Август 25, 2014 in Беседи, Начална страница

Автор : Светител Лука Войно-Ясенецки

Всички вие искате да бъдете благочестиви?

Зная, че искате. И заради това живея, за да бъдете вие благочестиви, заради това изминавам и тежкия жизнен път. Искам да видя всички вас благочестиви, искам да има малко стадо Христово, макар и малко, но истинско, крепко.

И тъй, бъдете благочестиви!

Но за да бъдете благочестиви, вие трябва да знаете пътя към това, трябва да знаете какво е това – истинско християнско благочестие.

Св.ап. Иаков в своето Съборно послание говори: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.” (Иак. 1, 27). „Да се пазиш неосквернен от света” – именно в тези думи трябва да вникнем. Какво означава „да се пазиш неосквернен от света” ? В какво е сквернотата на света? От коя сквернота ние трябва да се пазим

Сквернота на света, за която много ни говори Св. Писание, това е блуда и прелюбодеянието. Това е осквернението на човешките сърца с телесната похот. Не много от вас са чели Библията, а ако я бяха чели, биха се ужасили с какви страшни думи заклеймява Св. Писание блудната похот, биха се ужасили от тази строгост, с която се отнася ветхозаветното Писание към този тежък грях, биха узнали, че според древния закон, закона Моисеев, прелюбодейците се наказвали със смъртно наказание: тях ги убивали с камъни.

А сега? Нима има у нас такава строгост? Нима са малко прелюбодеите и прелюбодейките даже в средата на християните, за наш срам?

Св.ап.Павел говори съвсем ясно, че прелюбодеи няма да наследят Царството Божие. Св.Писание говори за скверните, осквернителите и осквернените. Малко ли са сега тези осквернители? Малко ли са осквернените? Нима не пред вашите очи развратни мъже съблазняват и погубват чисти и мили девойки? Нима не пред вашите очи развратни жени развращават чисти младежи?

Това са осквернители, а тези, които те са осквернили, в Св.Писание се наричат осквернени. Ето от тази сквернота на света се бойте, като от огън, защото в Св.Писание постоянно се говори, че това е най-голяма мерзост пред Бога.

Но от какво още се оскверняваме ние от света? Какви още скверноти на света познаваме?

С какво се отличава светският живот, живота на хората, непознаващи Бога, отхвърлящи Христовия път, от живота на праведните, чистите хора, тези, които са угодни Богу? Пътищата на светския живот съвсем не са такива, каквито са пътищата, указани от Христа. В света няма любов, в света има съвсем малко любов, в света цари ненавист, вечна борба между хората – борба за власт, за придобиване, борба за благополучие, за насищане на своята похотлива плът, – вечна, непреставаща борба. И в тази борба човешките сърца кипят от ненавист, от злоба. Хората се блъскат едни други, проправят си път към благополучието със зъби и нокти, давят се един други, разчистват си пътя, а заради това се клеветят и доносничат едни против други.

На този жизнен път цари закона на гордостта, на самолюбието, на презрението към слабите и нещастните. На този светски път няма място за състраданието към слабите и грижата за тях. Там цари закона на силата, насилието и ненавистта. В този свят ни заобикалят много такива хора, за които говори св.ап.Петър в своето второ Съборно послание: „Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, а най-вече ония, които вървят подир плътта и нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие;…Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.” (2 Пет. 2, 9 – 14; 17 – 18).

Ето тези, от които трябва да се отдалечаваме повече, – това са осквернителите, това са тези, които ни отклоняват от пътя Христов. Трябва винаги да се избягва общуването с тях, осквернението от тях, трябва да се боим от тях,  да се отстраняваме от тях. А те са много, те са навсякъде, наоколо. А ето какво говори св.ап.Павел в Посланието до евреите: „като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина; да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.” (Евр. 12, 15-16). Ап.Павел ни заповядва да следим да не би в нашето сърце да не изникне някой горчив корен, който източва горчивина на пелин и отрова на змия, отравящ душите ни, помрачаващ в очите ни Христовата светлина. А такива са всички онези, които живеят, противейки се на Христовия закон. Такива са всички тежко съгрешаващи, защото грехът е заразителен, и всеки грешник разпространява около себе си тази горчивина, тази зараза, тази отрова. За такива хора говори св. Ап. Иуда в своето Съборно послание: „Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.” (Иуд. 17-18).

Горчивият корен са не само тези, за които ви казах. Това са всички тези, за които говори св.ап. Иуда, това са всички тези, които се отделят от единството на вярата, ругателите, постъпващи според нечестивите си похоти, тези, които ругаят Кръста Христов, както това правят сектантите. Кои, ако не сектантите, се отделят от единството на вярата?

Именно за тях говори ап. Иуда. Те са горчив, опасен, отровен и за мнозина смъртоносен корен. Бойте се от тях, бойте се да не се оскверните чрез общение с тях, защото тяхното учение е еретическо, тяхното учение е една от най-тежките скверноти на света.

Много има, от което трябва да се боим, да се пазим. Ще кажа и за това, че се оскверняваме от четенето на книги, възхваляващи плътските страсти, от гледането на безсрамни изображения.

Често се оскверняваме и от тази сквернота на света, която се проявява в злословието, сплетните, клеветите. Ние се оскверняваме всеки път, когато се заслушваме в сплетни, а още повече когато сами ставаме участници в сплетни и клевети. Ние се оскверняваме от сквернословието, към което са привикнали толкова много от нас, защото Господ е казал, че не само всяка злобна, зла и нечиста дума, но даже всяка празна дума е тежка вина в Неговите очи.

Да не се оскверняваме със сквернословие, осъждане, сплетни, клевети. Да избягваме безсрамието, което е толкова много в света и което виждате около себе си. Нима вие не виждате безсрамни, полуголи жени на улицата? Нима това не е сквернота? Нима няма да е голяма сквернота, ако някоя християнка бъде участничка в такова безсрамие? Разбира се, че да. Защото чуйте, какво говори св.ап. Павел на своя ученик Тимотей за това, как трябва да се обличат жените: „също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.” (1 Тим. 2,9-10).

Ще завърша с това, да ви напомня за хората, които до такава степен се бояли от скверните на света, че се укривали далеч от тези скверни в гори и пустини, в манастирски килии, и там прекарвали целия си живот в молитвено общение с Бога. Такъв живот са живели всички светии, всички истински монаси и монахини. Те търсили духовна атмосфера, напълно противоположна на светската атмосфера, в която има толкова много скверноти. Те винаги помнили това, което четели всеки ден в Акатиста на Сладчайшия Иисус: „Странно Бога вочеловечшася видяще, устранимся суетнаго мира и ум на Божественная возложим. Сего бо ради Бог на землю сниде, да нас на небеса возведет, вопиющих Ему: Аллилуия.” Те винаги се стремили към Небесата, винаги се стремили към Господа, Който се разпънал заради тях на Кръста. Те живели този живот, не се осквернявали със скверните на този свят, от който се отстранили надалеко.

О, ако можеше и ние, живеещите в света, поне малко да им подражаваме, о, ако можеше и ние постоянно да помним  Павловите думи, отправени към Филипяните:„Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете,  – и Бог на мира ще бъде с вас.” (Флп. 4, 8-9). Амин.

18 ноември 1945 г.

Превод от руски: Из книгата “Сила Моя в немощи совершается”