Децата ги няма...Сам си стоя.
Жена ми горе отдавна замина.
Президента говори за тази страна,
а децата ми се блъскат в чужбина...

Баница пекох...С късмети дори
и си пийвам домашна ракия.
Химна се чува и чак- до зори
аз по децата си тихо ще вия...

Нова Година с нови късмет,
някой иска кола или къща...
Да се върнат децата ми, Боже, е ред,
но късмет, емигрант не се връща...

Ще говоря с тъмното и пак ще заспя,
ще си поплача тихичко в мрака.
На децата си аз пред Бог ще простя...
Хайде, идвайте, че татко ви чака!

Красимир Димитров