http://fakti.bg/mnenia/162280-zashto-beshe-oskandalen-patriarh-vartolomei

Защо беше оскандален патриарх Вартоломей     Публикувана: 12 Ноември, 2015 13:18   Снимка: БТА   ШРИФТ  ПЕЧАТ  проф. Калин Янакиев

Коментарът е направен специално за Факти.бг

 

Напълно съм несъгласен с отрицателните реакции по повод на посещението на вселенския патриарх Вартоломей у нас. Ще се опитам да опровергая някои от нещата, които се поднасят като факти.

Първо. Казва се, че вселенският патриарх Вартоломей е унижил достойнството на българския патриарх като го е нарекъл „Ваше блаженство“. Да видим дали е така.

Словото на вселенския патриарх в храма „Свети Александър Невски“ започва с думите „Блаженейши и Светейши брате и съслужителю на Наше смирение, патриарх на София и цяла България г-н Неофите...“

В това обръщение има и „Светейши“, което е обръщение към патриарх, и изрично наричане на Неофит „патриарх“.

Хубаво е да се знае при това, че вселенският патриарх, според приетия в неговата църква протокол, обикновено нарича всички патриарси„Ваше блаженство“, тъй като сам себе си не нарича „Всесветейшество“, както го наричат навън, а единствен нарича себе си „Светейшество“, в смисъл на първенец по чест.

Виждаме, че при посещението си в София патриарх Вартоломей дори нарушава собствения си протокол – този на Константинополската патриаршия, като се обръща с горните думи към патриарх Неофит.

Т.е., изнесеното по този въпрос не отговаря на истината.

Второ. Твърди се, че когато Вартоломей е поднесъл подарък на Неофит в катедралата е извикал „Достоен“- възглас, който се произнася при ръкополагане на епископ и едва ли не, по този начин, е искал да каже, че в този и от този момент нататък българският патриарх за него става епископ. Което е абсолютна безмислица, тъй като в църковна употреба възгласът „Достоен!“ може да бъде произнесен не само при ръкоположение на епископ, но и при най-различни и много случаи. В случая вселенският патриарх дори е проявил особено ентусиазирано уважение към Негово светейшество патриарх Неофит.

Не искам да засягам другите неща, които или са дреболии, или издават дълбоко непознаване на църковния протокол. Ще се опитам обаче да изложа моята гледна точка

защо се разгоря този скандал и какво стои в неговите подмоли.

Ако човек си направи труда да проследи коментарите в социалните мрежи месец преди посещението на вселенския патриарх, ще види една „артилерийска подготовка“ против това негово идване. Това означава, че оскандаляването на посещението е търсено много преди самото посещение.

Когато Вартоломей пристигна, бяха пуснати механизмите на оскандаляването. В какво се състоят тези механизми?

„Той бил хулил българския народ и го бил обвинявал в етнофилетизъм“

Действително, темата за етнофилетизма – ерес осъдена от православната църква, е тема в словото на патриарх Вартоломей, произнесено в катедралата „Свети Александър Невски“. В това няма нищо случайно. Вселенският патриарх идва точно 70 години след като схизмата между вселенската патриаршия и Българската православна църква приключва. (Схизмата против Българската православна църква е отлъчване от страна на Цариградската патриаршия, извършено на 16 септември 1872 г., което продължава до 22 февруари 1945 г., когато с обратен акт Българската екзархия е призната за автокефална. От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалим Кирил ІІ не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. - бел.ред.)

Не трябва да се забравя, че схизмата е споделена и от руската, и от всички останали автокефални църкви, т.е., ние сме били под схизма за целия останал православен свят.

И ето, вселенският патриарх идва точно 70 години след като тази схизма, този разкол, в който е била поставена БПЦ е бил ликвидиран. Ето защо темата му е точно тази. Той казва: „От дълбочината на сърцето си отправяме славословие към Всеблагия Господ...“

Той идва в България за да се възрадва за това, че известната схизма е била премахната преди тези 70 години. След което, разбира се, Вартоломей се задълбочава в проблема за етнофилетизма, който е ерес в православната църква. Това се знае от всеки, който е запознат с Православието.

