Векове наред в книжнината, а напоследък и в съвременните средства за масова информация (вестници, списания, радио, телевизия, интернет) се е наложила щампата, че Америка е открита от Христофор Колумб, въпреки че норвежците и исландците (които през ІХ -Х век достигат Гренландия) се опитват да оспорят това.

С откриването на Америка е свързано пренасянето в Европа на някои животни и растения, типични за американската фауна и флора и срещащи се в диво състояние само на американския континент. Проследявайки времето на появата на тези животни и растения в Европа, ние можем да докажем кога и от кого е била открита Америка.

Смята се, че от Америка в Европа е пренесена птицата обикновена дива пуйка (дива мисирка – Meleagris gallopavo) – станала родоначалничка на различните породи домашни пуйки. В диво състояние тя живее по плоските възвишения на Северно Мексико и в южните райони на Северна Америка. При първата (1492 – 1493 г.), втората (1493 – 1496 г.) и третата (1498 – 1500 г.) експедиция корабите на Христофор Колумб кръстосват между Бахамските острови, посещават Куба, Ямайка, Хаити, Порто Рико, Малките Антилски острови, минават край източните брегове на Венецуела и едва при четвъртата експедиция (1502 – 1504 г.) достигат континенталната част на Централна Америка (Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама). Излиза, че експедициите на Христофор Колумб не са били в районите, където живее дивата пуйка, т.е. испанците са стигнали едва на хиляди километри южно от местата, където обитава птицата, а това значи, че те не са могли да я донесат в Европа.

Звучи сензационно, но приблизително 1500 години преди Христофор Колумб българите, живеещи в Родопите, са отглеждали пуйките като домашни животни и са готвели от тях курбани. За това се споменава в старите български народни песни „от праисторическа и дохристиянска епоха”, събрани от Стефан Веркович и публикувани в сборника „Веда словена”. В една от песните се разказва, че още преди появата на християнството древните българи са имали цар-просветител Има, който ги учел как да опитомяват добитъка, как да запрягат воловете в рала и орат земята и как да готвят курбан от пуйки. Това название на птицата е древнобългарско и се обяснява със стария глагол пуя се (надувам се), който отразява много характерна особеност от поведението на мъжките птици (пуяците), когато ухажват женските. В песента се споменава и думата курбан – стар тракийски (древнобългарски) обред, който се състои в заколване на жертвено домашно животно (в случая пуйка) и приготвяне от него на ястие, с което се гощават хората по случай семеен или народен празник. Този обичай може да се намери навсякъде в Евразия, където са живели или живеят българи.

За съжаление, в нашите речници все още се пише, че курбан е турска дума. Споменаването й в дохристиянския период от нашата история, т.е. над хиляда години преди появата на турските завоеватели на Балканите, показва, че курбан е тракийска (древнобългарска) дума (обичай), впоследствие проникнала в езика на поробителите. Най-новите изследвания на наши учени доказват, че българите са приели християнството директно от апостолите Павел, Сила (тракиец) и Андрей Първозвани (брат на апостол Петър) още в началото на първи век от новата ера, т.е. девет века преди официалното покръстване – легализирането на християнството от цар Борис Първи.

Рисунки на хранещи се пуйки намерихме в някои от миниатюрите на „Изборник Святослава 1073 г.”, оригиналът на който се пази в Държавния исторически музей в Москва. Доказано е, че той е част от „Цар Симеоновия Съборник”, съставен от българския презвитер Григорий между 915 и 920 г. в столицата Велики Преслав. Макар силно стилизирани и не добре запазени, но нарисуваните там птици са пуйки. Самата поза на хранене на птиците показва тяхната видова принадлежност. Това личи от висящото под клюна и на гърлото образование от гола кожа (изключително характерен белег за тези птици), масивното тяло с удължена опашка, препаските по опашката, заобленото теме на главата, леко закривеният на върха къс и здрав клюн, високите неоперени крака със стърчащ назад остър шип, загатнатата (на някои места) напречна препаска в оперението по долната част на тялото на птиците.

Много показателно е разноцветното оперение на нарисуваните птици, което ни дава основание да мислим, че пуйките са отглеждани като домашни птици във Велики Преслав (и въобще по нашите земи) доста отдавна, с тях е извършвана селекция и поради това са съществували различно оцветени индивиди. За сведение „Цар Симеоновият Съборник” е първата в Европа и най-богатата (четиритомна) енциклопедия, написана на древнобългарски език и съдържаща 784 (!) отделни съчинения. Голямо нещастие е, че съдбата на многобройните преписи на това гениално произведение, както и съдбата на останалата древнобългарска литература и на цялата българска държава, през следващите векове е била трагична. По време на почти 700 годишното робство (византийското – от 1018 до 1187 г. и турското – от 1396 до 1878 г.) целенасочено са унищожавани българската интелигенция, българската литература и българските паметници на културата.

