Много хора си представят стара Европа с благороднитерицари, готови на подвизи в името на прекрасните, светещи от чистота дами, с красиви дворци и галантни мускетари, с пищните кралски приеми и благоуханни градини. И с тъга си мислят – защо не съм се родил в тези благородни времена.

Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса. С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква. И на първо място – католическата.

Античният свят въведе хигиенните процедури като едно от най-големите удоволствия. Само в Рим е имало над хиляда бани. А може би първото нещо, което сътворяват християнските водачи, е било да ги закрият. Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително. Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция. Кралицата на Испания Изабела Кастилска си признавала, че през живота си се е къпала два пъти – при раждането си и в деня на сватбата си. Папа Климент V умира от дизентерия, а папа Климент VII  свършва земния си път вследствие краста. Приближени до двора на Людвиг XIV споделяли, че величеството смърди като див звяр.

И ако през XV-XVIв. богатите граждани са се мили дори и веднъж на половин година, през XVII-XVIIIв. те въобще се отказали от това занимание. Вани се вземали само с лечебна цел.

В тези смутни времена грижата за тялото се е смятала за грях. Християнските проповедници призовавали хората никога да не се мият, защото само така можели да достигнат до духовно пречистване. Къпането е било непопулярно и защото по този начин се измивала и светената вода, до която си се докоснал при кръщенето. Мръсотията се приемала като особен знак на святост, а въшките били наричани божии перли. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се служи на Господ.