Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2015 23:14
Как пречим на хората да дойдат в Православието
Август 27, 2015 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Александър Дворкин
Един мой познат англичанин веднъж, преди много години, дошъл за първи път в СССР. Тагава той почти нищо не знаел за православието, а за Русия имал най-романтична представа: Достоевски, „Доктор живаго“, „Троицата“ на Рубльов и т. н. Било края на лятото. Москва изглеждала почти пуста. Моят познат се шляел по улиците, оглеждал се наляво и надясно и се радвал на всичко. Изведнъж видял православен храм с открехната врата. А по това време повечето московски храмове, (както и в цялата страна) били, както се казва, недействащи. Англичанинът влязъл през вратата и се натъкнал на една пълна дама в мазен, зелено-син халат, миеща пода. Тя започнала сърдито да го овиква, подбутвайки го към входа. Руски език въобще не разбирал и не можел да проумее какво е предизвикало нейното раздразнение. Само три думи знаел на руски и решил веднага да употреби две от тях. „Христос воскресе!“ – възкликнал, широко усмихвайки се на ядосаната лелка. „ Не!“ – отрязала тя, изхвърляйки го навън и тръшнала вратата пред лицето му. Това било третата тогава известна нему руска дума.
Впрочем толкова неприветлив прием не извикал у него обида. Когато се върнал у дома – в Лондон, намерил православен храм и скоро станал член на Църквата.
Подобна история се случила с един друг мой познат – православен американец, на име Марк. Това се случило в неговата родина – САЩ, в град Сиатъл.
Веднъж забелязал на улицата здание с необичайна архитектура. Неговия покрив бил увенчан с куполи със странна луковидна форма. На фасадата прочел, че това е православна църква – деноминация, за която до този момент не бил чувал. От любопитство влязъл вътре и разбрал, че е попаднал на служба. Вътрешната красота на тази църква, го поразила със своята необичайност. Цялото пространство по средата било празно, обичайните пейки отсъствали. Отпред имало стена, от която блестели бледо-златни свещени изображения. Те се виждали навсякъде – по стените, на специални поставки, но начина по който били направени бил съвършено непознат за Марк. В храма молещи се въобще не се забелязвали, може и да е е имало няколко човека, но те не останали в неговата памет. Невидимият хор (може би се намирал на балкона), пеел странни, съвършено неземни мелодии. Появил се брадат свещенослужител в странно брокатно наметало, кадейки целия храм в кръг.
Не обръщайки внимание на тази пустота, моят познат явно усетил Божественото присъствие в този храм. Така стоял, не знаейки къде се намира – на небето ли, на земята ли, когато в този момент видял една стара бабка. Тежко опирайки се на своя бастун, тя влязла в храма и се отправила към иконите. Целунала тази, която била сложена на централната, леко скосена поставка и започнала да се покланя на изображенията, които висели по стените на храма. Виждало се, че и е трудно да ходи, но тя упорито извършвала своя поклоннически път. Обхождайки всички икони, старицата се отправила точно към моя познат, който стоял сам в средата на празния храм. Когато дошла до младия човек, той широко и се усмихнал и поискал да я поздрави, но тя доволно силно го цапнала с бастуна си по крака и му казала с руски акцент: „Това е моето място!“
Такова било първото запознанство на Марк с Православието. То е със също благополучен край. След известно време приел църковно кръщение.
Превод от руски: Православие ру