Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2016 21:43 - Девата апостол на Грузия
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%8F/


Девата апостол на Грузия

· АРХИМАНДРИТ РАФАИЛ (КАРЕЛИН) · 27/01/2016

     

Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия

Най-значителното събитие в историята на Грузия е приемането на християнството в началото на четвърти век в резултат на проповедта на св. равноапостолна Нина. Светлината на Евангелието, донесена от девойката Нина в Грузия, като светилник, запален от огньовете на Йерусалимския храм, се е въплътила в дивните творби на християнската книжовност и църковно изкуство, във величествените катедрали, приличащи на изваяния от цели късове гранит, в църквите – каменни цветя, украсили цялата страна като градина на Пресвета Богородица, в параклисите, увенчаващи върховете на планините, тъй че самите скали и урви изглеждат като подножия на храмове. Тази светлина се излъчва от древните икони и стенописи с необикновена духовна дълбочина. Тази светлина блести в свещените песнопения. Тя озарява страниците на житията на светиите и летописите на Грузия; но най-главното – светлината, донесена от св. Нина, е променила и преобразила душата на народа.

***

Първата проповед на Евангелието прозвучала в Грузия от устата на самите апостоли. Но народът все още оставал в плен на езичеството. Апостолите Андрей Първозвани, Симон Кананит и Матия хвърлили семената на евангелското учение в земята на Грузия, но изминали три столетия, преди тази земя да се покрие с дивни цветя. Както променя посоката си руслото на Арагви на границите на Мцхета от юг на запад, така и покръстването на Грузия в Арагви обърнало цялото течение на нейната история – от Персия към Византия.

IV век било време на обръщане към християнството на страните от Кавказ – сестрите на Грузия – Армения и Каспийска Албания, и този християнски дом станал непристъпна крепост за враговете на кръста.

Св. Нина според преданието била блатовчедка на св. Георги Победоносец. Колко много общи неща има в образите на юнака, поразяващ дракона, и младата дева, издигнала в ръката си кръст като духовно слънце над Грузия.

Грузия е жребий на Пресвета Богородица. Дева Мария избира за апостол на Иверия девойка – Нина, почти дете. И тя побеждава в боя езичеството с кръста като с меч и озарява страната със светлината на Евангелието. Тя пленява сърцата на хората с огъня на любовта, който Христос донесе от небето на земята. Тя обръща народите към Христос не с изкуството на словото, а със силата на благодатта. Избраничеството на Нина е запечатано с дарба за чудеса и изцеления. Но обръщането на цяла страна чрез една млада девойка е било най-голямото чудо. Съществуването на светлината не може да се докаже, тя трябва да се види. Самата Нина била ярък светилник и общувалите с нея хора усещали с цялата си душа тази светлина, виждали вечната красота на Евангелието. Те възприемали проповедта на Нина като нов, неведом за тях живот.

Нина живяла от детските си години в йерусалимски храм при своя чичо патриарх Ювеналий. Този храм се намирал на склона на планина Сион, където Светият Дух слязъл върху апостолите (храмът на Възкресението на Спасителя не е бил все още построен). Нина пораснала под сянката на храма, както Дева Мария десет години пребивавала в старозаветния храм, изпълнявайки обета на своите родители. Девата Нина се молела на същото място, където Светият Дух във вид на пламък основал в сионската горница новозаветната Църква.

Нина живеела в постройка към храма като монахиня. В мълчанието на храма тя чувала гласовете на ангелите, във видения беседвала с Христос Спасителя. Явявала й се Божията Майка. С духовните си очи тя виждала началото и края на света. Молитвата я преобразила. Младата девойка изглеждала като въплъщение на духа на древните пророчици или като ангел, приел човешки образ.

По волята на Спасителя и благословията на Божията Майка тя дошла от Палестина в столицата на Грузия Мцхета. Денят, в който дошла – 6 август – бил денят на Новата година, празник на божеството на зороастрийците Ормузд и главно тържество на огнепоклонниците. Нина встъпила в двубой с Ормузд и го победила, както Георги Победоносец – дракона. Със силата на молитвата драконът бил победен, а идолът на Ормузд рухнал и се строшил в прахта. Този ден станал духовна Нова година в живота на грузинския народ.

Мцхета посрещнала Нина с празничен шум, тържествени процесии и море от огньове, запалени в чест на Ормузд. При зороастрийците всеки първи ден на месеца бил посветен на Ормузд, а с особена тържественост се празнувал този празник в първия ден на Новата година. На десния бряг на река Кура, срещу Мцхета, цар Парнаоз построил крепост и езически храм, наречен Армази. От лявата страна срещу Мцхета на върха на планината стоели идолите на зороастрийските божества, изляти от метал и украсени със скъпоценни камъни. Един от тях държал гол меч в протегнатата си ръка и стоял над Мцхета като завоевател, оглеждащ града отвисоко.

Нина, заставайки на колене, започнала да се моли Господ със силата Си да низвергне идолите.

