· СВ. ЮСТИН ПОПОВИЧ · 12/04/2014

На този земен свят никога не е имало град, който да е посрещал такъв Победител, какъвто днес е посрещнал град Йерусалим. Победителя на смъртта! Ето единствения Победител във всички светове, във всички човешки светове. Какво са победителите на бойното поле, какво са разните Тамерлановци, Чингисхановци, Наполеоновци? Всички те са прах и пепел, безпомощни комари и дървеници. Хвалят ги като велики хора, а зад тях стоят безброй злодеяния и трупове.

Кого прославяме днес? Единствения, Когото смъртта не е могла да победи, прославяме Единствения Истински Победител на смъртта, Господ Иисус Христос! Всички останали са пораженец до пораженец, труп до труп, гроб до гроб! Защо се хвалите с човека, защо се хвалите с неговите усилия, с неговите творения, с неговите култури и цивилизации, с неговите градове? Смъртта ще унищожи всичко. Всичко това е една мелница на смъртта [1]. Без Христос целият земен свят е една безмилостна мелница на смъртта, която мели, мели всяко човешко същество и унищожава всичко.

А Той е чудесният и тайнствен Победител на тази смърт. Защо днес Йерусалим така Го посреща? Защо Йерусалим Му устройва такова посрещане? Той, Който има за престол Небесата, а земята е подножие на нозете Му – влиза, яздейки на магаре, влиза в Светия Град Йерусалим (Йоан 12:14-15; Деян. 7:49). Народът Го посреща, постила дрехите си по пътя Му, обсипва Го с цветя, с палмови и смокинови клонки (Йоан 12:13). Какво се е случило? Ето, вчера колко фарисеи и садукеи правеха планове да погубят Иисус. Пречи им Иисус, пречи им Неговата доброта, пречи им Неговата божествена сила. Трябва да премахнем Иисус от този свят, Той не ни трябва. А ето, днес този народ не слуша никого, а вика: „Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев” (Йоан 12:13). Какво се е случило?

Случило се е, братя, огромно и невиждано чудо. Народът е присъствал на чудо, каквото този свят не е виждал. Господ е възкресил Лазар от гроба, извикал го е от гроба и мъртвецът станал, а вече (бил) започнал да се разлага (Йоан 11:43-44). В днешното Свето Евангелие чухте как народът, който бил с Него и присъствал на това чудо, когато извикал Лазар от гроба, и го възкресил от мъртвите, този народ сега Го посреща в Йерусалим, обсипвайки Го с цветя (Йоан 12:17-18).

Това се случило по един обикновен начин. Лазар се разболял. Неговите сестри, Марта и Мария, изпратили вест от Витания на Господ Христос, Който бил далеч от Йерусалим, че е болен този, когото Той обича (Йоан 11:3). Каква похвала! Лазар бил изключително скъп на Господ Христос. Господ обичал Лазар и неговите сестри Марта и Мария (Иоан. 11:5). Това бил дом, в който Той много често се отбивал, дом, в който е сял небесното семе на Своето Евангелие. Казват Му: Лазар е болен. Спасителят получава вестта, но не бърза. Остава два дни на мястото със Своите приятели (Иоан. 11:6)… Лазар, нашият приятел, е заспал. А учениците отговарят: Господи и Учителю, ако е заспал, ще оздравее. И тогава Господ казва: Лазар, нашият приятел, умря. Наистина е умрял, но нашият Господ и Учител ще го събуди. Но, казва Спасителят, да идем при него (Йоан 11:10-15).

И когато стигнали близо до Витания, където живеел Лазар със сестрите си, Господ се спрял. Чуло се, че огромно множество народ върви след Него, както винаги е било. Никога Спасителят не вървял сам, а след Него вървели хора от всички страни. Марта, опечалената сестра, се затичала към Спасителя, паднала пред нозете Му и завикала: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус благо й рекъл: брат ти ще възкръсне. Зная, рекла Марта, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Но Господи, това е толкова далече. Спасителят й казал: който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И никой, който живее в този свят и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? Да, Господи! – рекла Марта – вярвам.Тогава Марта повикала сестра си Мария и казала, че Иисус е дошъл и я вика. Мария бързо станала и тръгнала след нея, с всички сродници и приятели, които били в къщата. И като отишла при Господа, паднала пред нозете Му и рекла: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. И Господ се разтъжи, казва Светото Евангелие, и се просълзи (Йоан 11:28-36).