В какво се състои тази ерес? Тя се състои в нещо, което беше много точно определено от патриарх Вартоломей в един от пасажите на неговото слово. „Църковният етнофилетизъм, разпалван, за нещастие и в настоящите времена (не казва от кого), е създаване на едно и също място на отделни племенни църкви, които приемат всички едноплеменни и изключват всички другоплеменни. Ръководени са само от едноплеменни пастири.“ Това действително е ерес според православната църква. Защото, според православното и християнско учение, християнският народ – на гръцки лаос ( λαός ), се състои от всички, които са кръстени и миропомазани като православни християни, независимо от това към какъв етнос принадлежат. Ето защо, на едно място православните са православни, независимо от какъв етнос са те – българи, турци, гърци, руснаци, американци. Каквито и да са те, щом живеят на едно място, те съставляват една църква. Когато кажем Българската православна църква, ние имаме предвид Православната църква в България, на която членове могат да бъдат хора от всякакъв етнос, живеещи на каноничната територия на тази църква.

Отклонение от православното учение е на едно място да има повече от една църква, във връзка с това какви по етнос са принадлежащите към нея. Етнофилетизъм е ако на една територия едни православни, които са един етнос, са една църква и не приемат при себе си други православни, които живеят на същата тази територия, но са от друг етнос. Това действително е нарушение на православното учение. Защото Свети апостол Павел е казал: „В Църквата Христова няма ни елин, ни юдей, ни роб, ни свободник, ни мъжки пол, ни женски, но всички едно са в Христа Иисуса“. Никакви етнически, социални, класови и дори полови разделения нямат място в Църквата. Всички са чада на Иисус Христос.

Това собствено разяснява патриарх Вартоломей в своето послание. Разбира се, че го прави във връзка с българската схизма, тъй като тази ерес е осъдена за първи път през 1872 г. във връзка със самоволното отделяне на трима български архиереи тогава от Вселенската патриаршия. Което е неканоничен акт.

Това е било през 19 век. То може да бъде разбрано. Това е периодът, в който нациите се самоутвърждават и започват да използват църквата като национално строителен елемент, противопоставяйки се едни на други. Което е прискърбно явление, разбира се, от християнска гледна точка, но може да бъде разбрано поради тогавашните исторически обстоятелства и утвърждаването на националната идея.

В днешно време обаче, всички трябва да осъзнаят, че всяко привързване на християнството към народността, племето, етноса и извеждането на етноса на първо място, над веровата принадлежност, действително е болезнено явление, което е довело до много лоши последици.

Защо тези думи на патриарх Вартоломей, които са напълно в духа на Православието, бяха изтълкувани по толкова погрешен начин?

Аз имам две хипотези.

Първата хипотеза: Дългата ръка на Москва

Геополитическите интереси на Путинова Русия винаги са имали за цел да внушат, че Православието е източна религия, религия, която ни свързва с русите на изток и ни отделя от останалите европейци. В България обаче идва единственият високопоставен представител на Православието, който го олицетворява не като източно вероизповедание и не като нещо, което ни свързва с Русия, а като вселенско изповедание.

Това изключително дразни руските геополитически интереси. Според тях ние трябва да бъдем привързани към Русия, но политически това вече е крайно трудно, а идеологически (както беше по време на социализма) е направо невъзможно. Трябва нещо да ни едини, за да бъдем братя и като братя да се противопоставяме на останалите европейци. За тях това е Православието.

Само че патриарх Вартоломей не може да осигури тази идеологическа „подпора“ и това е причината да се търси начин той на всяка цена да бъде оскандален. За да имаме някаква идеологическа връзка с Русия...

Ето защо, аз подозирам, че и “артилерийската“ подготовка, месец преди идването на вселенски я патриарх, и изкривяването на неговите думи оскандаляването на неговото посещение се дължи на руски политически интереси.