За щастие преди началото на тези трагични събития екземпляри от „Цар Симеоновия Съборник” и други български книги са пренесени от България в Киевска Русия, когато там е управлявала българската княгиня Олга (945 – 969 г.) – дъщеря на цар Симеон Велики, сестра на следващия български цар Петър Първи (927 – 969 г.) и жена на киевския княз Игор.

Присъствието на пуйки в миниатюрите на „Цар Симеоновия Съборник” е съществено и много важно доказателство, че в началото на 10 век, т.е. 500 – 600 години преди експедицията на Христофор Колумб, тези американски птици са развъждани в България.

В потвърждение на казаното можем да добавим, че при разкопки във Велики Преслав (столица на България през ІХ – Х век) нашите археолози намират 32 кости на домашна пуйка, като предполагат, че те са от края на 14 век. (По-точна датировка не е правена). Но даже и тази датировка напомня, че пуйките са отглеждани във Велики Преслав цял век преди пътуването на Христофор Колумб до Америка.

Едно от най-старите тракийски (древнобългарски) имена на птицата пуйка е мисирка (женска пуйка) и мисир (пуяк – мъжка пуйка). Интересно и много показателно е, че с името мисир в българския език се е наричало и все още се нарича Египетското Царство, а също пренесеното от Америка растение царевица. Египет е Мисир, Мисерлия, Земя Мисерлия в древнобългарската (църковнославянската) книжнина, в българската литература от края на ХІХ век и даже в някои съвременни литературни източници.

Най-новите изследвания на историците показват, че в разцвета на тракийската цивилизация, когато нашите предци – древните траки – са обитавали цялото Източно Средиземноморие (Балканите, Мала Азия и Египет), те са се славили като опитни мореплаватели и господари на моретата. Преди 5500 години техните кораби пускат котви в делтата на река Нил. Траките основават първата египетска столица Буто, пренасят в Северен Египет своята писменост, наука, култура и религия и владеят Египет в продължение на 2000 години.

Предполагаме, че именно тогава (преди 3500 – 5500 години), в разцвета на тракийската цивилизация, тракийските кораби са напускали средиземноморския басейн, прекосявали са акваторията на Атлантическия океан и за около 10 дни са достигали бреговете на Америка. (През 1969 г. експедицията на норвежкия изследовател Тур Хейердал извърши подобно плаване, като за една седмица на папирусна лодка пресече Атлантическия океан от бреговете на Мароко до о-в Барбадос).

От Америка пуйката и царевицата са били пренесени от древните траки първоначално в Северен Египет и дълго време са отглеждани само там. И тъй като древнотракийското название на Египет е Мисир, то хората са започнали да наричат със същото име птицата пуйка и растението царевица. Впоследствие пуйката и царевицата, заедно с името им мисир (мисирка), са били разпространени по цяла Тракия и в съседните територии.

Струва ни се, че древните траки пренасят от Америка в своите египетски владения не самата птица пуйка (мисирка), а нейните яйца, които са били излюпени под кокошки, тъй като в някои езици (като например в турския) и до днес пуйката е известна като египетска кокошка (misir tavugu).

Представените от нас материали показват, че Америка не е открита от Христофор Колумб в края на ХV – началото на ХVІ век. Със своите кораби нашите предци – древните траки – са достигали до Америка още преди 3500 – 5500 години. Именно тогава, в разцвета на тракийската цивилизация, те са контактували с американския континент и са пренесли от там мисирката, царевицата, а също и други животни и растения.

Към разглежданата от нас тема има отношение и още един въпрос. Предполагаме, че загадъчната Атлантида, за която споменава Платон (428 – 347 г. преди новата ера), като се позовава на прадядо си Солон, а той  – на египетските жреци,- е част от същата тази Америка, открита от  древните траки  в разцвета на тракийската цивилизация, когато почти 2000 години те са владеели Египет.

Атлантида не е потънала в океана след страшно земетресение, а е залязла тракийска цивилизация, т.е. разпокъсаната Тракия (намираща се в постоянни войни с експанзията на гърците в тракийските територии по цялото Източно Средиземноморие) е била възпрепятствана и е престанала да контактува с Америка и хилядолетия наред не е имало мореплаватели от ранга на тракийските, които да плуват до там. Така постепенно Атлантида (т.е. Америка) потъва в забравата и за нея остават само легендите. А както знаем, в легендите действителността се украсява с чудновати измислици.

проф. Димитър Нанкинов, орнитолог, д-р на биологическите науки