От св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)

Преходът към другия живот става така, както отваряш една врата и се озоваваш в едно съседско място, както мина­ваш по един мост и се озоваваш отсреща. По-правилно е да не казваме „друг живот“. Животът е един и ако живеем според Божията воля тук, на земята, Той ще ни покаже как ще бъдем след смъртта. Чуйте какво ни казва ученикът на любовта, еван­гелист Иоан: Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е ста­нало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е (1 Иоан. 3:2). Не подлежи на описание това, което ще ни бъде открито в живота след смъртта. За него апостол Павел казва: око не е виждало, ухо не е чувало… това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9).

Веднъж бях умрял за малко. Бях отишъл в другия свят. Видях какви прекрасни неща има там. Не исках да си тръгвам, много се опечалих, че се връщам обратно. Там всичко беше светло, неописуема радост. Рай!

Христос възкръсна от мъртвите,
стъпквайки със смърт смъртта
и на пребиваващите в гробовете
дарува живот.[1]

Един ден Апостол ми каза:

– Дядо, вече си на такава възраст[2], а още правиш плано­ве за манастира?

Отговорих му:

– Аз съм вечен. И всички трябва да се чувстваме така, да работим като безсмъртни и да живеем като че сега ще умрем.

Затова можем да садим, да строим, да служим на другите, без да мислим дали ще успеем сами да се насладим на плодо­вете от труда си.

Винаги, когато се причастявах, си казвах един тропар от пасхалния канон:

О, Пасха велика и най-свещена, Христе!
О, Премъдрост и Слово Божие, и сила!
Давай ни по-отчетливо да се причастяваме с Теб
в невечерния ден на Твоето царство.[3]

Това „по-отчетливо“[4] има много важен смисъл. Какво оз­начава? „По-силно, по-осезаемо“.

Ако Христос ме призове в рая, там с Божията благодат ще чувствам „по-отчетливо“, т.е. по-осезаемо Божията радост и слава, отколкото тук на земята. Не знам колко години ще живея. Пет, десет, двадесет? Ще се радвам с Христова радост, колкото време живея. Наличрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). Не се грижа да живея по-дълго, нито мисля колко ще живея, нито се моля да живея. Оставил съм това изцяло на Божията любов. Принадлежа на Господа – било в този живот, било в другия. Живеем ли — за Господа живеем, умираме ли — за Господа умираме (Рим. 14:8). Бог ще съди какво решение да вземе. Аз съм готов за смъртта и не искам да приемам в ума си помисли на отчаяние за адски мъки и т.н. Както съм ви казвал и друг път, когато веднъж бях близо до смъртта, усещах в себе си радост, че ще срещна Христа. Не че не чувствах множеството си грехове, но вярвах, че Божието милосърдие е много по-голямо от тях. „Не големината на прег­решенията, нито множеството грехове превъзхожда голямото дълготърпение и крайното човеколюбие на моя Бог.“[5]

Една е истината. Ще си заминем. Тук, долу на земята няма да останем завинаги. Целта ни е вечният живот. Затова трябва непременно да се приготвим. И тайната е в това, че когато се приготвим, ще бъдем щастливи, няма да се страхуваме, но ще очакваме с радост да отидем при невечерната Светлина. Там безспирно ще славословим името на Светата Троица и на Све­та Богородица заедно с херувимите и серафимите и с всички светии на Църквата ни. Обаче трябва да започнем от тук да живеем, славословейки Троичния Бог. Ако от тук не се съеди­ним с Бога, тогава и в другия живот няма да сме с Него в не­бесната слава и радост.

Нещо подобно видях написано на входа на един светогор­ски манастир. Пишеше: „Ако умреш, преди да умреш, няма да умреш, когато умреш“. Т.е., ако умре ветхият човек в тебе, ще живееш във вечността. Там няма смърт.

[1] Пасхален тропар – б. пр.

[2] Старецът тогава беше на осемдесет и пет години – б. изд.

[3] Пасхален канон, девета песен, втори тропар.

[4] На гр. εκτυπωτερα. Често пъти древните химнописци използват нетрадици­онни думи и изрази, за да бъде привлечено вниманието на читателя – б. пр.

[5] От молитвата на свети Симеон Нови Богослов преди свето Причастие.