"Величието на Църквата е в това, че може да замени закона с прошката, сигурността с риска, логиката с тайната, консерватизма с непредвидимото, справедливостта с милостта, благовидния конформизъм с не-видността на жизнения плурализъм, праведниците с разбойниците и блудниците, благочестивите с добрите гонители. Пред любовта отстъпва всякакъв закон и всякаква заповед. „Законът е установен не за праведник”. Затова Църквата първа от всички често нарушава своите правила. Тя ги счита за свое „кърмило”, но е готова да ги отмени, когато е нужно. Тя уважава правителството и се осмелява да му се противопостави. Служи на народа и не я интересуват тълпите. Прави масови събирания, но култивира личности. Говори политически, но предава духовно послание. Обръща се към хора, но общува с Бога.
Когато се движи с този дух, тя винаги побеждава. Тя побеждава без обаче никога да има паднали. И заради тях тя води своята борба. И падналите са нейни деца. Затова тя няма лични връзки нито с министър-председателите, нито с министрите на земното правосъдие. Тя гледа със същото око и на своите деца, и на своите гонители, на своите верни и своите отрицатели. Всички сме нейни деца"

                                              Месогейски митрополит Николай