Важността на поста и неговото спазване днес User Rating: / 4
PoorBest Сряда, 24 Февруари 2016 17:50 Автор: -
Решение на Петото предсъборно всеправославно съвещание
Шамбези, Женева, 10-17 октомври 2015 г.
(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)
1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики„постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая” (За поста/Περίνηστείας 1, 3.PG 31, 168A). Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.
2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария Завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Йоил 2:15; Йона 3:5-7) и е потвърден от Новия Завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на общественото Си служение (Лука 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно извисяване (Марк 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолско време Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли 8, 1), както и поста преди Пасха (свщмч. Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история 5, 24. PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика, засвидетелствана през вековете, е съществувало разнообразие не само по отношение на продължителността на предпасхалния пост (св. Дионисий Александрийски, Писмо до еп. Василид, PG 10, 1277), но и по отношение на броя и съдържанието на останалите периоди на пост, които са се оформили под влиянието на различни фактори, най-вече богослужебни и монашески, за да се постигне наред с другото и подходящата подготовка преди големите празници. По този начин неразривната връзка между поста и богослужението показва мярката и целта на поста и изтъква неговия духовен характер, поради което и всички вярващи се приканват да се отзоват, всеки според собствената си сила и възможност, без обаче да се предоставя свобода за пренебрегване на това свещено установление: „Гледай да те не отклони някой от този път на учението (...) Защото ако можеш да понесеш цялото бреме на Господ, ще бъдеш съвършен; ако ли не можеш, спазвай, което можеш. А що се отнася до храната, понасяй онова, което можеш (Учение на 12-те ап. 6, 1-3).
3. Истинският пост като духовен подвиг е свързан с непрестанната молитва и искреното покаяние. „Покаянието без пост е напразно” (св. Василий Велики, За поста 1, 3. PG 31, 168A), както и постът без благотворителни дела е мъртъв, особено в съвременната епоха, когато неравномерното и несправедливо разпределение на благата лишава цели народи от самия насъщен хляб.„Братя, постейки телесно, нека постим и духовно, да разрушим всички вериги на несправедливостта, да разкъсаме примките на наложените насила отношения, да премахнем всеки несправедлив дълг, да дадем хляб на гладуващите и да подслоним бездомните"(Самогласна стихира в сряда от първата седмица на Великия пост; вж. Ис. 58:6-7).Постът не се изчерпва с обикновено и формално въздържание само от някои определени храни. „Въздържанието от храни само по себе си не е достатъчно за достоен за похвала пост, но трябва да постим с пост, който е приятен и угоден на Бога. Истинският пост е отхвърляне на злото, въздържане на езика, избягване на гнева, раздяла с похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъпването. Отсъствието на всичко това е истинският пост. Така постенето става добро" (св. Василий Велики, За поста 2, 7 PG 31, 196D).При постенето въздържането от определени храни и задоволяването с малко не само във вида, но и в количеството на приеманите храни са осезаемата страна на духовния подвиг. „Постът е въздържане от храна, както личи от думата; но храната не ни прави по-праведни или по-грешни.В дълбокия си смисъл той означава, че както за всяко същество животът се поддържа с храната, а нехраненето води до смърт, така и ние трябва да постим от светските неща, за да умрем за света, а след това, като приемем божествената храна, да живеем за Бога" (Климент Александрийски, Еклоги. PG 9, 704D- 705A). Така истинският пост се отнася до цялостния живот в Христос на вярващите и достига връхната си точка чрез участието им в богослужението и особено в тайнството на светата Евхаристия.
4. Четиридесетдневният пост на Господ е станал образец за поста на вярващите и активизира участието им в послушанието към Господ, така че, „спазвайки го, да се насладим на онова, от което бяхме отхвърлени, когато не го спазихме" (св. Григорий Богослов, Слово 45 – За светата Пасха, 28. PG 36, 661А).Христоцентричното схващане на духовния характер на поста, особено през св. Четиридесетница, което е правило за цялото светоотеческо предание, се обобщава по забележителен начин от св. Григорий Палама: „Ако постиш така, ти не само ще страдаш и ще умреш заедно с Христос, но и ще възкръснеш и ще царуваш заедно с Него в безкрайните векове; защото, след като с такъв пост си се срастнал с подобието на смъртта Му, ще бъдеш съучастник и на възкресението Му и наследник на живота в Него" (Беседа 13 – За петата неделя от Великия пост, PG 151, 161; срв. Рим. 6:5 сл.).
