Всяка година облъчени от политическо омаскаряване пропускаме да застанем
прави на крака и да отбележим една светла и достойна дата – днес се навършват
153 г. от рождението на интелектуалеца Цветан Радославов. Забравен и непознат
на днешния българин – това е авторът на националния химн „Горда Стара планина”.

Той е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от
съвременната ни национална идентичност.

Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Образова се най-напред при
Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии, като
Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската
гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика
във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг,
Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, а след това в
Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която
участва като доброволец, Цветан Радославов пише текста и композира песента
"Горда Стара планина". За мелодията Радославов използва известното в родния
му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри
Христов, а през 1964 г. става химн на България. През 1895 песента е отпечатана
в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът е променян нееднократно. По време на комунизма в него беше вкаран
куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните
промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След
приемането на първата демократична Конституция на страната, "Мила Родино" е
отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е
един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са
защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм
Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във
Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за
съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и
древни езици, психология, етика логика. До края на дните си живее в малка
мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където днес има паметна плоча, направена
от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с "Мила Родино" българите
винаги ще настръхват от святост пред Отечеството и с печал ще осъзнават, че
земята Рай все повече се превръща в пустиня и Ад, от които зловещо прогонваме
децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина?