Какво научаваме от този документ?

Че Канцлеракт съществува от 21 май 1949 г.

Че има срок на действие до 2099 г. – 150 години!

Че е подписан от още неродената ГФР (тя ще се появи три дни по-късно, на 24 май 1949 г.) от една страна, и САЩ, Англия и Франция от друга, наричани „съюзниците”.

Че СССР не е подписвал Канцлеракт.

Че всеки новоизбран канцлер, още преди полагането на клетва, е задължен да подписва Канцлеракт – така „съюзниците” узаконяват неговия избор. Преди парламента и независимо от него.

Че Канцлеракт гарантира собствеността и контрола на „съюзниците” над немските медии до 2099 г.

Че златният запас на Германия се намира във владение на „съюзниците” до 2099 г.

Че е изгубено копие № 4 на Канцлеракт.

Че (следователно) копия №№ 1, 2 и 3 не са изгубени и се намират в някоя огнеупорна каса.

Какво не ни казва документът?

Че водещата роля е на САЩ, а Англия и Франция са свидетели, нещо като кумове.

Че златният резерв на Германия се намира в САЩ – като залог за вярност пред САЩ и като инструмент за американски натиск, рекет, изнудване, принуда и прочее евроатлантически ценности и демократични хубавини, прокламирани от хегемона.

Че Германия няма право да прибере своя златен резерв (около 120 млрд. евро), нито да оперира с него, докато на нейна територия се намират американски военни бази. Това научаваме от едно интервю на бившия шеф на централната банка Карл Блесинг (Karl Blessing) пред „Der Spiegel” от 1971 г. Тогава, малко преди да почине, Блесинг казва, че за негово съжаление тези „положения” продължават да действат.Те действат и сега. Американците не си стягат багажа и нямат намерение да напуснат Германия. Напротив – възнамеряват да останат завинаги.