Август 4, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Какво искам да кажа с тази тема? Въпреки че сме от дълги години в Църквата, това не личи по нищо. Въпросът е, като сме от толкова време в нея, какво правим? Аз от малък съм в Църквата, но дали напредвам или оставам в застой? Например ходиш на частни уроци по английски език пет години, за да го научиш, отиваш на летището да се чекираш и се оказва, че не можеш дори това елементарно нещо. Майката казва на детето си: Пет години какво прави на тези уроци, отвори си устата. Не съм се научил още да говоря! Е, какво си научил? Разбирате ли какво имам предвид?

Някой отива във фитнеса и е 90 кг. Минават пет месеца и става 105. Питат го: Какво правиш там, където ходиш? А той отговаря: Това са мускули! Стопих мазнините и направих мускули!

Искам да кажа, че когато сме някъде, човекът до нас очаква да види съответно и резултат. Да те види малко променен. Много жени споделят това: Гледам моето семейство, толкова години сме в Църквата, но във вкъщи пак се караме, пак се обиждаме, пак искаме да се разведем, пак нямаме любов… Как ще разберем, че животът близо до Христос те променя? Кара те да непредваш и се развиваш духовно, да се изкачваш. Има няколко белези за това.

Първото е, че колкото повече напредваш толкова повече пренасяш щастието отвън навътре. Ако искам да съм щастлив по светския критерий бих искал да имам хубава къща, хубава кола, пари, комфорт. Това са външни неща. Ако напредна духовно, тази външна страна на живота няма да ме занимава толкова. Тоест и да нямам автомобил ще съм си добре, ще взема автобуса или пък някой приятел ще ме откара. И да нямам богата къща пак ще съм добре. Един знак, че си напреднал в духовния живот е да не прилепваш толкова в това какво става около тебе. Въпреки че твоят дом е много беден, сърцето ти може да е много радостно, с жената и децата ти. Това е напредък. Не изпадаш в депресия, че ти се е развалила прическата! Това е стъпка на начинаещ.

На този, който е в началото, всичко му е виновно. Не е така за този, който е живял години до Христос. На него никой не му е виновен, намира в себе си умиротворение и всичко наоколо му се струва добро. Затова и при тази криза, много хора, които се бяха привързали към външните неща, сега страдат. Тези, които преди кризата бяха щастливи и сега са такива, защото никога не са били привързани към това дали ще пият кока-кола или вода. Е, сега ще пия вода, няма да си купя нови дрехи, ще си нося старите, няма да отида в скъпия хотел, а ще отида на село и ще живея по-просто. Човекът, който напредва е уютен, улегнал, не роптае. Вие роптаете ли?

Имам една братовчедка, с която наскоро се чухме. Тя ми каза:

- Отче, да те попитам нещо. Твоите предавания въобще водят ли до нещо?

- Какво имаш предвид?

- Хората ги слушат, но има ли някаква полза?

- Защо питаш?

- Любопитна съм, водиш ли някаква статистика?

- Виж, тези неща не се измерват със статисктика. Тях ги знае само Бог. Ако направя статистика бих разбрал, че човекът не се променя лесно. Един господин от Атина от десет години ме моли да кажа на жена му да отсече само един свой недостатък – мърморенето, ропота. Казва ми:

- Отче, моля те, какво прави толкова години жена ми до теб? Кажи й да спре да мърмори! Ако направиш това, ще ти запаля свещ, висока колкото теб! Ти й го кажи, защото тебе те слуша.

Аз шепнешком на ухо му казах:

- Дори и мен не ме слуша… Уважава ме, доколкото вървя по нейната и съм съгласен с нея, но ако я настъпя лекичко по мазола, веднага ще каже: Отче, моля те, не може да се съгласяваш със съпруга ми, с мен ще се съгласяваш!

