Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2016 16:44 - Милостта - белегът на Божието сърце
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://dveri.bg/w3hha


Милостта - белегът на Божието сърце
  • image
  • image
User Rating: imageimageimageimageimage / 3 
PoorBest  Четвъртък, 10 Март 2016 23:29 Автор: Лимасолски митр. Атанасий

image(Из беседи върху св. Литургия): 

Свещеникът чете молитвата на приношението след поставяне на Даровете на св. престол: "Господи, Боже вседържителю, Ти, Който единствен си свят и приемаш хвалебна жертва от тези, които Те призовават от цялото си сърце, приеми молението на нас грешните и го принеси пред Твоя свят жертвеник и ни удостой да Ти принасяме дарове и жертви духовни, за нашите грехове, и за незнанието на людете, и ни удостой да намерим благодат пред Тебе, за да Ти бъде благоприятна нашата жертва, и да се всели благия Дух на Твоята благодат в нас, в тези предложени дарове и във всички Твои люде".

Възглас: Чрез щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с всесветия, и благия, и животворящия Твой Дух, сега и винаги, и във вечни векове.

Тези думи разкриват благородството на Бога, т.е. да знаем, че се обръщаме с молитва към Бога именно поради милостта на Христос, нашия Господ. Тези думи ни припомнят едно слово на Христос, което се отнася към всички нас: И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лука 6:36). Бъдете милосърдни, както нашият небесен Баща е милосърден. Ние  приехме от Бога тази заповед, увещание, напътствие да се уподобим на Бога нашия Баща, бидейки и ние милосърдни. Виждате, че Христос не ни каза да се уподобим на Бога в нещо друго - да станем, например, строги, защото нашият небесен Отец е строг, нито е казал да станем справедливи, защото нашият небесен Отец е справедлив.

Нито пък ни завеща да донесем в света мира, равенството, свободата, справедливостта и други неща, защото за Бога е присъщо всичко това. Христос два пъти ни е казал да се уподобим на Бога нашия Баща. Първият път ни каза: И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден, а вторият път И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Следователно, за да се уподоби човек на Бога, нашия Баща, той трябва да стане милосърден, в противен случай не може да се уподоби на Твореца. 

В Стария Завет Бог се явил на Моисей. Моисей поискал да види Бога, имал този копнеж да види Божието лице и в повествованието се казва, че  Божието явяване било предшествано от  гръмотевици, светкавици, дим, огън, силен вятър и други такива страшни  явления, но Бог не се явил в тях. Бог се явил сред тих повей и се чул глас, който казал: Бог Господ, Господ, Бог човеколюбив и милосърдън, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Тоест, Сам Бог определил Себе Си като многомилостив.

Следователно може да кажем, че сме призвани да възприемем този белег на Божието сърце,  да се подвизаваме да се уподобим  на Бога, бидейки милосърдни. Понякога изглежда, че това отсъства от нас, християните, защото действаме отчасти незряло и не знам точно по коя причина, ни обземат други чувства, други наклонности, различни от тази на милосърдието, и лесно ставаме строги, трудни, мислейки, че по този начин изпълняваме нашия християнски дълг.

Така нито на себе си принасяме полза, тъй като не приличаме на Бога, нашия небесен Баща, но и много повече вредим на ближните си и, бидейки уж църковни хора, създаваме в братята около нас, в семействата си жестока и хладна представа за Бога, която хората  отъждествяват с християнския, с евангелския дух. Естествено, те ще се отвърнат от този дух и така ще отхвърлят и Бога.

В период на богословска криза в църковното пространство това личи дори в проповедите. В тях лесно се забелязва критична нагласа срещу греха, грешниците, злото, един язвителен дух, който повече руши, отколкото съзижда. Не можем да скрием, че съществуваше и още съществува у по-възрастните хора този строг дух, така да го наречем, който не е строг в смисъл, че пази преданието на светците, а е дух, който навлезе в мисленето на хората най-вече от западното богословие, което представя Бога като немилостив съдия, който съди хората, а не ги приема.

