Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2016 06:17 - ХРИСТИЯНСТВОТО И СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://www.pravoslavie.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%
D0%B8/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%
D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%
BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81/


  Християнството и съвременното общество

· СВЕЩ. МИЛАДИН МИТРОВИЧ · 04/01/2016

     
image

Надпис на автобус в Лондон “Може би няма Бог. Сега спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота” – част от стартиралата през 2008 г. кампания на атеистични организации. Идеята за кампанията тръгва от Англия, разпространява се и в други европейски страни, сред които Германия, Италия, Люксембург, и продължава до 2011 г.

Да се говори за Църквата и обществото като за две различни и противоположни понятия, е някак неестествено и неприемливо. Членовете на Църквата са членове на обществото, а самата Църква представлява общност от вярващи хора, които идват от обществото и представляват самото общество. А от своя страна Църквата като главна задача на своята мисия вижда именно в опазването на истинските ценности в обществото, съсредоточавайки своето внимание върху човека, докато самото общество, или по-точно казано, съвременните тенденции на обществения живот, се отнасят много несправедливо и сурово към всеки човек и особено към вярващия. Съвременните стандарти на обществения живот обръщат внимание изключително на външната страна на нашия живот, изисквайки от нас професионализъм, висока степен на образованост и готовност за безусловно изпълнение на поставените задачи. Такова отношение на обществото към човека несъмнено води до неговата деградация, защото пренебрегва онова, което е най-важно за човека, неговия вътрешен свят и неговите вечни потребности като брачния живот, междучовешките отношения, отношението на човека към средата, в която живее.

Една от негативните характеристики на съвремието се изразява в стремежа общественият живот да се организира изключително в еднотипни категории. Такъв подход задължава човека при решаването на един или друг проблем да не се обръща към самия себе си или към Бога, а към общите правила, които са резултат от съвременната научно-техническа цивилизация. Въпреки че всеки човек е индивидуалност, а с това и всяка житейска ситуация, мисленето с еднотипни категории води до това хората да търсят изход от различни ситуации според установени схеми, водещи до още по-голяма заблуда и личностна деградация. Изход от тази ситуация ни дава православието, защото чрез него човек, като разумно и духовно същество, влиза в отношения със Самия Бог, от Когото единствено може истинно да се научи как да стане създател и лекар на собствения си живот.

Православната църква свидетелства, че всеки ден е Божи дар и всеки ден ние, вярващите, ставаме свидетели на непрестанната божествена грижа за нас. Бог е поставил целокупната природа в служба на хората. Понякога не можем и да си представим колко голямо и разнообразно е богатството на природата, дадено на хората за един по-добър живот. Свикнал с непрестанното изобилие на земните плодове, с благоприятните климатични условия, с една дума, с добрия живот, човекът напълно е забравил за Бога, Който изобилно му е дарил всичко това. Забравянето на Бога като Източник на благодеяния е станало основната причина за нарушената хармония в живота на земята. Днес съвременното човечество изобщо не възприема добрия живот като дар от Бога, а като нещо, идващо от самосебе си, или, което е още по-парадоксално, като нещо, идващо от собствения труд. А за това, че в действителност не е така, тоест, че ролята на човека е много малка, свидетелстват различни житейски ситуации. Може ли човекът земеделец, с желанието да запази своята реколта, да спре обилните дъждове с помощта на цялата високоразвита технология, която съществува днес? Естествено, не може, защото дъждът вали и спира само тогава, когато Творецът реши. Или, осъзнава ли изключително богатият човек своята немощ и бедност, когато внезапно го посети смъртоносна и неизлечима болест? Няма съмнение, че въпреки цялата си материална сила, тогава той започва да разбира колко безпомощен е във всяко отношение.

В този момент, когато светът тържествено се е отрекъл от Бога, започнал процесът на самоунищожаването на човечеството. Въпреки че Божието наказание много пъти е посещавало човешкия род заради неговото упорство в греха, то никога не е имало за задача напълно да унищожи човешкото съществуване. Негова главна цел е била човечеството да се изцели чрез страданието и да се върне към спасителните пътища на живота. Човешката история свидетелства за множество катастрофи, довели до милиони човешки жертви. Те са се случили преди всичко по една причина – премногото грехове. Отсъствието на добро и животът в грях несъмнено водят хората към погибел и на лично, и на глобално ниво. И това, че светът не е престанал да съществува, тоест не е бил унищожен в нито една от тези катастрофи, ни говори само за величието на Божията любов, която заради няколко праведници е готова да спре страданията на хората. Старозаветната библейска история ни свидетелства, че Содом и Гомора, независимо от страшния грях, в който живеели, не биха били изгорени, ако Бог беше намерил в тях поне петима праведници. Така и светът се е запазил и се запазва и до днес изключително благодарение на присъствието на праведниците, които в различни времена са омилостивявали Бога и със своята праведност са спасявали милиони други.

Днес човечеството не е заплашено някаква външна опасност, която може да застраши неговото съществуване. Земетресенията, наводненията, природните бедствия са само отделни отговори на негативното отношение на човека към Бога, природата и самия себе си. Въпреки че такива единични явления със сигурност водят до човешки жертви, все пак реалната опасност от унищожаване на света се крие в самия човек, тоест в неговия греховен живот. Уроците от миналото, за съжаление, не са научили човека на нищо и поради това страданията на хората са станали все по-чести и по-масови. Човечеството е започнало да се самоунищожава, разяждано отвътре. Божиите дарове, които са били предназначени за това да облекчат човешкия живот на Земята, са станали предмет на злоупотреба във всяко отношение.