И съпругът й ме пита:

- Това духовно напредване ли е? Да роптаеш, да се нервираш, да се караш?…

Друг знак за духовно напредване е единството. Съединени сърца, съединени хора, сеъдинени души. Това е знак, че човек става по-духовен. Когато човек не отделя, а обединява. Не смята постоянно другите за лоши, за грешни, за зли, не казва, че всички са лукави. Ако се чувстваш така, значи си далеч от Христос. Който прави стъпки на духовно развитие, смята всички останали за добри. Тогава човек оправдава хората, и грях да направи човек, разбираш, че той е имал своята причина. И злият, ако му поговориш малко, ще плаче. Понякога докато водя беседа виждам някой, който ми прилича на излязал от затвора, а накрая идва последен да ме види и плаче.  За да станеш лош, имаш някаква причина, ако помниш това, се чувстваш обединен, а не отлъчен. Обичаш твоя съсед, който може да е паркирал пред дома ти, да си е хвърлил боклуците пред вас. Може да е капризен, странен, но и той крие една чувствителна душа, наранена, несигурна, с проблеми. Помнете, че последната молитва, която Христос е отправил преди да напусне този свят, била: „да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Ин. 17:21). Да не се раздробят, да не станат на хиляди фракции, а да имат любов, да са съединени. Ако сте съединени вървите добре.

Една жена ми писа от чужбина, че е на път да загуби своята вяра, въпреки че двамата й родители са богослови. Защо? Защото това, което те говорят, е напълно различно от това, което проявяват в своето поведение. Едно казват, а друго вършат. Тази непоследователност, този конфликт, това противоречие не е най-добрата проповед в нашето общество. Въпросът не е какво ще кажеш, а какво изкарваш от себе си, какво правиш. Твоите добри слова не докосват другия, а твоето поведение и живот, опит и аромат. Не парфюма от „Коко Шанел”, а аромата на душата. Ако това, което изкарваш, са нерви, напрежение, злоба, завист и т. н. другият няма никаква духовна полза от теб. Той си казва: За какво да ходя на Църква, след като и тя ходи там, обаче си е същата, не напредва въобще. Детето си казва: Майка ми ходи на църква от малка, стана на шейсет вече, но не бих искал да стана като нея. Единството, равновесието на душата, любовта в нашия дом показват, че напредваме духовно. Това е най-добрата проповед.

Друг, много важен знак за духовно напредване, е липсата на фанатизъм. Този, който е фанатичен, не е напреднал по пътя към Господа. Човекът, който обича Бога и го чувства не става фанатик. Не настоява и не упорства насила за нищо. Дори и доброто, което знае, не иска насила да го наложи на другия човек. Просто го казва. Ако искаш, приятелю мой, разбери го, ако не искаш, уважавам твоето решение. Обичам те такъв, какъвто си. Аз постя, я да видя ти какво ядеш? Я, пържолка! Добре, добър апетит! Не те ли бърка отче, че ям пържола? Какво да ме бърка, ти искаш това, аз постя. Ако не виждаш расото, ако не виждаш лещата, която ям, ако тези неща не те поучават, какво да ти кажа, за да те притисна? Защо да ти оказвам натиск? Това напредване ли е? Да упражняваш натиск върху другите? Не помагаш на никого с фанатизма. Не насилвайте детето си, съпругата си, съпруга си… Всеки да насилва себе си, а към другия да се отнасяме с доброта и снизхождение. Никой за нищо не ни е виновен. Нашето „аз” е виновно. Всички останали са добри. Ако почувстваме това, тогава ще сме наистина много щастливи и умиротворени. Мъжът, който се оплаква постоянно от жена си, има вътрешен проблем. Ако ти се разбираш със себе си и жена си ще обичаш. Жената, която постоянно мърмори и всички наоколо са й виновни, има личен проблем и понеже не може да го разреши иска да промени цялото общество. Всичко я дразни. Една жена казвала на сина си: Ако се махнеш от вкъщи, тук всички ще мирясаме.Момчето се махна, ожени се, но майка му продължавала да роптае… Сега ми нанесе вреда, казвала, но аз ще си остана такава. Синът й отговорил: Майко, въпросът не е в това, а да потърсиш в душата си и да извършиш вътрешна борба. Не са ти виновни обстоятелствата на живота, а липсата на мир в душата ти.

Аз никога не искам да се карам. През последните години не се карам с тези, с които не съм съгласен. Като искаш нещо друго, направи го, чувстваш ли се щастлив. Най-голямото доказателство, че не вървиш добре, е твоето нещастие. Няма нужда да ти крещя отгоре. Човекът ще получи отговора в сърцето си. Депресията в душата ти, самотата, безсънието, смущението, стресът това са доказателствата, че нещо не си направил добре. Не е нужно да крещя с фанатизъм. Ще се помоля, ще го обичам. Не бъдете фанатични в нищо. Бъдете по-снизходителни. Оставете другият да намери своя ритъм, своя момент да се промени живота му.

превод от гръцки