Но виждаме, че в св. Литургия нещата не са постовани по съдебен начин, Бог не е представен като съдия, съдник на човека, а като Бог, Господ, Вседържител, наш небесен Баща, Който принася Себе Си за хората, за целия свят, за Църквата и ни дава смелостта да Го молим именно поради Неговото голямо милосърдие. Защото, ако Бог съди така, както ние  съдим другите, тогава как  можем да устоим? Както казва св. пророк Давид: ако забелязваш беззаконията, Господи, кой ще устои? Тоест, ако, Боже мой, започнеш да забелязваш нашите беззакония и грехове, тогава кой може да устои пред Теб и да те умилостиви? Всички ние сме достойни да погинем, да ни заличиш напълно, защото въз основа на справедливостта не е възможно да устоим пред Теб. Ако Бог се отнася справедливо към хората, тогава въз основа на правосъдието трябва всички ни да унищожи. Но Той не действа така. Божията справедливост не е човешката справедливост, която казва: този се е забъркал в разни неща - хвани го и го хвърли в затвора! Или: този е убил, убий го! Или: този те е похулил, накажи го! 

Божията справедливост ни казва друго - този те е похулил? Ти прояви любов към него. Този те е окрал? Ти му дай и това, което не ти е взел. Това е съвършеното. Някой иска да те убие, обвинява те? - ти се моли за него и го обичай. Това казва Божията справедливост, която се различава от човешката справедливост. Именно, защото Бог е милостив, милосърден и човеколюбив. Но за да стане човек милосърден, както небесният Отец е милосърден, той трябва да получи това духовно възпитание на Църквата и ако не станем милосърдни, това означава, че някъде нещо не върви добре в духовния ни живот. В Писанието дори се казва, че  праведният човек е милостив към животните. Той не може да се отнася зле с творението, безсловесното творение, животните, дърветата и т.н. Не може да стори зло, защото душата му е пълна с милосърдие към творението.

Но не бива да се стига и до крайности, до болестни крайности, тоест, да се отдадеш прекомерно на животните - кучетата и котките, да им купуваш специални храни ог магазините и т.н. Бог не е сътворил котките, за да им купуваме сандвич от бакалина! Той ги е създал да ядат мишки и гущери. Кой ще яде мишките? Един старец на Света Гора казваше:

- Ние ли ще ядем мишките? Ако храните котките, тогава вие яжте мишките! Оставете котките да ходят да ги ядат. Такава е тяхната природа. За съжаление, нашата болна природа разболя и животните. Днес даваш на котката  една мишка, но тя не иска да я изяде. Нито дори я поглежда, защото се е научила да яде други неща. Дори да е животно, и то има своите предпочитания!

По един начин се отнасят  светците към творението, а по друг начин другите хора. Знаете ли, че да си говориш с едно куче и котка и да разговаряш с тях е грях? Много хора предпочитат да дружат с кучета и котки, но не и с други хора. Виждаш го, че се грижи за кучето и котката, отделя време и им купува разни неща, а когато му кажеш да даде някаква милостиня на хората или нещо друго, не се интересува.

Когато старецът Паисий се върна от Австралия, отидохме да го видим и го попитахме:

-  Геронда, как ти се видя Австралия? 

Той разказваше различни неща и между другото каза:

- Направи ми много лошо впечатление как в един парк един човек с куче ядеше шоколад и си го поделяше с кучето. Наблизо имаше едно детенце, което постоянно ги гледаше, но човекът не му даде нито едно парче.

И старецът описваше по своя начин как човек стига до такова оскотяване, до префинено оскотяване, когато се грижи за кучето и котката, но не и за другите хора. В Англия се грижат на някоя котка да не й се случи нещо, а хиляди човеци може да умрат и това не ги интересува. Грижат се за котките, кучетата, птиците, да не им се случи нещо, а в същото време може да се вършат престъпления, те самите да вършат престъпления, водят войни, убиват хиляди човеци и това да не ги интересува. Вярвам, че ако тук, в Кипър, бяхме котки, а не хора, и някой друг народ, примерно турците ни нападнеха, всички зоофилски  народи щяха да побързат да ни спасят. Но понеже сме хора, не ги интересува. Завчера по пътя видях една табела, на която пишеше: "Хотел за котки"!  Казах си: Докъде стигнахме! Котката да ходи на хотел! Какво да каже човек. Трагико-комично състояние.

