http://dobrotoliubie.com/2016/02/21/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4/   Мартин Димитров: Свещениците трябва да насърчават хората да участват често и редовно в светите тайнства изповед и причастие

Admin 15 часа ago ИнтервютаКоментарите са изключениза Мартин Димитров: Свещениците трябва да насърчават хората да участват често и редовно в светите тайнства изповед и причастие460 Посетители

  Подобни статии Йеросхимонах Димитрий: Решенията на предстоящия събор биха могли да бъдат общовалидни, единствено ако са в съгласие с духа и буквата на предишните Вселенски Събори

14 часа ago

От Рилския манастир: Книгата „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“ да се даде безвъзмездно на библиотеките

един ден ago

Започна честването на 200-годишнината от рождението на Екзарх Антим I във Видин

5 дни ago

 

Срещаме се с Мартин Димитров – икономист, псалт и преводач, както той сам се описва. Църковен настоятел е в една от най-будните енории не само във Варненска  и Великопреславска епархия, но и в цяла България. Да си призная, ми е доста трудно да започна интервюто попростaта причина, че ще говорим за едно нещо, което за жалост у нас не е така активно, а именно –  енорийският живот. „Енорийски живот” – съществува ли такова нещо въобще у нас?

– Здравейте, използвам случая да ви поздравя със стартирането на новия сайт на „Добротолюбие“ и ви пожелавам да продължите да се трудите със същия хъс и всеотдайност. Що се отнася до енорийския живот – поне по мои наблюдения, поне тук, във Варна – имаме няколко живи енории, където кипи интензивен живот. Нямам поглед върху цяла България, но доколкото имам лични впечатления, и в София, и в други по-големи градове са се оформили енории, където християните наистина живеят заедно около Христос, като се провеждат разнообразни духовно-просветни и социално-милосърдни дейности.

В крайна сметка обаче основата на всяка енория е светата Евхаристия и там, където се служи редовно Евхаристия и хората редовно се причастяват, там можем да говорим за истинска енория. Това е скромното ми мнение.

 – Как организирате вашия енорийски живот? С какви дейности се занимавате?

– Свещениците и миряните действат в хармония. Обикновено за всяка конкретна дейност си има отговорник – свещеник или мирянин, който движи организирането ѝ.

Много сме радостни, че успяхме да направим неделно училище към енорията – това беше една голяма цел, която успяхме да изпълним преди две години, когато завършихме изграждането на съответната сграда. В момента децата са разделени на две групи, а учителките се справят блестящо с това да им представят вероучителните истини по един разбираем и интересен начин.

Откъм просветната дейност не бива да пропускаме и енорийския сайт, който поддържаме вече от седем години, както и издаването на енорийско списание.

От една година всяка неделя енорията извършва благодарствени молебени, като християните приготвят топъл обяд, който бива раздаван на бедни и социално слаби хора от квартала. Тук е редно да споменем и за сътрудничеството ни по тази линия с братята и сестрите от софийската енория при храм „Св. пророк Илия“, които редовно ни помагат с хранителни продукти.

В неделни дни наши енориаши посещават лекуващите се в местната Онкоболница, разговарят с болните, дават им духовна литература, записват имена за споменаване при Богородичния акатист пред иконата „Всецарица“, който четем на вечернята в събота.

Енорията към храм „Св. цар Борис“ се свързва обаче най-вече с дейността по обгрижване на младежи, зависими от наркотици и алкохол, като там главна роля играе отец Георги Фотакиев. През 2009 г. бе регистрирано Сдружение с нестопанска цел „Отвори очи“ во главе с блаженопочившия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, което пое администрирането и организацията на Центъра за наркозависими. Мисля си, че по темата за Центъра на отец Георги е необходимо да се направи отделен материал, защото няма как в рамките на това интервю да дадем пълна представа за тази уникална програма по рехабилитация на зависимите.

– Издавате и енорийско списание, как се роди идеята в енорията да се издава и списание? Какво публикувате в него?

– Първоначално Църковното настоятелство започна да издава енорийски бюлетин, в който информираше християните за случващото се в енорията. Впоследствие тази идея бе доразвита от г-жа Добринка Неделчева, църковен настоятел и учител в неделното училище. Тя сформира екип, които работи по списването на енорийския лист. Понастоящем в рамките на 10-12 страници се публикуват материали на духовна тематика, най-често свързани с богослужебния цикъл, авторски материали, както и актуалности от енорийския живот.

