Когато си на дъното на пъкъла 
Когато си най тъжен и злочест 
От парещите въглени на мъката 
Си направи сам стълба и излез 
Светът когато мръкне пред очите ти 
И притъмнява в тези две очи 
Сам слънце си създай и от лъчите 
Създай си стълба и по нея се качи 
Когато от безпътица премазан си 
И си зазидан в четири стени 
От всички свои пътища премазани 
Нов път си направи и сам тръгни 
Трънлив и зъл е на живота ребуса 
На кръст разпъва нашите души 
Загубил всичко, не загубвай себе си 
Единствено така ще го решиш 

ДАМЯН ДАМЯНОВ