Един ден в манастира ни подадоха за споменаване на св. Литургия едно име - Джули.  Аз попитах:

- Джули? Какво е това име? Някоя англичанка? Православна ли е жената?

И какво открихме - това било кучето на една жена. В онзи ден то било болно и тя ни даде името й. Когато казахме на тази госпожа, че това не е правилно:

- Чедо, на  св. Литургия за кучетата ли се молим?

Аууу, толкова се възмути, не можеше да го приеме.

- Ама защо, отче?!..

Да, Бог е създал и кучетата. Св. Литургия говори за цялото творение, тя благотвори целия свят - и животните, дърветата, и птиците, но Бог има връзка с човека, човекът е по образ Божий, той има име, той е личност, животните не са личности. Животните са живи същества, които в даден момент умират, те нямат безсмъртна душа. Затова трябва да оставим животните необезпокоявани в тяхното естествено състояние и да не ги извращаваме и тях.

Днес нещата са толкова извратени, че мислим за учтивост и признак за култура да полагаме такива грижи за животните, от каквито са лишени много хора. Това е изопачение, не е правилно. Човекът не говори с животните, а с другите хора и с Бога, човекът е цар на творението, защитава животните, грижи се за тях. Разбира се непременно ако имаш едно животно, ще се погрижиш за него, няма да го оставиш да умре, няма да го презреш, а ще проявиш състрадание към него, но в неговите собствени граници, които няма да престъпиш. А какво става? Страшни неща - спят с кучетата, с котките,  преживяват да не му се случи нещо на кучето... Такива хора наистина имат нужда от лекар. Поне този, който иска да стане духовен човек,  да се моли и да живее в Църквата, трябва да разбере защо това не е редно. Прекомерната, лична връзка с кучетата и котките не е здрава и духовният човек не прави такива неща. Но внимавайте - не бива нито да проявяваме презрение и да злоупотребяваме с природата и творението,  нито да стигаме крайности, а да имаме равновесие в отношенията си с тварите.

Но да се върнем към основния въпрос за милосърдието. За да придобие милосърдие и да стане милостив, както нашият Отец е милостив, човек трябва да премине през духовното възпитание на Църквата. Той ще започне с първото нещо, което е смирението. Защо? Защото смиреният човек се научава да вижда себе си, да приема себе си. Когато виждате, че някой не се разбира добре с другите, тогава не търсете причината само в другите, защото тя непременно се намира и в него самия.

Казваме: "Не се разбирам добре с моя началник, съпруг, баща, майка, не ги понасям, вече не мога да го гледам". Ако искаш да бъдеш искрен и да говориш на духовен език, тогава не търси причината в другия човек, защото ти си причината. Добре, другият може да е чепат, злодей и всичко друго. Може наистина да не се разбираш с него, но ако имаш любов и милосърдие към другия, тогава можеш да проявиш търпение, да го изтърпиш, дори, ако е нужно да се отдалечиш от другия, да прекъснеш контактите си с него, защото не се получава нищо от тази връзка, но това да става с любов, нежност, по благ начин, чрез молитва. Молитвата покрива онази дистанция. В този случай първо трябва да осъзнаем, че и аз съм виновен за това, че другият не се променя. Ако аз бях добър, съвършен, Божий човек, на всяка цена щях да проява търпение и да направя стъпка към него. Следователно, ако не мога да го направя, това означава, че и в мен нещо не е наред. Прекъсвам външно отношения, но вътрешно запазвам своята любов, милосърдие, молитва за него и моля за прошка от Бога, че не мога да издържа брата си.

