Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2015 23:07 - ВОДА И ОЛИО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://belezi.eu/public/114-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE

Вода и олио
  • image
  • image
Написана от Фенерски Посещения: 123

Не се смесва несмесваемото. Ако аз отида в мюсюлманска къща, в която живеят свестни хора, те ще ме посрещнат, ще ме нагостят, ще ми помогнат, с каквото могат, и ще се разделим. В Корана е казано, че гостът е на почит. Но аз никога няма да стана един от тях, не мога и не искам. Ако мюсюлманин, изпаднал в беда, дойде на вратата ми и поиска храна и вода, няма да му откажа, защото е човешко същество в беда. Човешко същество като мен и теб, така си е, но и напълно различен човек. Друг човек. Другородец. Тук долу в ниското ние обикновените хора ще се разберем поживо поздраво и ще си поемем всеки по своя път.

Да те нападнат другородци с оръжие е бедствие, катастрофа. Да те напъплят другородци, които бягат от война, е изпитание, защото поставя множество въпроси. Те ще останат ли тук? Това нашествие ли е? Те какво ще сторят, ако останат тук, ще поискат ли да се забрани свинското месо например? Ние с тях не можем да се смесим, дори смесените бракове са голяма рядкост в исторически план между нас и тях, завинаги ще бъдем като олио и вода, те ще си имат своите квартали, своите традиции, ние – нашите. Те са си те. Други са. Не са ми свои и никога няма да ми бъдат.

Защо обаче трябва да приемаме за нормален тоя процес, в който великите сили, причинили преселението, се правят на две и половина и не предприемат нищо за прекратяване на преселението? С едно едничко действие въпросът може да се реши – унищожаване на туморното образувание ИД. Няма друго. Големите батковци могат да се справят за два дни с него, могат да го изрежат съвсем бързо и щом не го вършат, няма друг отговор освен този – те просто не желаят, нямат воля за това. Не им е в интереса. Да направиш толкова просто заключение за някои наши леберали е конспирация - и това не го разбирам.

И значи пак духат супата тези долу, тоест ние, като се плюнчим на тема състрадание и толерантност, когато ни спускат по заповед потресаващи медийни картинки. Ако мюсюлманската общност стане преобладаваща, ако стане мнозинство, последствията са ясни и се виждат вече в различни датски и немски градчета. Аз питам либералните мислители и интелектуални активисти – това ли искате? Джамии, минарета, чадрита, шериат? Защото на практика точно това идва и не можем с маската на добросърдечността да приветстваме идеята да ни върнат във времената на турско робство. Ако нямате идея какво е било, такова е било, животът на гяура (на гоя в една друга религия) не струва пет стотинки. И отгоре на всичко това някакви хитреци и мошеници се опитват да ни заблуждават, че процесът е естествен, че не е предизвикан умишлено и не е направляван чрез машите от ИД!

Само хора, които не са оценили по никакъв начин принадлежността на България към християнския свят, не могат да преценят какво ще изгубим. Цар Борис Първи и всички български светци от покръстването и след това ни гледат и ни се чудят. (Тук пак ще ме охулят, дето говоря за светите хора, но на кого друг да се опра, на кого да се моля? Вие, драги, на кого се молите? Аа, забравих, вие сте атеисти и вярвате само на себе си...) Полумесецът отново е в поход. Питам се дали хората от камиона и родителите на удавената малка душичка са имали избор? Не знам, не знам. Те са рискували живота си. Те може би са били притиснати? На живот и смърт ли е бил изборът им? Картините от войната са страшни, няма по-адско зло от войната... Но Европа трябва да има метод за различаване на бежанците от война и социалните мигранти. Задължително е. И чичковците от медиите трябва да разберат, че както тиражират трупове от преселението, по същия начин би трябвало да тиражират и труповете от мейдана в Киев или от ЛНР и ДНР, иначе пак стандартът става двоен...

Първо всички онези хора са си имали нормални държави. Първо те са си живеели в собствения свят и от нищо повече не са се нуждаели. После едни гадни „бели“ типове, едни адови изчадия разсипаха Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. И народът потегли на път. Изборът им е бил да останат там, да се организират и да си изградят сами отново собствената страна. И понеже обобщенията са противна работа, искам да уточня, че когато е застрашен животът ти и нямаш избор е едно, а когато тръгнеш към благоденстваща Дания, за да заживееш по-богато материално е съвсем друго.

Не ме притеснява цветът на кожата, оценявам хората по ума и сърцето им. Притеснява ме фанатизмът на средновековието, който идва заедно със своите носители. Знаете ли, че в село Галиче никога не е имало мюсюлмани преди? Знаете ли, че построиха джамия и доведоха учители по ислям и върви засилено помохамеданчване на бедните цигани в нашия край? Знаете ли, че искат да строят джамия и в Бяла Слатина и ако определени типове спечелят изборите, ще го сторят? Знаете ли, че където почнат да никнат джамии като гъби, скоро след това започват да се размножават като зайци и след сто години тази наша територия ще бъде изцяло шериатска? От гледна точка на човешкото състрадание това звучи лошо, пак ще ме заклеймят и тричат напредничавите люде в общественото ни оакано пространство. Но ако само за малко погледнете и върху тази страна на въпроса, не може да отречете тия възможни и съвсем реални последици.

Израснах на малка улица, на която живеят няколко мюсюлмански семейства. Нашите отношения винаги са били перфектни. Ние и те на външен вид не се различаваме. Ние сме приятели. Сядали сме на една маса по повод на сватби и други веселби. Тогава, като хора, не сме се разделяли, не сме били вода и олио, защото въпросът за вярата е дълбоко интимен и не се обсъжда. За разлика от мъжете мюсюлмани във фертилна възраст, които прекосяват границите днес и които завършват всяко свое изречение в интервютата с „иншаллах“.

В даскалото в Североизточна България преподавах на много деца с турски имена, някои от тях имаха проблем да пишат на български, говореха вкъщи турски, но минаваха от клас в клас. Поради други пак порочни причини. Животът е пъстър. Като не са могли да пишат, не са се изгубили, днес са големи мъже и жени, които знаят, че общият ни живот е бил нормален. Че сме приятели без всякакви задни помисли или осъждане на другия. И когато сме говорили за вяра, деликатно сме се съобразявали един с друг и отново не сме били вода и олио. За разлика от сегашната липса на деликатност сред пребрадените и опакованите жени и техните брадати мъже с лош поглед. Мои словашки туристи на път за морето преди месец спират на една бензиностанция в Сърбия. Момчето от бензиностанцията след малко идва при тях и ги моли словачката да си облече някаква дреха, защото голите й рамене обиждат пътниците от съседния автомобил и не могат да слязат от него, за да си заредят гориво и те.

Светът се променя, това, че няма да има българи не е толкова трагично може би, макар че само по себе си е тъжно. Трагично би било мюсюлманският свят да завладее християнския и отново да се окажем гяури. Нещо, което е градено с хилядолетия, ще се разпадне.

И това пак не е трагично. И изобщо, малко се вълнувам от общата картина да ви кажа. Вълнувам се силно и единствено само от това дали ние, които се опитваме да следваме Христа, ще съумеем да Го следваме докрай, това е личната борба и дано всеки има такава. Всичко е в Божиите ръце. Външният живот, външните събития не са ми интересни. У тях винаги има прекалено много лъжовност. Животът е конкретен и ежедневен. Конкретно и ежедневно ако срещна човек, изпаднал в беда, ще му помогна, да знаете, либерали мои любими.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 14016925
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9371
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031