Август 5, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : св. Василий Кинешемски

Загубата на целомъдрието има извънредно тежки последствия за семейния живот и семейните отношения на хора, прекарали бурна и нечиста младост. Колко зло донася така наречения флирт – привичното любостраснто ухажване сред младежите. Цялата тази волност във взаимните отношения, разпалващите и към нищо не задължаващи целувки, кокетната игра на чувствата, понякога много опасна и възпламеняваща. Чистото злато на искрената любов се разменя тук срещу петачетата на флирта, което е много тъжно. Честната, прекрасна любов на младите сърца е драгоценен дар от Твореца, даден на човека като велико щастие и радост на живота и към този дар трябва да се отнасяме грижливо. А се случва така, че хората губят този дар поради небрежност или лекомислено отношение. Сърцето постепенно загрубява в нездравите възбуди на флирта, и вие вече не можете да обичате искрено, беззаветно и чисто. Между другото настъпва момент, когато на жизнения ви път срещате добър човек, за какъвто отдавна сте мечтали, на когото ви се иска да отдадете цялото си сърце. Човек, способен да ощастливи живота ви, напълно достоен за вашата любов… и тогава с ужас забелязвате, че вече не можете да обичате, че няма с какво да обичате: сърцето се е износило, изхабило и е неспособно за дълбоко, здраво чувство. Колко е болно, оглеждайки се назад, към своето минало, да виждаш, че чистото, ярко, голямото щастие на любовта е заменено за нечистотата на съмнителни наслаждения. Да се помогне за тази мъка е почти невъзможно.

Светител Василий се родил в гр. Кинешем, Костромска губерня  в семейство на свещеник. Знаейки в съвършенство както древни, така и нови езици, за по-задълбочено изучаване на европейската култура, Вениамин заминал за Англия и преживял 1910 – 1911 г. в Лондон. След завръщането си в Русия той постъпил като преподавател на чужди езици и обща история в Миргородската мъжка гиназия. През 1914 г. Вениамин се преместил в Москва и се устроил като преподавател на латински език в Петровската гимназия. Преподаването го увлякло дотолкова, че той завършил педагогически институт, приготвяйки се окончателно за професията на педагог. Но Господ разпоредил иначе. Веднъж, отивайки на гости при родителите си, Вениамин се уговорил с приятели да се повозят на лодка по река Волга. Далеч от брега лодката внезапно се преобърнала. Вениамин се помолил на Господ да съхрани живота му, като при това обещал да посвети живота си на служение на Православната Църква. В същия момент той видял дебела, дълга дъска и като се хванал за нея, изплувал. В 1920 г., на 45 годишна възраст, Вениамин бил ръкоположен за свещеник, а след година приел монашеско пострижение с името Василий и бил поставен за Кинешемски епископ. Още докато бил жив мнозина го познавали като истински подвижник и Божи угодник. Водел прост и скромен живот, към богослужението се отнасял с велико благоговение. Проповедите на светителя събирали множество хора. Основна задача на своята архипастирска дейност той поставял православното просвещение. Когато се разразил глад и започнали да носят в детските домове деца-сираци, в своите проповеди той призовавал енориашите да вземат тези деца при себе си и сам давайки пример, наел дом, в който взел пет момичета и им назначил възпитателка – благочестива християнка. По неговите молитви се извършвали чудеса на изцеление както от душевни, така и от телесни недъзи. В 1923 г. светител Василий бил арестуван и заточен в Зиряновския край, където пребивавал до 1925 г. След завръщането на владиката от заточението църквата в Кинешем започнала бързо да расте и укрепва. Обезпокоени от това, гражданските власти изисквали епископа да напусне града. След двугодишно скитане, в 1928 г. той отново бил арестуван, половин година изкарал в затвора и бил осъден на три години заточение. Връщайки се от заточението, владиката изкарал две години в Орл, откъдето властите го изпратили в Кинешем. Веднага след пристигането му, заедно с неговия килийник, който вярно го съпътствал във всички тези понасяни от безбожните власти гонения, били затворени в затвора. Искали да ги осъдят на смърт, но не намерили за какво. Затворили ги за пет години в лагер. Владиката близо до Рибинск, а килийника му до Мурманск. След изтичането на срока, старият епископ изкарал само две години на свобода. Отново арест, първо в Ярославския затвор, след това в Бутирка, в Москва. След осем месечен затвор, пет години заточение в Красноярския край. Светителят починал на 31 юли 1945 г. Докато бил жив той завещал, останките му да бъдат пренесени в родния край, но в тези години това било невъзможно. На 5 октомври 1985 година светите му мощи били открити и пренесени в Москва. В август 2000 г. свт. Василий бил причислен към лика на светците на Руската Православна Църква.

Из “Беседи на Евангелие от Марк”

Източник: http://azbyka.ru/otechnik/Vasilij_Kineshemskij/besedy-na-evangelie-ot-marka/10