Як, свикнал на тежък труд младеж, който пристига в града от глух, затънтен край. Той не е всезнаещ - има да учи много, често бяга от тълпите и животът му е скъп.

Този изненадващ образ на Исус Христос рисува пред Си Ен Ен Джеймс Мартин - свещеник йезуит, редактор на католическото списание “Америка” и автор на книгата “Земният живот на Исус”.

За Божия син като че ли се знае всичко от над 2000 години, казва отецът. Но дори и добре запознатите с житието му вярващи могат да бъдат изненадани от неизвестни страни на живота и личността му, скрити в евангелията. Преподобният Джеймс Мартин се натъкнал на 5 от тях, докато изследвал Светото писание, исторически и археологически документи.

1. Родният му Назарет - краят на света

Израелският Назарет в Галилея днес е град с 65 000 жители и е важна християнска светиня.

Всяка година стотици хиляди богомолци и туристи се стичат там на поклонение в църквата, посветена на дърводелеца Йосиф - земния баща на Христос. Според вярванията на това място е бил домът на святото семейство Йосиф, Мария и Исус. Там се намира Базиликата на Благовещението - мястото, където архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Син Господен, който ще спаси човечеството. В Назарет Христос е прекарал по-голямата част от живота си на Земята.

Близката планина Тавор, от чийто връх се открива гледка към Средиземно море и Галилейското езеро, е мястото на Исусовото преображение: “И лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.” Днес в планината има няколко манастира и базиликата “Преображение Господне”. Във времето на Исус обаче Назарет е било никому неизвестно селце в глух район. В него са живели 200 до 400 жители. Селището не се споменава никъде в Стария завет или Талмуда, където са изредени десетки други съседни градове.

В Новия завет мястото дори е обект на подигравки. Според евангелието на Йоан мъж на име Натанаил чува, че месията Исус е от Назарет, и възкликва: “От Назарет може ли да излезе нещо добро?”

2. Божи син, но по

човешки несведущ

Исус вероятно не е имал отговори на всички въпроси, казва отец Джеймс Мартин. Темата е обект на теоложки спорове. Ако Той е бог, не трябва ли изначално да знае всичко? Наистина, предрекъл е своята смърт и възкресението си. Но е имал човешко съзнание и следователно, за да знае нещата, е трябвало да ги научи.

В Евангелието на Лука се казва: “Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.” А щом е напредвал в мъдростта, значи се е учил. Иначе как ще напредва в нещо, в което е съвършен?

В Евангелието на Марко Исус отказва да лекува дъщерята на една гъркиня с думите: “Нека първо се нахранят децата, защото не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кучетата.” А тя отговаря: “Да, Господарю, но нали кученцата под трапезата ядат трохите, падащи от малките деца”. Исус омеква и изцелява дъщеря ѝ. Научил е, че паството му се разпростира и сред неевреите.

3. Издръжлив,

с яки мускули

Oт 12- до 30-годишната си възраст Исус е работил в Назарет като дърводелец. Когато проповядвал, насъбралите се викали: “Не е ли Той дърводелецът, Марииният син?”

Още от дете Божият син е натоварен с тежък физически труд. Думата, използвана за професията на Христос на гръцки, е тектон. Обичайният ѝ превод наистина е дърводелец. Но днес учените я тълкуват по-скоро като общ работник. Тектоните изработвали врати, маси, шкафове, плугове. Но зидали и каменни стени, помагали при строителството на къщи. Работата била тежка, влачели трупи и камъни отдалеч из Галилея.

Исус не е дялкал замечтано парче дърво, когато му дойде вдъхновението, а почти 2 десетилетия - до 30-ата си година, е работил здраво, за което трябват яки мускули и издръжливост.

4. Крие се от тълпите

На много места евангелията споменават, че Исус е чувствал нужда да се оттегли от тълпите, които го следвали, и дори от учениците си. И днес край Галилейското езеро, където Той е проповядвал, градчетата се редят едно след друго и почти се сливат. И е съвсем естествено, че екзалтираното множество го е “притискало”, както твърди Светото писание.

