисъл има това? Нещата трябва да стават с уют, Бог там се крие, а не в натиска и в насилието. Внезапно Бог изпраща някои неща и казваш: Боже мой, не очаквах, че си толкова богат! А Бог ти отговаря: затова ти казах, че си Ме онеправдал - защото не си Ме разбрал.
Така лека-полека ще разберем Бога, Неговата любов, това ще ни накара да се успокоим, да се обикнем помежду си, да се почувстваме обикнати от Бога, ще обичаме по-лесно другите, след това всичко ще ни изглежда хубаво - когато обичаш, всичко е красиво и любовта те кара да гледаш на всичко по различен начин, опияняващо, а на белъте, които твоят възлюбен/а прави, гледаш като на възможности да покажеш още повече топлината на своята доброта и прошка.
Иначе минават 5 години от брака ти и след това не можеш да понасяш мъжа си. Една жена ми каза:
- Не понасям мъжа си, отче!
- Кого, мъжа си, когото обичаш толкова много, прощаваше му всичко и виждаше всичко в розово? Какво ти стана?
- Не го понасям!
- Какво прави?
- Нищо. Дразни ме дори само да го гледам! Да го видите как дъвче! Мляска! Това ме нервира!
Тя, която в началото нищо не й пречеше, да говори така! Всичко виждаше в розово. Ходеха на екскурзии, той носеше цял куп ризи, които трябваше да се гладят, а тя му казваше: любов моя, за тебе ще гладя цял ден и нощ! Това е радост за мен!
А след това да му казва: "Ставай и се махай! За какво те взех! Отивай при майка си! Сгреших, че се запознах с теб!"
Ти се питаш къде отиде любовта, къде бе погребано това необятно изригване на любовта? Как това възкресение отново стана смърт? Защо?
Необходимо е подхранване, обновяване, подновяване, да не привикваме в лошия смисъл на думата и за да не привикваме, трябва постоянно да се опияняваме, защото ти се опияняваш само веднъж и след това се отрезвяваш, започваш отново да гледаш нещата грубо и животът реално те изморява. Всички сме дотегливи и отегчаващи. Затова е нужно обновяване, затова всяка година казваме и живеем отново и отново нещата(т.е. църковните празници), затова всяка неделя възпоменаваме Христовото Възкресение, на всяка неделна св. Литургия е Възкресение, но и всяка Литургия е Христово Възкресение, за да даваме тласък на нашето сърце и да му казваме: събуди се, приеми нова кръв, приеми живот, преживей Христос отново, почувствай тази свежест, обичай твоя човек както първия път, когато се запозна с него и виж всичко възкресно, светло, смирено, човешки, божествено и живей красиво твоя живот.
Нека живеем смислено, да живеем, знаейки защо живеем, да живеем, обичайки, прощавайки, споделяйки нашата радост и скръб, да имаме човек до нас и да имаме споделени чувства, да разбираме, че не сме сами. Така другият ще разбере. Това е отговорът на въпроса, който ти ми зададе, как да обясня Христовото Възкресение на човека, когото обичам:
- Обичай го!
Не е нужно да му казваш "Христос воскресе!" и да му докажеш апологетично, че Христос е възкръснал, защото съществуват безброй такива книги, светоотечески цитати, много хубави неща, но той няма да го разбере. Когато те е питал, той е искал по-скоро види любовта, която излязла от Божия Гроб, да види това, за което се казва: от Гроба изгря прошка, любов, прегръдка, обич.
Моля се в твоето сърце да бъде ден, да бъде светлина, да бъде надежда. Отново ти казвам, нещата ще вървят много добре в живота ти, нищо не е приключило, днес плачеш, но утрешният ден още не е дошъл. Идват хубави неща, не предрешавай всичко, не живей постоянно с хленчене и ропот и не искай постоянно да живееш Разпети Петък и да останеш там. Защото не издържаш толкова голяма болка, а целта на това изпитание е да те накара да закопнееш и зажадуваш Възкресението!
Превод: Константин Константинов