Втората хипотеза: Страх и нерешителност в част от Светия синод

Кръгове от българския Свети синод бяха силно разтревожени, когато през 2013 година – при мирното посещение на патриарх Неофит в Константинопол (Истанбул) бяха критикувани от Вселенската патриаршия за две неща:

Първо. За абсолютния изолационизъм на Българската православна църква, за нейното не-участие във всеправославни срещи, съвещания и обсъждания. Още тогава Вселенската патриаршия постави пред Българската патриаршия въпроса: Какво становище тя ще вземе на предстоящия Всеправославен събор по отношение на някои процедури, които са спорни между руската и останалите църкви. Например, как трябва да се гласува на Събора – с просто мнозинство, както предлага Вселенската патриаршия или по друг начин, както предлага Руската патриаршия? Кой ще председателства Събора? Вселенският патриарх, както е по традиция идваща от 4-ти век или, ка8кто предлага руската делегация, Всеправославният събор да се председателства колективно?

При това посещение в Константинопол Българската църква беше настоятелно приканена да вземе отношение. БПЦ обаче, не смее да вземе отношение, защото не иска да си има неприятности с руската страна, но не иска и да влиза в конфронтация с Вселенската патриаршия.

Второ. В Константинопол Българската православна църква бе критикувана и за това, че не взима никакво участие в интерконфесионалния диалог – в преговорите, разговорите за сближаване на позициите, доколкото това е възможно, между православните и католиците.

Нашата делегация тогава е посочила, че не участва в този диалог, защото в него не е постигнат никакъв напредък. На което резонно й е отговорено, че напредък би могло да има, ако всички участват в разговорите. Това е основната критика, която ни е била отправена там.

В самия край на разговорите в Константинопол, патриарх Вартоломей е изразил и още две желания.

Едното е: При желание от гръкоезичното население в някои от южночерноморските ни градове, веднъж в месеца богослужението да се води и на гръцки език.

И второто, което аз считам за действително нетактично желание на Вартоломей – да бъде премахнат паметника на екзарх Антим I от църковен двор в Одрин, тъй като Вселенската патриаршия го смята за схизматик. На този въпрос нашата църковна делегация още тогава отговаря, че този паметник не е поставен от Българската църква и дори не е поставен със знанието й. Той е поставен от Тракийските културно-просветни дружества.

Какво стана?

При идването на патриарх Вартоломей тези последни две малки желания, едното недостатъчно тактично, а другото съвсем резонно, бяха изкарани на първи план сякаш това са най-големите претенции с които Вартоломей идва при нас и се опитва да наложи на църквата ни.Нещата бяха изкривени, бяха представени така, сякаш Вартоломей иска в България да се служи на гръцки.

Моята хипотеза е: Посещението на вселенския патриарх трябваше да бъде оскандалено поради страха и нерешителността на определени кръгове в Светия синод да се произнесат ясно и отчетливо по процедурите на бъдещия Всеправославен събор. И за да не се произнесат, Вселенският патриарх трябваше да бъде оскандален, ние да се врътнем обидени и да кажем: Няма повече да разговаряме, защото той е лош- иска да се служи на гръцки език, иска да се махне паметника на Антим... В дълбочина има и такъв мотив.

Но двете хипотези спокойно могат да бъдат съчетани. Защото, колкото сме по-далеч от Константинопол, толкова повече сме в обятията на руската църква. Разбира се, трябва да признаем, че руската църква е най-многобройната, най-мощната сред православните църкви. И те ще успеят да ни привържат към себе си и само към себе си, особено ако развалят отношенията ни с Вселенската патриаршия. Така ще бъдемизточно православни, ще бъдем в изповеданието което е антиевропейско...

Това е стара, много стара политика на Русия, още от времето на Руската империя.

Още в средата на 19-ти век, когато се създава гръцката държава и руският император вече не може да бъде защитник на всички православни християни на Балканите, в Русия възниква течението на т. нар. „славянофилство“, което внушава, че едно е елино-Православие, а съвсем различно е славяно-Православие. Според това течение, всички православни славяни би трябвало, след освобождението си от Османско робство, да преминат към императора на славяноправославните, сиреч към руския император.

Тук става въпрос за привличане на православните славяни в орбитата на Руската империя.