5. Според православната традиция мярата за духовно усъвършенстване е „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Ефес. 4:13) и всеки е длъжен, ако желае да я постигне, да се подвизава и да се издигне съответно. Точно затова подвизаването и духовната борба нямат край в настоящия живот, както и съвършенството на съвършените. Всички са призовани според силите си да отговорят на повелите на високата православна мяра, за да достигнат обожествяване по благодат. И те, въпреки че вършат всичко, каквото им е заповядано, никога не се възгордяват, но изповядват: „ние сме ненужни слуги, защото извършихме това, което бяхме длъжни да извършим" (Лука 17:10). Според православното схващане за духовен живот всички са задължени да не изоставят добрия подвиг на поста, но като се самоукоряват и съзнават своето смирено положение, да се оставят на Божията милост за своите пропуски, защото православният духовен живот не може да бъде постигнат без духовния подвиг на поста.
6. Православната Църква като любяща майка е определила полезното за спасението и е постановила свещените периоди на поста като богодарувано защитно средство на новия живот в Христос на вярващите срещу всеки замисъл на врага. Следвайки светите отци, тя пази, както и преди, свещените апостолските постановления, съборните правила и свещените предания, предлага винаги свещените пости като най-добър път на вярващите в подвига им за духовно усъвършенстване и спасение и проповядва необходимостта от спазване на постановените през Господнята година пости, сиреч: светата Четиридесетница, срядата и петъка, които се свидетелстват от свещените канони, както и постите за Рождество Христово, за деня на светите апостоли, за Успението на света Богородица и еднодневните пости за Въздвижението на Честния кръст, навечерието на Богоявление и отсичането на честната глава на св. Йоан Предтеча, както и всички пости, които се определят по пастирски съображения или се спазват от вярващите по тяхно желание.
7. Но заедно с това Църквата с пастирска загриженост е положила поради човеколюбиво снизхождение граници на постния режим. Затова е предвидила в случай на телесна немощ или при наложителна нужда, или поради трудни времена да се прилага принципът на църковна икономия (снизхождение) съобразно отговорната преценка и пастирска загриженост на епископския събор на поместните църкви.
8. Факт е, че днес много вярващи не спазват всички предписания за поста било поради нехайство, било поради условията си на живот, каквито и да са те. Но всички тези случаи на неспазване на свещените предписания за поста, независимо дали са от по-общ или от личен характер, трябва да са предмет на пастирска загриженост от страна на Църквата, защото Бог „не иска смъртта на грешника, но да се отвърне той от пътя си и да бъде жив” (срв. Йез. 33:11), без обаче да се пренебрегва ценността на поста. Затова за онези, които изпитват затруднение да спазват дадените разпоредби за поста било по лични причини (болест, военна служба, условия на труд и т. н.), било по по-общи причини (особените климатични условия в дадени страни, както и социално-икономическите особености на някои страни, напр. трудности при намиране на постни храни), предоставя се на преценката на поместните православни църкви да определят мярка на човеколюбива икономия и снизхождение, за да облекчат в тези конкретни случаи „товара” на свещените пости. Всичко това да става в рамките на споменатото по-горе и да се прави с цел ни най-малко да не се омаловажи свещеният статут на поста. Църквата трябва да прилага това човеколюбиво снизхождение много пестеливо и във всеки случай с по-голяма снизходителност при онези пости, за които няма винаги еднаква традиция и практика в Църквата. „Добре е да се пости всеки ден, но този, който не яде, да не осъжда онзи,които яде. В тези неща не трябва да се законодателства и да се насилва, нито да се принуждава повереното паство, а по-скоро да се подхожда с убеждаване и с кротост, и със слово, подправено със сол” (св. Йоан Дамаскин, За светите пости, 7; срв. Кол. 4:6).
9. Също така в Църквата всички вярващи трябва да спазват свещените пости и въздържането от храна от полунощ, когато пристъпват редовно към божественото Причастие, което е същинският израз на църковната идентичност, и да се приучат да постят в знак на покаяние, за изпълнение на духовен обет, за постигане на някаква свещена цел, във време на изкушение, при отправяне на молба към Бога, преди кръщение (за пристъпващите към кръщение в зряла възраст), преди ръкоположение, в случай на епитимии, по време на поклонническо пътуване и в други подобни случаи.
Шамбези, 16 октомври 2015 г.
† За Франция митрополит Емануил, председател
† За Добра надежда митрополит Сергий
† За Сао Паоло митрополит Дамаскин
† Капитолиадски митрополит Исихий
† Волоколамски митрополит Иларион
† Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий
† Търговищки митрополит Нифон
† Варненски митрополит Йоан
† Зугдидски и Цаишски митрополит Герасим
† Пафоски митрополит Георгий
† Перистерийски митрополит Хризостом
† Семятицки епископ Георгий
† Корчански митрополит Йоан
† Михайловски архиепископ Георгий
† За Швейцария митрополит Йеремия, секретар по подготовката на събора
Преведе от гръцки език: Димитър Л. Арнаудов
ПОСТ, СМИРЕНИЕ, ПОКАЯНИЕ - видео
ЗАЩО НЕ ПОСТИШ? Архимандрит Хараламбос В...