Досега в наука бе възприета тезата, че първите градове на Стария континент са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози под ръководството на д-р Явор Бояджиев обърнаха представите на учените и свалиха границата с две хилядолетия назад, след като възкресиха халколитния град до село Юнаците. 

Г-н Бояджиев, разкажете предисторията на това откритие, откога е започнало проучването на халколитното селище до Юнаците?

Разкопките на Плоската могила до с. Юнаците, Пазарджишко, са започнати през 1939 г. от Васил Миков. В направеният от него сондаж се откриват останки от времето на траките, бронзовата и халколитната епоха. Със започването на Втората световна война проучването му е преустановено за дълго време. Едва през 1976 г. екип от археолози, с ръководител Румен Катинчаров, продължава разкопките край Юнаците. Впоследствие към тях се присъединяват и съветски археолози.

От 2002 г. продължихме проучването на паметника по съвместен българо-гръцки проект. Аз и д-р Йоанис Асланис сме ръководители на проекта от българска и гръцка страна, зам. ръководител е Стоилка Игнатова от Регионален исторически музей – Пазарджик.

Коя беше най-голямата изненада за екипа по време на разкопките?

Тя не е само една. Когато през 2006 г. започнахме с колегите ми да търсим некропола към селищната могила, който обичайно се намира на разстояние 250 – 400 м от границите му, вместо на гробове, започнахме да откриваме останки от

жилищни постройки и следи от човешка дейност.

Те лежат на 1,50 – 2 м под съвременната повърхност и заемат площ от поне 80 – 90 дка. През 2007 г. установихме, че културните напластявания на селищната могила продължават на много по-голяма дълбочина, отколкото се смяташе досега, под нивото на съвременната повърхност, като се свързват със селището, установено извън могилата. Тогава се появиха и данни за наличието на масивна стена, ограждаща селищата от халколитната епоха. През 2008 г. се потвърди съществуването на отбранителна стена, която досега няма аналог у нас. Тя е внушителна по своите размери и това прави откритието сензационно. Построена е около 4700 – 4600 г. пр. Хр., в основата си достига до 5 метра дебелина. Стената е глинобитна.

Използван е смесен градеж, но поради доминирането на глината, тя на пръв поглед се смесва със самата могила, което прави изключително трудно нейното различаване. По вертикалата на стената личи как са били редувани пласт от глина, с дебелина 30 – 40 см, с пласт от камъни, с диаметър от 10 до 20 см, плътно набити един до друг. Това е създавало особена здравина на укрепителната конструкция. На височина сега стената достига до 2,5 – 2,8 метра и е изключително добре запазена. В действителност обаче е била вероятно два пъти по-висока. Отбранителни стени от този период са известни и от други селища, но те са значително по-малки по размери, а и всички са в Североизточна България. Най-внушителна досега бе отбранителнителна стена, разкрита от проф. В. Николов край Провадия, на археологическия обект Солниците. Тя е включвала както палисада (конструкция от дървени колове и глина), така и каменен градеж, като при оформянето на входа към селището са използвани и големи каменни блокове. Достигала е на дебелина до 1,80 метра. Обикновено животът на подобен вид съоръжения е бил доста кратък. А масивната отбранителна стена край Юнаците в продължение на около 500 години е защитавала селището, преди да бъде напълно унищожено. Според нас това е станало около 4200 – 4100 г. пр. Хр., когато мощна човешка вълна е заляла халколитното селище. След продължителна отбрана, то е било сринато със земята, а населението му – избито до крак.

С какви доказателства разполагате, които ви дават основание да твърдите за такъв драматичен период?

Намерени са множество аргументи в подкрепа на тези твърдения – овъглени скелети на хора сред руините на жилищата, със следи от оръжията, с които са били убити. В същото време попаднахме и на плитки гробни ями, в които по положението на скелетите си личи, че са били погребани хора между сградите, набързо, без ритуал, но с грижа и отношение към човека. Скелетите са на жени, деца, стари хора, но не и на боеспособни мъже. Тези две различни ситуации ни навеждат на мисълта, че най-вероятно градът дълго време се е съпротивлявал, преди да бъде унищожен. А мощната стена е била най-голямата му защита.

Ще се спра и на още нещо впечатляващо – на терена попаднахме на хранилища, които приличат на хладилни камери, в които открихме фрагменти от кости от агнета, овце и теле. Месото е било транжирано и консервирано в началото на пролетта, и едва ли е било приготвено като запас за зимата. Може би населението е знаело или очаквало нашествие, затова предварително се е приготвило с необходимите хранителни запаси.

Имате ли хипотези кои са били нашествениците, довели до гибелта на халколитния град?

Най-вероятно гибелта на хората от Юнаците е била причинена от степните народи, които започват да проникват на Балканите от североизток. Това са най-ранните индоевропейски. Нашествието им води до унищожение не само на селището при Юнаците, а и въобще на блестящата халколитна цивилизация, съществувала през V хилядолетие пр. Хр. на днешните български земи. Опустошението е толкова тотално и жестоко, че от 4000 г. до около 3100 г. пр. Хр. почти няма следи от човешко присъствие. А появилите се столетия по-късно нови обитатели през бронзовата епоха са на много по-ниско културно равнище.

Кое превръща паметникът край Юнаците в уникален?