И при светците имало хора, които били против тях, и те живели с хора с трудни характери. И светците били мразени, клеветени и искали да ги унищожат, но колкото пъти срещали такива хора, те се отнасяли с благост към недоброжелателите си, били приятелски настроени, с приятно поведение - така че започваш даже да се чудиш: нима той не знае, че другият го обвинява, че го мрази, че постоянно изопачава думите му?! Как е толкова близък с него? Светците общували с голяма лекота и свобода дори със своите врагове и нямали никакви предубеждения към другия. Именно това показва превъзходството на светите хора.

***

Как искаш детето ти да те уважава, когато те вижда да говориш грозно със своята майка? Примерно, отиваш да видиш майка си или я довеждаш от старческия дом за един ден у вас и не я понасяш -  само един ден, защото говори едно и също или несвързано. Добре, ти който си млад, не разбираш ли, че един стар човек на 80-85 години е нормално да прави това и постоянно да се оплаква?

За съжаление всички сме в този порочен кръг на нашите страсти и немощи. Когато сме деца, са ни виновни родителите, когато  станем родители, са ни виновни децата и старите ни родители, след това ни е виновен мъжът, виновна ни е жената, виновен ни е началникът, виновно ни е едно, виновно ни е друго, само нашето аз никога не ни е виновно. Така обаче не сме и не можем да бъдем милостиви. Затова трябва да разберем, че ние сме виновни и нашето аз е първото поле на действие.

От друга страна, не можем да се намесваме в душата на другия човек. Той прави това, което иска, ние какво да му направим? Добре, оплакваш се от  мъжа си. Какво да му направим сега?  Да му сложим една инжекция да си промени ума или да му отрежем главата и да му сложим друга? Той е този, който е, не се променя. Не можем да го променим. Тогава ти се промени. След като само себе си можеш да поправиш, а не другия, поправи себе си.

Веднъж при един старец дойде един момче, което  му каза:

- Отче, вкъщи има големи скандали, баща ми ругае майка ми, майка ми - баща ми,  брат ми  -  баща ми, един други се ругаят.

- Ти ругаеш ли, юначе?

- И аз ругая.

- Ругаеш ли майка си?

- Ругая я.

- Баща си?

- Ругая го.

-  Брат си?

- И него. След като всички ругаят, и аз ругая.

-  Виж,  у вас сте петима души, нали?

-  Да.

-  Оттук да променим майка ти и баща ти не става. Затова ти поправи себе си, научи се да не ругаеш и да си спокоен. Когато ти си спокоен,  сме поправили една пета от проблема.  След това, когато брат ти те наругае, но ти не го наругаеш, а се отнесеш с добро, по този начин го възпираш. Поправил си 50 % от неговия недостатък.  Когато баща ти те наругае, а ти не му отвърнеш със същото, си поправил и 50 % от баща си, но ако и ти го наругаеш, злото става 100%.  Ако не ругаеш, злото остава наполовина.

Така с помощта на един математически пример старецът показа на това момче, че дори един човек може да създаде у себе си такова състояние, което да доведе мира в семейството и хората около себе си, стига те да не са психично болни и да се нуждаят от лекар.

Така е. Когато човек започне от себе си, тогава всичко наоколо се поправя, но и самият той се поправя. Бог се отнася с нас така, както ние се отнасяме към другите, според казаното в молитвата „Отче наш” - ипрости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.Христос  ни казва: с мярката, с която мерите другите, с нея ще ви бъде отмерено. Ако ти си милостив към другия човек, и Бог е милостив към теб. Ако ти си строг, труден, порицател и съдник на другия, по същия начин ще се отнесе и Бог спрямо теб.  Тоест, ти сам определяш връзката си с Бога.

Да се върнем към Литургията - нашето право  да молим Бога по време на св. Литургия да приеме молитвата ни чрез щедростите на Своя Единороден Син, т.е. чрез Неговите милости, означава, че ние първо трябва да бъдем милостиви. Ако това не беше възможно, Бог нямаше да го иска от нас.  Бог не ни е дал неизпълними заповеди. Когато ни каза - бъдете съвършени, бъдете милостиви, това означава, че не само можем да станем, а и трябва да станем такива. Това е наша необходимост. Това означава още, че само тогава  функционираме естествено като човеци -  тоест, не сме духовно болни. Немилостивият човек не е естествен човек, а неговото душевно съдържание е болно и извратено.

