Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2016 16:53 - Конкретен произход на някои по-известни „битови” суеверия. -продължение
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
https://web.facebook.com/notes/evlogia-nika/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%
D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%83%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%
BD%D
0%B8%D0%B5/1028790200513153
EVLOGIA NIKA·24 ФЕВРУАРИ 2016 Г. Чукане на дърво. Когато казваме, че не ни върви (или обратно, че много ни върви), предлагат ни „да чукнем на дърво”. Това суеверие произхожда от древното келтско вяр- ване в духовете на дърветата. Смятало се, че дърветата били жилища на духовете. Затова, когато разговорът тръгвал за това, дали на човек му върви (в живота, работата и т.н.), се смятало за важно да се чукне на дърво, за да се получи защитата на тези духове. В противен случай те можели да се обидят и да пратят беда. Чукането на дърво е било директна форма на поклонение на тези лъжливи богове. Черните котки. В средните векове черните котки се смятали за верни спътници на магьосниците. Освен това се считало, че магьосници и демони са можели да приемат вида на различни животни. Точно по тази причина и черните вра- ни също били недолюбвани. Никой не искал да пресече пътя на магьосник или демон. Затова, ако черна котка минела път, било по-безопасно просто да се обърнеш и да тръгнеш по друг път. Хвърлянето на монети във фонтан и намислянето на желание. Колкото и романтично да изглежда това в наши дни, обичаят да се хвърлят монети във фонтан тръгва от вре- мената, когато повечето хора вярвали, че елементите на природата – вода, земя, въздух и огън, са населени с духове и богове. Водата винаги е имала огромно значение в човешкия живот и много от хората вярвали, че във всеки кладенец и воден източник живее духче-богче, което защитава своите владения. Ако духът бил недоволен за нещо, то той можел да накаже цялото село. Сред езичниците се срещали дори слу- чаи на човешки жертвоприношения на подобни „богове”. След разпространението на християнството и развитието на културата, тази практика се прекратила. Вместо това във фонтаните започнали да хвърлят монети. В своята първо- начална форма молитвата (т.е. формулирането на желание), която хората произнасяли, била обърната към демоните. От християнска гледна точка тези две страни на гореспоменатия обичай (т.е. жертвата-монета и езическата молитва към демона), изглеждат ужасяващи. Отваряне на чадър в помещение. Тук отново като че ли отсъства елементарен здрав смисъл. Но това суеверие е основано на идеята, че чадърът защитава от бурите на живота. Следователно ако отвориш чадър в помещение, то „домаш- ните духове” ще си помислят, че тяхната защита се смята за недостатъчна. Те ще се обидят, ще си отидат или пък сами ще докарат беда. Колко ли е трудно без защитата на „духовете”... Хвърляне на сол през рамото. Когато се случи нещо лошо, някои хора хвърлят сол през рамо или посипват с нея предмета на нещастието. От древни времена е забелязано, че солта не се разлага и не гние дори след дълго съхраняване. Затова започнали да я смятат за неразвалящо се вещество. Оттук хората са правили и извода, че дори сатаната (т.е. началника на всеобщото тление) ще започне да избягва солта. Тъй като бедите и нещастията винаги са се смятали за ин- триги на сатаната и неговите служители, то посипването със сол (или хвърлянето на сол) е трябвало да предотврати въз- можните по-нататъшни неприятности. Преминаване под стълба. Повечето хора смятат това суеверие за обикновена предпазливост в случай, че стълбата падне при преминаване под нея. Но началото е било съвсем друго. От най-дълбока древност триъгълникът е бил считан за символ на живота. Следователно преминаването през вся- каква триъгълна фигура (като например стълба, опряна на стената) е било равнозначно на опасна игра със съдбата. Използване на „сенки” в козметиката. Повечето жени биха били шокирани да научат, че първоначалната функция на козметичните сенки няма нищо общо с гримирането. От древност в много култури съществува понятие за „лош по- глед” (или уроки), и се смята, че някои хора обладават спо- собност да урочасват дори против своята воля. Урочасването е свързано обикновено със завистта и се предава чрез поглед, докосване, или устно изразяване на завист, а понякога дори чрез извънредна, но неискрена похвала. Смята се, че всеки човек би могъл да бъде урочасан, но в по-голяма степен жените (особено бременните) и децата. Ето защо жени и деца започнали да използват сенки (което и днес може да се види в някои страни) като средство против уроки. Амулетите и талисманите с изображение на блестящо око също имат предназначението да отклонят погледа на урочасващия „злодей” от неговия визуален контакт с очите на жертвата. Възпитателното правило, че соченето с пръст е лош маниер на поведение, също води началото си от суеверие. Първоначално това правило е нямало никакво отношение към маниерите на поведение. То е възникнало в тези времена, когато хората са вярвали, че енергията на човека се концен- трира в неговия показалец. Когато показват някого с пръст, то енергията се отправя към посочения човек, подобно на лазер. Тъй като се е смятало, че всеки човек обладава лоша или добра енергия, то съответно посочването с пръст можело да