Вижте, смъртта е толкова страшно, толкова ужасно чудовище за човешкия род и човека, че и Богочовекът Христос плаче над бедния човек, който е роб на смъртта. Спасителят попитал: А де сте го положили?Отвели Го до гроба, а Марта побързала да каже: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Тогава Той благо й рекъл: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава вдигнал очи към Небето. Господ се помолил на Своя Небесен Отец и извикал с висок глас: Лазаре, излез вън! И мъртвецът станал, повит с пелени, какъвто бил обичаят у юдеите, и какъвто е обичаят и сега, и Господ наредил да го разповият от всички тези кърпи. И тогава мнозина повярвали в Господа, като видели това чудо (Йоан 11:39-45). Народът, който бил там и гледал това.

Поради това чудо, братя, ето, Йерусалим и днес се весели и посреща Победителя на смъртта, Господ Христос. Никога не се е чуло и видяло мъртвец, който се разлага, да възкръсне. Дотогава Спасителят бил възкресил дъщерята на Иаир. Когато умряла, Той я хванал за ръка и казал: Момиче, стани! И девицата станала (Лук. 8:54-55). Той възкресил сина на Наинската вдовица, когото носели за погребение. Момко, тебе думам, стани! (Лук. 7:14-15). И момъкът станал. Но да възкреси някой човек, който се разлага и започва да смърди – ето, това било невиждано чудо на тази Божия земя. Какво ни показва това чудо? Показва ни, че за Господ Христос смъртта е сън. Сън, от който събужда мъртвото тяло, както майката буди своето дете от люлката, в която спи. Смъртта е сън. Ето, такова е днешното благовестие, благовестието на великия празник Вход Господен.

Но, братя мои, Господ не е възкресил Лазар само защото той бил негов личен приятел. Той го е възкресил, за да увери всички нас, че така ще ни възкреси от нашите гробове. Това е смисълът и целта на днешното чудо и днешния празник. Това ни показва днешното дивно песнопение „Общото възкресение” [2] . Спасителят чрез Лазар, чрез неговото възкресение от мъртвите, е искал да увери всички нас в общото възкресение – че всички ние в деня на Страшния съд ще бъдем повикани да излезем от своите гробове; ще излезем и ще застанем пред Неговото Лице. Така, братя, Господ е превърнал в сън смъртта, тази най-голяма мъка за човешкия род, този най-голям ужас за човешкия род, победил е смъртта и е отворил пътя на човешкия род към възкресението, към победата над смъртта.

Защото Господ е дошъл в този свят, за да ни открие Своето Евангелие, да научи нас, хората, че човекът е безсмъртно същество, човекът е сътворен за вечен живот, а не за да се разпада в гроба и да изчезне съвсем. Не! Човекът е сътворен за това с тялото и душата си вечно да живее в царството небесно. Това е и смисълът, и целта на човешкото съществуване. Човекът е безкрайно важно същество пред Бога. И ти, и аз, и всяко човешко творение, сме създадени за вечния живот, за безсмъртния живот в царството небесно. Затова Господ е дошъл в този свят да победи смъртта, да осигури на нашето тяло безсмъртен живот в небесното царство.

За това свидетелства днешното Евангелие за Лазар: Аз съм възкресението и животът (Йоан 11:25). Какво е християнинът в този свят? Човек, който още тук започва да живее вечен живот. Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? На всеки християнин се поставя този въпрос: вярваш ли в това? Господ обявява: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, няма да умре вовеки. И всеки, който живее сега на земята и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Ако вярваш, ти си истински християнин; а без това знай, че не си християнин. Ти си истински християнин поради това, че вярваш в своя безсмъртен и вечен живот, във вечния живот на всяко човешко същество. С това Христовата вяра се отличава от всички други вери на този свят. С това и Христовото учение се отличава от всички други учения, от всички философии, от всички култури и цивилизации, от всички техники. Това, че Господ дава на човека безсмъртие и вечен живот, възкресение от мъртвите и победа над смъртта – това е, което прави християнството християнство, това е, което прави Христовото учение учение за всяко човешко същество. Без Него този свят е една смрадна гробница на смъртта. А Той, благият, всемилостив Победител на смъртта, Възкресителят на всички мъртви, ето, Той е Истинният наш Бог, Той е Господ Христос!