Станало чудо. Извила се буря. Хоризонтът се покрил с облаци, сякаш небето намръщило вежди. Тъмни облаци като черни ледове заплували над Мцхета. Светлината на слънцето се заместила със здрач, сякаш времето се върнало назад и отново настъпила нощ. Мълнии разкъсали небето. От ударите на гръмотевиците изглеждало, че трепери цялата земя. Вихрушка сгромолясала Ормузд в усоето, както по време на двубой воинът сгромолясва своя съперник от коня. Рукнал порой, смесен с градушка, сякаш обсадни машини мятали камъни по крепостта. Водата в Арагви се покрила с пяна, сякаш завряла: вълните се издигали нагоре, сякаш желаейки да стигнат върховете на планините. Изглеждало, че реките ще залеят Мцхета и ще я удавят в своите дълбини. Ужасените хора се разбягали по къщите. Градът опустял като гробище. Но бурята отминала също толкова бързо, колкото започнала. Отново изгряло слънце на небето, очистено от бурята и измито от дъжда. Но на върха на планината вече нямало идоли. Сред гръм и буря, сред ослепителни мълнии се открила нова страница на християнския летопис на Грузия, величествена като природата на Кавказ.

Нина отседнала в дома на царския градинар юдеина Анастасий. Тук тя си направила колиба от клони, измазани с глина, на края на царската градина. Като ложе й служело парче плъст, постлано вместо килим на земята. Върху него тя се молела през по-голямата част от нощта и заспивала преди съмване. На това място е построен Самтавърският манастир ”Св. Нина”. В нейната пустинна килия имало кръст от лозови пръчки, който й връчила Дева Мария. Този кръст, като велико съкровище на Грузия, се пази в Тбилиси, в Сионската катедрала.

В гръцките хроники Нина е наречена Нона, тоест монахиня и пустинница. Пустинята за сърцето на монаха е място на среща с Христос. Нина често се отдалечавала в околностите на Мцхета, особено върху планината, днес увенчана с храма Джвари, където шумът на града и ромолът на реката не нарушавал безмълвието. В планините тишината прилича на прозрачна стена от кристал. Там тя с часове се молела на Бога, а когато се появявали първите звезди на небето като свещи, запалени от невидима ръка пред иконостаса, тя слизала отново в столичния град.

Проповедта на Нина се придружавала от явления на силата Божия, особено с изцеления на болни. Чрез евреите, заселили се в Кавказ не по-късно от седми век пр. Хр., народите на Грузия се били запознали вече с библейското учение. Християнските общини, основани от апостолите още през първи век, от отделни островчета постепенно се превърнали в архипелаг, разхвърлян сред морето на езичниците. Към края на третото столетие християнството било вече втората по численост религия след зороастризма. Грузия се изправила пред избор каква да бъде по-нататък: езическа или християнска, какво да избере – Евангелието или Авестата, светлината на Кръста или огньовете на Заратустра?

Царица Нана, излекувана от смъртоносен недъг от девойката Нина, станала християнка. Царят Мириан, син на персийски шах, от детинство бил учен на това, че Персия е страната на светлината, а от изток и от запад го заобикаля царството на мрака – Туран и Рим. Жреците на Заратустра убеждавали царя, че християнството е предвестие на бедите, за които е пророчествал Заратустра, че това е религия на жени и роби, недостойна за един ариец, че истинската вяра ще загине благодарение на жена, както е писал индийски мъдрец пет века преди Христос, че Иран е бил създаден от велики герои, победили девовете (злите богове) от Туран, а благодарение на християните е загинала Юдея и е настъпил залезът на Рим.

Царят се намирал в тежък размисъл.

Къде е истината? Накъде да води своя народ? Ще го благославят или ще го проклинат неговите потомци? Кантарът на историята в неговата ръка се колебаел. Не се знаело коя страна ще надделее. Но съмнението на царя било решено от чудо – той бил спасен от смъртна опасност, когато призовал неведомия Бог на Нина. Цар Мириан станал първият християнски цар на Грузия. Според византийските летописи покръстването на Грузия станало през 318 г., а времето на йерархичното устройство на Грузинската църква – през 337 г.

Свещеници и епископи, изпратени от Византия, извършили покръстването на Грузия във водите на Арагви. Мястото, където се кръстили Мириан и князете, и до ден днешен се нарича “купел на велможите”. По-долу, по течението на реката, като в огромна купел бил кръстен народът.

Във водите на Арагви изгаснали огньовете на Заратустра; във вълните на Арагви била измита кръвта на човешките жертвоприношения, която се проливала пред идолите преди царуването на Рев Праведни (2 в. пр. Хр.), и отмита мръсотията на езическите теургии и магии. В Арагви били хвърлени като трупове в общ гроб отломъците на строшените идоли. Върху водите на Арагви по времето на Покръстването на Грузия слязъл Светият Дух като върху водите на Йордан.

Св. Нина обиколила с проповед цяла Картли и Кахетия. Тя се качвала в планинските села, които приличали на орлови гнезда върху отвесни скали. Тя проповядвала в дворците на велможите и в колибите на бедняците. Ден и нощ провеждала в грижи за новопокръстения народ като майка за своите деца.

Подвига на своя живот света Нина завършила в източната област на Грузия Ерти, в село Бодбе. Като надгробен паметник върху нейния гроб стои храмът на Св. Георги Победоносец. Тук равноапостолна Нина почива със светото си тяло, а с душата си – във всеки храм, всеки град, всяко село на Грузия. Тя е в сърцето на Грузия и Грузия е в нейното сърце.

Превод: Андрей Романов



Тагове:   Грузия,   света Нина,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 12083891
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9324
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031