– Как хората приемат всичките тези инициативи? Включват ли се в тях?

– При нас се черкуват доста млади хора с разнообразни интереси, разнообразни дарби – всеки допринася по свой начин за енорийските дейности и всеки има възможност да си намери мястото в църквата по този начин.

– Какво според Вас би спомогнало за възраждането на духовния живот, за възстановяването на братствата и сестринствата по енориите, които са се занимавали с много благотворителни дейности?

– Както споменах по-напред, центърът е Христос в светата Евхаристия. Свещениците трябва да насърчават хората да участват често и редовно в светите тайнства изповед и причастие, а не само през четирите годишни поста. В крайна сметка благотворителната дейност не бива да бъде самоцелна, а естествено продължение и отговор на любовта и даровете, които се получават в Евхаристията.

Но тук са нужни и пастири. Хора, които да отдават душите си за стадото си. Има живи енории единствено там, където свещеникът не е типичният требничар. И това е нормално – в днешно време хората имат огромна нужда от малко внимание и лично отношение от страна на духовника. И където намерят всеотдаен духовник, те се събират около него и всички заедно около Христос. Ето така се оформят живите енории.

– Къде е мястото и на митрополитите, които трябва да насърчават своите свещеници и пасоми, да увеличават духовния живот по енориите в епархията?

– Сложна е ситуацията с функциите на митрополитите. За съжаление, в наше време поради една или друга причина архиереите са се превърнали най-вече в администратори, а струва ми се, че не бива там да концентрират усилията си. И все пак добрият митрополит трябва да се грижи за добруването на свещениците си, да поощрява добрите инициативи, да отличава достойните духовници. В крайна сметка ние не сме презвитерианска църква.

– След всичко, изброено дотук, останали ли са инициативи, които желаете да реализирате, но още не сте успели?

– Има какво да се желае и по линия на просветната дейност, и по линия на милосърдната дейност. Като основна задача в близък план ще залегне и реставрирането на храмовите стенописи, които понастоящем са в недобър вид. С благословението на митр. Йоан Варненски подготвяме за издаване и труда на руския православен мислител Иван Александрович Илин „За съпротивата на злото със сила“, една важна за съвремието ни книга, която обяснява как следва да се борим със злото, може ли да се застава против злото със сила, ролята на държавата в противопоставянето на злото. Средствата за превода и предпечатната подготовка са осигурени. Търсим финансиране за отпечатването и вярвам, че с Божия помощ ще успеем. Вярвам, че по молитвите на светия Покръстител български Борис-Михаил, Бог няма да ни изостави и в тези начинания.

Благодаря за интервюто и до нови срещи.

С Мартин Димитров разговаря Ангел Карадаков.

Снимки на празник в енорийската църква „Св. цар Борис-Михаил“ гр. Варна.

Снимките са взети от официалната страница на храма (тук).

Изповедта и причастието със сигурност не са тайнсва, а римокатличекси фантасмагории, чиито повод никак не можем да открием в Библията, а по-скоро в наръчника на младият търговец. Библията е единсвеният критерий за истината и след като нещо го няма там, не би следвало да ни вълнува като християни.
Брака също не е тайнство. Всъщност много тайнсвта водят към мистицизма , който е омразен на Бог.

ГОРДОСТТА Е СМЪРТЕН ГРЯХ, А СМИРЕНИЕТО Е БЕЛЕГЪТ НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. ЗАТОВА ГОСПОД НИ ОСТАВИ ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ. ТОВА СА ДВАТА ИЗБОРА В ЖИВОТА НА ВСЯКА КРАЧКА. ТИ СИ ИЗБРАЛ ГОРДОСТТА? ТВОЯ ВОЛЯ! ТИ СЕ СМЯТАШ ЗА ПО-ГОЛЯМ УМНИК ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ОСТАВИЛИ СВЕТСКИЯ ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ОТДАДАТ НА ВЯРАТА В ГОСПОДА И СЛЕДВАТ ВОДИТЕЛСТВОТО! ИЗБОРЪТ СИ Е ТВОЙ, НО НЕ СЪБЛАЗНЯВАЙ ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО В БИБЛИЯТА Е ПИСАНО, КАКВА ЩЕ Е НАГРАДАТА НА СЪБЛАЗНИТЕЛИТЕ И НЕ ВЯРВАМ ДА КОПНЕЕШ ЗА НЕЯ.