Ти си християнин – ето какви блага имаш, какви небесни блага, непреходни и вечни! Какво може да направи на християнина смъртта? Колко смърти има в този свят, и нито една не може да му навреди, защото в него и край него, до него и около него е единственият Победител на смъртта – Господ Христос! Где ти е, аде победата? Где ти е, смърте, силата? (1 Кор. 15:55). Дяволе, къде са твоите страхотии? Всичко това ще унищожи, разруши, разори Възкресението на Господ Христос! Няма смърт за християнина! Смъртта е сън за всеки истински християнин! Какво, нашите врагове ни плашат със смърт, гонения, мъки! О, кои сте вие?! Какво сте вие? Коя е и какво е за нас смъртта? За нас това са играчки, сенки. Не се плашим от смъртта, защото Господ е Победител на смъртта с нас.

И днес, ето, прославяме този велик дар, тази велика сила, която ни е дал, прославяме най-голямото благовестие за човешкия род. Благовестието, че смъртта е станала сън, откакто Господ Христос е победил смъртта, възкръсвайки от мъртвите, а преди това възкресявайки Лазар. Вход Господен – всяка година на днешния свят празник ние празнуваме Него, Единствения Победител над смъртта, а с това празнуваме и своето безсмъртие и вечност, братя, празнуваме тази велика радост, че смъртта е станала сън.

Затова в днешния Апостол свети апостол Павел пише на християните: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил. 4:4). Свети Апостоле, нас ни гонят, мъчат ни, убиват ни, преследват ни с безброй смърти… И пак ще кажа: радвайте се! Защото вие, християните, знаете и чувствате, че за вас смъртта е станала сън. Какво може да ви направи тя? Нищо, в нито един от човешките светове.

Затова ние, християните, с голяма радост днес с цветя празнуваме Победителя на смъртта, с цветята на своите добродетели. Днешните дивни песнопения са изпълнени със съвети и поучения. В тях се казва: Днес ние посрещаме Господ Христос с цветята на нашата вяра, с цветята на нашата молитва; да Го обсипем с цветята на нашето милосърдие, на нашето смирение, на нашата кротост, на нашия евангелски живот.

Така ние, християните, празнуваме великия свят Празник, празнуваме победата над смъртта, празнуваме нашата вечна радост. Тази вечна радост да бъде в душите на всички, мои братя и сестри, на всички православни християни. И нека премине върху всички хора от всички светове, за да се радват всички на най-голямата победа, осъществена за човека и в името на човека, победата, отнасяща се до Единия Победител на смъртта, Господ Христос. Да пазим тази вяра, да отглеждаме тази радост в душите си, защото с това човек е вечно същество, безсмъртно същество, по-силно от всички смърти.

Блазе на човека, блазе на християнина, който отглежда тази вяра в сърцето си, живее чрез нея в този свят, за да излезе с нея от този свят и да влезе в онзи, и да живее с възкръсналия и дивен Христов приятел Лазар, и неговите свети сестри Марта и Мария.

Нека и те се помолят за нас и за всяко човешко същество на земята, за да се възцари във всяко човешко сърце вярата в Единия Победител на смъртта, Господ Христос, за да зовем и ние през целия си живот на земята и цялата си вечност на Небето към Господа, Победителя на смъртта: Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Йоан 12:13), Господ Христос. Това да ни бъде пътеводител през този свят! И вървейки след Победителя на смъртта, ще победим всяка смърт, която ни подготвят хората, ще победим всеки дявол, който ни напада, и ще влезем в царството Небесно, за да славим там Господ Иисус, на Когото подобава всяка чест и слава, сега и винаги и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org

Бележки

1.Заглавие на един труд на о. Юстин (Битоля 1932). – Бел. ред.
2.Тропар на празника Вход Господен. – Бел. ред.

Превод: Татяна Филева