Затова, когато виждаме, че  сме настроени критично и строго към другия, тогава трябва да разберем, че още не сме станали здрави хора. В нас живее страстта на злобата, която външно се проявява с различни цветове, т.е. ние я боядисваме и прикриваме и казваме за другия - не ти е позволено да правиш това! Не става, не е правилно, справедливо,  добро, християнско! Така понякога и в Църквата се държим жестоко уж в името на Евангелието и ставаме строги, порицаващи, трудни и лоши,защото каноните казват така, отците и Евангелието казват така!

Ще ви дам един пример  от Патерика. Един преподобен -  авва Амун, който бил велик светец и станал епископ. В онази епоха нямало съдилища. Епископите били съдии и налагали правосъдие. Вместо християните да ходят по езически съдилища, понеже епохата били езическа, те прибягвали към епископите, за да разрешат своите спорове. Веднъж отвели при авва Амун една жена, която забременяла, без да е омъжена. В онази епоха това нещо било немислимо. За съжаление, днес това е една от злините на нашата епоха. Тогава хората не правили аборти, както правят днес. Отвели я при него и казали:

- Отче свети, тази жена е бременна и не е омъжена. Следователно, паднала е в плътски грях.  След като не е омъжена, няма право да има връзка с един мъж, за да забременее. Трябва да я осъдиш. Направила е престъпление, което е и грях, и нарушаване на закона, и оскърбява нравите на народа.

Той ги изслушал и казал: 

-  Добре, ще я осъдя много строго!

 Другите се зарадвали,  че владиката ще я осъди строго и се отдалечили. Епископът влязъл в стаята и й донесъл няколко  чаршафа, покрил  я и й казал: Вземи ги, детето ми, защото можеш всеки момент да родиш и да имаш нужда от тях. Върви с добро и Бог да те благослови!

Той не й казал абсолютно нищо. Другите възнегодували:

- Ама какво направи?  Това ли е правосъдието?

По закона тя трябвало да бъде строго осъдена, но въз основа на милосърдието и щедростта, които авва Амун като Божий човек имал, не можел да постъпи по друг начин и така  спасил жената, а не я погубил.

В друг разказ за същия старец се казва, че още преди да стане епископ, живял в един скит. Там имало различни килии на монаси в пустинята.  За съжаление, един монах паднал в плътски грях и  живеел заедно с една жена. Това го пише в Патерика, който няма проблем да говори за греховете и страстите на монасите. Просто разглеждали падението на един човек като скръбно събитие, което подбужда към молитва, а не към осъждане.

Този монах живеел с жена и това било недопустимо. Другите монаси разбрали, че нещо става в тази килия, видели, че има жена и монахът имал недопустима връзка с нея. Авва Амун бил презвитер на скита, тоест свещеник, отишли при него и му казали:

-  Отче, еди-кой си брат има жена в килията си и съгрешава! Трябва да дойдеш да спреш злото.

-  Отци, нима е възможно да прави такова нещо?

-  Да, разбира се, видяхме го, и сега, в този момент, тя е при него.

- Да отидем да видим! След като е при него, да го хванем на местопрестъплението, да му свалим расото, да го изгоним, да го очерним!

Те  тръгнали с аввата. Клетият монах,  веднага щом видял, че идват към него, казал:

- Горко ни! Ще ни хванат на място, след като жената е тук, ще стане скандал и ще  ме изгонят. И ще казват: какво направи той!

Той скрил жената в една голяма делва, в някакъв огромен съд, в който тя се побрала. Авва Амун с благодатта на Светия Дух видял това. Влизайки в килията, той казал:

- Отци, простете ми, аз съм стар човек, изморих се, докато дойдем, ще седна да си почина, а вие потърсете да откриете жената!