Всичко онова, което днес на пръв поглед облекчава нашия живот, по своята същност го прави много по-сложен и тежък. Измисляйки динамита, човекът наистина е успял да си помогне много в по-нататъшното завладяване на света. Впрочем с динамита е било злоупотребено, и той и до ден-днешен отнема милиони човешки животи. Аналогичен е и случаят с храната. Вместо да използва храната като Божи дар, жизнено важен за съществуването и физическото развитие, човекът започнал да преработва храната и по този път създал хранителна отрова, която му причинява болести и ранна смърт. Хранителният продукт в красива опаковка, изключително вкусен поради своите отровни съставки, днес съвсем не предизвиква у хората мисълта колко вреден е за здравето. Желанието за удоволствие и наслада помрачава ума, защото човекът не вижда отрова, въпреки че знае как и по какъв начин е получен продуктът. С това се разкрива цялата парадоксалност на съвременния живот и техническите постижения, защото те по коварен начин повеждат човека заради собственото удоволствие по пътя на самоунищожението. Никак няма да сгрешим, ако кажем, че съвременният човек се е уподобил на животно, или дори е станал по-лош от животните със своя начин на живот. Днес повечето хора свеждат всичките си дейности изключително до своите физиологични нужди; постоянното желание да се похапне вкусно, да се пийне и да се задоволят телесните потребности се превръща в непрестанна борба.

Християнството, независимо от натиска, който му се оказва от всички страни, чрез Църквата съхранява истините на вярата, основаващи се върху евангелското учение на Иисус Христос, през цялата история на човешкото съществуване. Евангелските принципи са свидетелствали на света за истината за човека, за неговия произход и предназначение. По този начин християнството от своето възникване през цялата история на своето съществуване, е било жив пример за живот, неповреден от греха. Църквата е запазила изначалните отношения с Бога. С други думи, християнската цивилизация не е допуснала светът, този дар Божи, да погине вследствие на злоупотребата със свободната човешка воля. И днес християнството с гордост осъществява тази мисия, защото такава е волята на Бог, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Затова християнството много често е било под ударите и под натиска на различни идеологически течения, тъй като е посочвало греха като изопачаване и изкривяване на истината.

Предизвикателствата на съвременния живот са станали застрашителни! Съвременният свят не само непосредствено се противи на евангелските принципи, но и полага огромни усилия, за да отдалечи хората от вярата и Бога. В съвременното общество се създават условия, в които християнството се представя като абсурд или като старомодна идеология от миналото. И още, идеологическата борба против християнството присъства във всички сфери на обществения живот. Агресивното отношение към човека е резултат от неразбирането на самата човешка природа. Днешният свят се намира под все по-силното влияние на тоталитаризма, който напълно пренебрегва духовността като най-важен компонент на човешката личност. Чрез християнството обаче ние познаваме искрената радост от живота, защото Църквата ни помага да познаем вечните ценности и да презрем евтините и преходните.

Свещеното Писание ни открива ясния факт, че всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И не само дървото, но и всичко, което изгуби своя смисъл, функция и предназначение, бива подложено на унищожение. И самият човек, ако е безплоден, тоест, ако не принася истински плодове, сам се осъжда на погибел като краен резултат. Горчива и страшна, но безспорна истина, която никой не може да отрече. Защото човекът по своята природа е плодоносно същество, тъй като в душата на всеки от нас Бог като Творец сее семето и корена на искрената вяра. Семето, което трябва да израсне във високо дърво и да принесе плодове, достойни за вечния живот. Така Бог очаква от нас, от една страна, да не позволим това семе да погине и да изгние заради плевелите на тукашния грях. А от друга страна, непрестанно да се грижим и трудим около него, за да израсне от него дървото на вечния живот, което би обогатило своите клони със спасителните плодове на искрената вяра, покаяние, добродетел и правилен начин на живот. Впрочем, до какво е стигнал съвременният човек и човечеството изобщо? Унищожавайки небесното, божествено семе, той е започнал да сее тукашното, земно семе, което принася плодове с тленен и преходен характер. Семе, което ражда плодове единствено на телесни удоволствия в страсти, похоти и подбуди, чиято крайна цел води към гибел.

Безспорно, човекът е психофизическо същество, той се състои не само от тяло, но и от безсмъртна и вечна душа. Той представлява цялост, съединяваща небесното и земното. Но душата е много по-ценна от тялото, за което ни свидетелства и Спасителят: защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си (Марк. 8:36-37). Ако душата е болна, тогава е болна и цялата личност на човека. Докато тялото може да бъде болно, но душата в него да бъде напълно здрава. Проблемът на съвременността се състои именно в това, че душата, като основна движеща сила на тялото, е напълно игнорирана. Всичко се прави заради тялото, което може да бъде напълно здраво и удовлетворено само тогава, когато душевните сили пребивават в блажено състояние на единство с Бога. Христос учи: Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? (Мат. 6:25-26). | www.pravoslavie.ru/srpska

Превод: Татяна Филева



Тагове:   църква,   християнство,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 12083891
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9324
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031