След Освобождението на България обаче нещата не стават така, както са си ги представяли в Русия – вместо една огромна Задунайска губерния на славяни, които да бъдат подчинени на руския император, възникват независими държави. Тогава започва да се внушава тезата, че Православието е същностно източно, то е религия, която не може да бъде практикувана в рамките на Европа, то е не-европейското християнско изповедание. То е източно изповедание, а естествен център на Изтока е, разбира се, Русия.

Днес старата политика се пее на нов глас. Имаме пред себе си една Русия, която възвръща империалните си претенции. Впрочем тя не го и крие. Чрез олигарха Малофеев (негово интервю наскоро беше излъчено по ТВ7) ни беше казано, че ние трябва дори да се радваме, че Русия възражда империалните си инстинкти, че това е добре за нашето Православие и т.н.

Ето защо е много важно ние да бъдем откъснати от православните църкви, които са гръкоезични, от православните църкви в Европа и да бъдем вързани за Русия. Като се добави към това нерешителността и страха на определени кръгове на Светия синод на БПЦ да се произнесат по въпроси, по които трябва да се произнесат, става ясно, че поне две групи сили имат огромен интерес да бъде оскандалено посещението на патриарх Вартоломей. Тези оскандалявания започнаха ведага след неговото слово в „Свети Александър Невски“, което беше изтълкувано като обругаване на българския народ.

Хубаво е обръщението на патриарх Вартоломей да бъде публикувано и внимателно да бъде прочетено за да се види, че там нищо оскърбително за българския народ не е казано.

И тъй като това не е достатъчно - малко хора са запознати с ересите, темата е сложна и непопулярна, добре дошло стана и това, което патриарх Вартоломей направи при връчване на ордена „Стара планина“ първа степен при президента. Той настоятелно помоли (много ясно прочетох) някои от реликвите, които са отнети по време на съюзничеството ни с нацистка Германия от територии в днешна Северна Гърция, които тогава са били населени и с българи, да бъдат върнати в манастирите и храмовете, на които са принадлежали.

Това бе изтълкувано като невероятен удар.

Ако се направи справка, може да се види, че почти всяка гръцка църковна, а често и държавна, делегация винаги е поставяла този въпрос при посещения си у нас. Просто не се е вдигал медииен шум, за да стане ясно, че това не е първият случай, в който се предявяват такива претенции, а е поредният.

Спомням си, че миналата година, по време на служебното правителство на Георги Близнашки, във връзка с тържествата посветени на годишнината на цар Самуил, когато българската страна поиска да извърши панихида на гръцка територия, където е гроба на Самуил, от гръцка страна отново бяха представени тези претенции.

Това не е толкова интересно, защото, може би, е решено в междудържавни договори. Ако е така, чудесно. Държавите са се разбрали, претенции не може да има.

Но не е добре, никак не е добре, грехота е – църковни реликви и църковна богослужебна утвар да стоят затворени в Национно-историческия музей или в неговите подземия, вместо да бъдат в храмовете, където е тяхното място. Още повече, че сред тези реликви има мощи на светци, чието изключително място все пак е в храмовете.

Архимандрит Дионисий тези дни предложи в интервю нещо, което ми се струва резонно. Ако не искаме да връщаме тези реликви и светини на гръцката държава, защо Национално-историческият музей не ги предостави на Българската православна църква , на нейните храмове, където им е мястото.

Т.е. и тук не се е случило нищо, кой знае колко скандално.

В заключение, аз съм напълно убеден, че това е активно мероприятие, което попътьом беше насочено и срещу българският президент Росен Плевнелиев, който, видите ли, бил връчил самоволно орден на вселенския патриарх. Стана ясно, че всичко е било по процедура, но това не попречи на г-н Кристиян Вигенин да заяви в телевизионно интервю, че това е самоволно решение на президента. Ако това не беше опровергано по надлежен начин, сигурно щеше да продължи да се търкаля в публичното пространство.

Насочват се нещата към познатите лица. Иска се смяната на министрите на външните работи, на отбраната и на правосъдието. Тези министри за пореден път са на мушка. Използва се всеки възможен случай и повод ударите да се насочат и към тях.