Той отишъл и седнал върху делвата, в която била жената. Той знаел, че тя била скрита вътре. Монасите търсили и обърнали всичко. Те не можели да кажат на стареца- стани оттук да видим!  Накрая  той ги попитал:

- Отци, намерихте ли жената?

- Не, отче!

- Е, видяхте ли, че сатаната ви се  подигра, нашият брат е добър и няма нищо, а вие направихте това от злоба и подозрителност. Вървете с добро и Бог да ви прости злото, което направихте!

И ги изпъдил. Тогава хванал монаха за  ръката и му казал:

- Брате, внимавай над душата си и не съгрешавай!

Тогава този монах станал голям подвижник, а жената  - подвижница и двамата спасили душите си. Защото светият човек, Божият човек има мило сърце. Така той постъпил чрез благодатта на Светия Дух с разсъдителност, с щедрост, с любов, с милосърдие и спасил брата си и не го съсипал.

Лесно е да унищожиш един човек, лесно е да го хванеш, да го наругаеш, да го накажеш, да го изобличиш, това е много лесно. Лесно е да изхвърлиш един човек от Църквата. Дошъл е някой и не ти се е сторил добър? Вън! Бързо вън от църквата! Е, какво по-лесно? Както казваше един духовник, да го изкараш навън от храма е лесно, да го вкараш вътре е трудно! И тук те искам, ако си духовен човек. Да режеш, хвърляш, разделяш и съсипваш е лесно. Затваряш му вратата, изкарваш го вън, изхвърляш,  за пет минути си свършил. Но коя е твоята ценност?  - ако си човек, който подражава на милостивия Бог, тя е в това – можеш ли да понесеш този човек?  Можеш ли да го вкараш вътре и да го доведеш до Бога?

За друг светец в един скит се казва в  Патерика, че стигнал до съвършенство. И какво правил? Вътре не се  описват нито негови пости, нито бдения, нито негови аскетически подвизи, а какво правил? Какъв бил белегът на неговото съвършенство? Ако в скита имало някой послушник, който искал да стане монах, и бил груб, лош, чепат, му го пращали на него, а  той със милосърдие, дълготърпение, благост го променял и ставал добър. Затова се казва, че този старец станал милостив и съвършен, както небесният Отец, Който е съвършен и милостив. Това бил белегът на неговото съвършенство - че наистина можел да понесе чепатия и труден човек, да го направи добър, да вземе свирепия и да го направи питомен, да вземе злодея и да го направи невинен, благ, милосърден, свят. Това е нашата ценност, Бог това иска от нас. Ако правим така, тогава веднага щом отидем да се помолим и да кажем "Отче наш". Тогава Бог ще ни отговори.

На Света Гора един монах четял Акатиста към Света Богородица (пред иконата "Акатистна-Предвъзвестителка"Зографска) и при думите „Радвай се, невесто неневестна” чул как Света Богородица му отговорила „Радвай се и ти, старче Божий!”

Ако се уподобим на нашия небесен Отец, тогава Той ще ни отговори и душата ни ще стане възприемчива за Божията благодат. И Той ще отговори, както Света Богородица отговорила на монаха, и ще ни каже „чедо Мое!”, защото Му приличаме, защото сме станали милостиви, както Той е милостив.

Но ако сме жестоки и трудни хора, тогава отново и отново ще гледаме към Него, но Бог ще ни каже: "не ви познавам!  След като не приличате на Мен, не сте Мои деца, чужди сте, не сте като Мене". Затова не получаваме отговор на нашите молитви и не се отваря вратата на благодатта, когато сме толкова жестоки. За да се излее Божието милосърдие над нас, тази река  на милосърдието, тайната е в това ние да станем милосърдни към другите и тогава Бог ще стане милосърден към нас, към теб. Така ще се изпълват думите от св. Литургия: Чрез щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с всесветия, и благия, и животворящия Твой Дух, сега и винаги, и във вечни векове.

Превод: Константин Константинов



Тагове:   милостта,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710103
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031