Той безспорно е уникален, защото в него за първи път се срещат на едно място, всички елементи, които правят едно населено място град. Бил е разположен на огромната за времето си площ от около 100 дка. Имал е мощно отбранително съоръжение, поддържано и използвано векове наред. Много съществено е, че тази отбранителна стена е ограждала само най-високата част на първоначалното халколитно селище. В един момент там се е концентрирала най-активната среда за живеене. Културните напластявания са впечатляващи. В същност това е била цитаделата на селището, с площ от 7 – 8 дка. Разположена на най-видимата част от града, в нейното пространство освен жилищни постройки е имало и занаятчийски район с обособени производствени пространства. Откритата цитадела тук няма свой аналог на нашия континент. А селища от този тип започват да се срещат чак през бронзовата епоха, тоест близо 2000 години по-късно.

С други думи, халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през античността и средновековието. След тези находки, трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север.

Оформихте ли вече представите си за древните хора, създали първообраза на европейския град?

Откриването на протограда край Юнаците може да опровергае скептицизма на изследователите, че в епохата на ранния халколит всичко е било твърде монотонно, за да има цивилизация, според възприетите от историческата наука определения за нея. А това означава да имаме доказателства за познаване на металите, специализирано занаятчийско производство, социално разслоение, писменост, градове. Първото от доказателствата в тази посока беше Варненският некропол, чийто находки доказаха не само познаване на металите, но и наличието на специализирани занаяти, социално разслоение. Плочката от Градешница и знаците по много съдове от тази епоха пък са указание за съществуването на ранна графична система – някаква протописменост. Фрагментите са вече стотина, подобни артефакти са открити и в Юнаците. Липсваха само свидетелства за монументално строителство. Е, сега тук излезе и масивна крепостна стена, която, заедно с мащабите на селището дават основание да се мисли за един протоград. Може би това е черешката на тортата или върха на айсберга. Защото вече напълно реално можем да говорим за цивилизация в Европа. И тази първа цивилизация се е развивала не къде да е, а по нашите земи. Тя е просъществувала близо 500 години, зад тази масивна укрепителна стена, която в продължение на десетилетия е отблъсквала многобройните набези на нашествениците.

Ще продължите ли този сезон проучванията на Юнаците?

Да, от 1 септември до средата на октомври. Ще се работи по същата българогръцка програма. Тя е финансирана от гръцките ни партньори, с които имаме едно много добро и ползотворно сътрудничество. Това, което ще трябва да свършим този сезон в Юнаците е да бъдат направени геофизични проучвания на халколитното селище, оставащо извън селищната могила. Искаме да бъдат установени съвсем точно неговите граници и площ. Предстоят да се извършат и сондажи в него. Ще продължи разбира се и проучването на отбранителната стена. Надеждата ни е да открием входът към цитаделата.

В края на годината ще се проведе международна конференция, където ще бъдат представени резултатите от мащабните археологически проучвания на паметника. В нея ще вземат участие специалисти, които ще осветлят различни аспекти и проблеми, свързани с развитието на халколитната цивилизация на Балканския полуостров.

Има ли шанс най-стария град в Европа да стане новия туристически хит на България?

Това е един изключителен паметник, който заслужава да бъде показан на света. Има шанс да стане един от най-интересните туристически обекти в България (а може би и в Европа). Става дума все пак за най-ранния град в Европа, който кореспондира със съществуването на една много добре развита цивилизация. При това стената му е много добре запазена. Но за да се случи това, е необходимо той да бъде своевременно консервиран, реставриран и социализиран. А това е свързано със сериозна финансова подкрепа, която трябва да дойде от страна на държавата, институциите – Министерство на културата, община Пазарджик, на чиято територия се намира паметникът. Ако това не се направи, ще бъдат пропиляни трудът и усилията на няколко поколения учени.

Какви други обекти са привлекли вниманието ви през този археологически сезон?

Археологическото лято за мен започва буквално след няколко дни. От 23 март до 31 август стартираме спасителни разкопки в района на Джебел, където се реализира един от най-големите инфраструктурни проекти – изграждането пътя Джебел – прохода Маказа, който ще свърже Кърджали с Комотини, Гърция. Там има останки от много археологически паметници. През 2007 г. установихме голямо халколитно селище, което се датираме между 4500 – 4000 г. пр. Хр. Разположено е на площ над 10 дка, като поне 4,5 дка попадат в трасето на пътя. Така че следващите пет месеца ще работим на този терен. В експедицията ще вземат участие моите колеги от НАИМ – Дисислава Такорова, Камен Бояджиев, както и археолози от музеите в Русе, Шумен, Разград, Малко Търново. Разкопките ще бъдат мащабни и в тях практически опит ще трупат по-младите колеги, докторанти и студенти.

Ст. н. с., д-р Явор Димитров Бояджиев е ръководител на секция „Праистория” в Националния алхеологически институт и музей БАН. Занимава се с проучване на новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит, енеолит) епоха. Специалните му интереси са в областта на използването на физикохимични методи за датиране в археологията и прецизиране на хронологията на археологическите култури от късната праистория; погребалните обреди през неолита и халколита. Археологът е участвал в проучването на селищната могила и некропол при с. Дуранкулак, Добричко, бил е научен ръководител (от 1986 г) на разкопките на селището Тополница-Промахон, намиращо се на българо-гръцката граница и на селищна могила Юнаците (Пазарджишко), както и на спасителните разкопки на селищата Орлица, Върхари (Кърджалийско), Априлци (Пазарджишко) и др.