Край рибарското село Капернаум на брега на Галилейското езеро, където Христос среща първите си ученици, има дупка в скалите, известна като пещерата Еремос. Значението на тази гръцка дума е пусто, уединено място, оттам идва и еремит - отшелник, пустинник.

В пещерата Исус влизал сам, за да се моли. Дори и Божи син, той е усещал необходимост от време за себе си, уединявал се е, за да разговаря с Баща си.

5. Смъртта го ужасява

В навечерието на гибелта си Христос плаче и горещо се моли Богу в Гетсиманската градина. Той казва: “Отче, ако благоволиш, нека ме отмине тая чаша.” Това е покъртителен зов, отправен към баща му. Синът Божи не иска да умре!

За разлика от някои богослови, според които Исус е желаел смъртта и се е домогвал до нея, тази молитва говори, че тя всъщност го е ужасявала. “Душата ми е прескръбна до смърт. Тъжен съм, защото чувствам, че ще умра”, признава Той. Но разбрал, че такава е волята на Отца му, Спасителят приема мъченическата си гибел на кръста. 

Израелски геолог възкреси версията, че Христос има тленни останки, бил е женен и е оставил потомство.

Д-р Арие Шимрон от Йерусалим обяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че научно е доказал съществуването на гробница с костите на Исус Христос, съпругата му и сина им Юда. Той подкрепя тезата си със 150 химически теста на саркофази от времето на Христа и на почвата, в която са лежали.

Интригата има дълга предистория и тръгва от две археологически находки. През 1980 г. в Източен Йерусалим е открита погребална камера от I век сл. Хр., известна като Гробницата от Талпиот. Вътре намират 9 каменни урни. Установяват, че е имало и десета, но тя липсва. Надписите по урните са на арамейски и са повече от интригуващи – “Исус, син на Йосиф”, “Мария”, “Юда, син на Исус”. На едно място са събрани имена като тези в семейството на Исус от Назарет. Веднага се ражда теорията, че това е фамилната му гробница. Преди 2000 години обаче всеки 12-и евреин е носил някое от тези имена, възразяват критиците.

Втората находка е каменна погребална урна от същия период, купена в Йерусалим от израелски колекционер още през 70-те г. на XX век. Нейният надпис гласи: “Яков, син на Йосиф, брат на Исус.” През 2002 г. собственикът ѝ Одед Голан я показва на света и твърди, че тя е десетият саркофаг от Гробницата от Талпиот. Това прави вероятността тази гробница да е на семейството на Божия син много по-голяма.

Археологическата служба на Израел не признава твърдението, обявява, че Голан е подправил надписа, и дори го дава под съд за фалшификация. През 2007 г. обаче известният режисьор Джеймс Камерън увековечава случката в документалния филм “Изгубеният гроб на Исус”. В него без никакви научни доказателства се твърди, че урната на Яков е от Гробницата от Талпиот и че в нея са били костите на Исус Христос, жена му Мария Магдалина и сина им Юда. Това разгромява тезата, че Исус е възкръснал телом.

Сега геологът археолог Арие Шимрон уверява, че е намерил тези доказателства. Той установил, че пръстта, набила се в урната на Яков и в саркофазите от Талпиот, е една и съща и е от Източен Йерусалим. Доказал е това с многобройни изследвания на алуминия, магнезия, силиция, калия, желязото, никела, фосфора и други елементи в почвата и съотношението между тях. Теорията на 79-годишния чешки евреин е, че голямо земетресение през IV век е засипало гробницата с тонове пръст и така я е консервирало във времето.

“Имаме солидно, на практика неопровержимо доказателство, че урната на Яков е от Гробницата от Талпиот”, каза той пред репортер на “Ню Йорк таймс”, с когото разговаря във фоайето на йерусалимския хотел “Цар Давид”. Да, но по хълмовете на Източен Йерусалим има хиляди такива гробове, опонират археолози.

Този път археологическите власти на Израел застават зад изследванията на д-р Шимрон. Те му разрешават достъп до древните саркофази в Източен Йерусалим, вземат проби от пръстта и участват в изследването ѝ, пише “Ню Йорк таймс”. И защо не, сочат от противниковия лагер – евреите имат интерес да се докаже, че Христос не е месия, тленен е и никога не е възкръсвал.