окаже лошо или добро въздействие върху онзи, срещу когото е насочен пръста (или продължението на пръста, например някаква кост, или „вълшебната пръчица” при фо- кусниците и магьосниците). Заешко краче за късмет. Това е едно от най-древните суеверия; предполага се, че е съществувало и в VІ век преди Рождество Христово. Тъй като дивите и питомните зайци са известни с бързото си размножаване, те станали символ на плодородието. Смятало се е, че носенето на заешко краче и честото потриване с него носи успех, добър урожай, много деца и процъфтяване. Но защо успех? Защото дивите зайци се раждат с отворени очи, което въобще се случва рядко. Смятало се е, че заради очите им, отворени по рождение, зай- ците имат особена сила срещу уроки и съответно за човека би било полезно да имат някаква връзка с тях. Очевидно, най-простият изход от ситуацията би бил винаги да си имаш жив заек до себе си. Но тъй като да носиш заек в джоба не е много практично, заменили това с краче или опашчица. Първи април – ден на лъжата. Съществуват различни теории за това, как е възникнал обичаят да се надсмееш над някого (или пък да го излъжеш, да го направиш на глупак) на първи април. Но тези теории в голямата си част са объркани и неопределени. Например съществува предание, че на първи април Ной пуснал от ковчега гълъб, докато водата още не била отстъпила, и по такъв начин му дал безсмислена задача. Друга история твърди, че именно на този ден Христос бил изпратен от Пилат на Ирод и обратно. Старинния израз „да пратиш от Пилат на Ирод” (който означава безсмислена задача) е бил посочван като доказателство за тази теория. Но най-интересното обяснение относно първи април е свързано с един руски Миней от 1869 г. В тази книга истори- ческият ден на Христовото Възкресение е посочен като 1 април 33 година. Както знаем от Свещеното Писание, войниците, които охранявали Гроба Господен, отишли при юдейския първосвещеник и му казали за Христовото Възкресение. Фарисейските началници обаче подкупили войниците и ги убедили да лъжесвидетелстват, че Тялото Христово е било откраднато от Неговите ученици, докато стражата спяла (Мат. 28:11-13). И за да се надсмеят над християните (както и да хвър- лят сянка върху тяхната вяра във Възкресението), в първите векове езичници и юдеи ги дразнели публично, наричайки ги априлски глупаци.1 Докато истинските измамници (и измамени), всъщност, били юдеите... Откъде произхожда суеверието, че ако човек срещне свещеник на улицата, трябва да го пипне „за късмет”. На пръв поглед може да си помислим, че подобно нещо е опи- сано в евангелския разказ за кръвоточивата жена, която получила изцеление от Спасителя, когато се докоснала до края на одеждите Му: „И ето, една жена, която бе страда- ла от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.” (Мат. 9:20-22). Тук обаче трябва да обърнем особено внимание върху ду- мите на Спасителя „твоята вяра те спаси”. Каква точно е била 1 Протойерей Гавриил Макаров; виж http://www.sueveria.vlez.bg/ ?showpage=59502. ----- вярата на кръвоточивата жена? Както добре се вижда от еван- гелското описание, тази жена несъмнено е вярвала, че Иисус Христос не е обикновен човек, че от Него излиза Божествена сила, която може да я изцели. Което впоследствие и станало. А с каква вяра пристъпва съвременният човек, който иска да пипне „попа”, за да му „върви”? Очевидно това не е истин- ска християнска вяра, а обикновена суеверна нагласа, която единствено търси и си самопожелава „късмет” в лекомисления живот. Такъв човек очаква всички житейски, битови и нрав- ствени проблеми да се решат с едно „натискане на копчето”. И без да твърдим, че този съвременен български обичай е в директна връзка с древното езическо поклонение на Лупер- кус (римски бог на плодородието, който е бил изобразяван полугол и облечен в козя кожа), може би все пак си струва да видим някои прилики между тези две суеверни заблуди. Като част от пречистващия ритуал, жреците на Луперкус принася- ли в негова жертва кози. След това пиели вино и започвали да тичат из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнели. Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане. Тук виждаме отново същият суеверен механизъм на „натискане на копчето” (за което споменахме по-горе), станал толкова притегателен и за съвременния човек, който все по-рядко желае да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да последва Христа (виж Мат. 16:24). Много от нас като деца са казвали странните думи „предавам ти поп!”, при вида на свещеник, и после са сключвали пръсти: „заключ против уроки”. Всъщност тези думи и действия са един подигравателен отзвук (по детски наивен) от комунистическия период, когато истинските све- щеници биваха жестоко презирани, подигравани, преслед- вани и предавани на безбожната власт. „Предавам ти поп!”. Бог да прости нашето детско незнание. Нека помним, че когато видим християнски свещеник, трябва да изпросим неговото благословение и съвети за благочестив живот, а не лекомислено да го докосваме за „късмет”, като че ли е някакъв бездушен предмет или езически жрец на сляпата съдба. ----------- “Суеверие сред днешните християни” Автори: йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)


Тагове:   суеверия,   произход,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709690
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031