Методий е най-големият син в семейство със седем деца, а Константин, който по-късно приема името Кирил, е най-малкият. Братята са родени в семейството на византийския помощник управител на Солун. Като византийски аристократи те са говорели гръцки, а славянски език братята научават от приятели в Солун.

Относно произхода им все още се водят спорове. Съществува хипотеза, че братята са били български славяни по народност, поради славянския произход на майка им. Тя се подкрепя от твърдението на византийския император Михаил III, който преди да изпрати Кирил и Методий като учители в Моравия, им казал, че само те могат да изпълнят тази поръка, защото като „всички солунци говорят чисто славянски”. Освен това в краткото житие на Константин Философ изрично се споменава, че той бил българин по род. Основото доказателство, че Кирил  и Методий не са гърци, е отличното им познаване на  старобългарския разговорен език, който те съумяват да превърнат в литературен и да преведат сложния текст на цялата Библия.

Тъй като баща им умира рано, децата остават под попечителството на чичо им. Методий започва кариера като управител на малка област около Солун, но напуска поста и се замонашва в манастира Полихрон в планината Олимп (Мала Азия), където в последствие става игумен. По-малкият брат Кирил получава образованието си в най-престижното учебно заведение във Византия по това време – Магнаурската школа и благодарение на проявените качества получава мисии при хазарите и сарацините.

През 863 г. моравският княз Ростислав отправя молба за помощ към византийския император. Желанието му да се освободи от опеката на немското духовенство и да популяризира християнството на славянски език във Великоморавия е подкрепено от император Михаил III и двамата братя заминават на мисията, която ще се окаже делото на живота им. И ще промени съдбата на цялото славянство.

В продължение на три години и половина двамата братя ограмотяват голям брой ученици и с тяхна помощ превеждат много богослужебни книги. Немското духовенство естествено не било склонно да отстъпи сферата си на влияние и създавало многобройни пречки пред двамата просветители - наклеветени  пред римския папа, заминават за Рим, за да уредят пред папата споровете с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те вземат участие в духовния събор във Венеция (867 г.), където официално се подкрепя триезичието на християнската църква. Там Константин-Кирил убедително защитава равнопоставеността на славянския език, като език, на който да се четат светите книги.

В края на 867 г. двамата пристигат в Рим, където ги приема папа Адриан II. Воден от желанието да задържи под влияние на Рим западните славяни, той удовлетворява искането им да бъде разрешено богослужението сред западните славяни на славянски език, а на свой ред те признават върховенството му.

През 869 г. Св. Константин-Кирил се разболява и умира в Рим. След смъртта му брат му Методий продължава започнатото дело в Панония. Но гоненията срещу Методий и неговите ученици не спират – и той е затворен в един баварски манастир и освободен чак през 873 г. и то след намесата на папата. Погребан е във великоморавската столица Велеград.

Освен просвещението на западните славяни, най-значимото дело на светите братя Кирил и Методий е създаването на славянската азбука.

По въпроса обаче каква азбука измислят те и кога точно става това има доста спорове. Най-старите известни славянски азбуки са две - глаголица и кирилица, които се различават значително, дори и само на пръв поглед. Докато глаголицата не прилича на нито една от европейските азбуки, то кирилицата е основана на гръцката азбука. Според една от теориите, Кирил, с помощта на брат си Методий, създава първо глаголицата, а за автор на кирилицата се счита ученикът на братята – Климент Охридски. Според друга хипотеза, Кирил е създал кирилицата през 855 г., а глаголицата е дело на техните ученици. Доминираща е хипотезата, че още в манастира Полихрон Кирил и Методий започват създаването на графична система, отразяваща особеностите на старобългарския език - глаголицата, която завършват през 863 г.

Глаголицата има 40 букви и е изцяло нова писменост – основните знаци в нея са кръстът, триъгълникът и кръгът. Кръстът е символ на християнството, триъгълникът - на Светата Троица, а кръгът отразява вечността на Бог. Така, чрез своята нова писменост, славяните възхваляват Бога. Оригиналната старобългарска кирилица има 24 букви, на базата на гръцките и 12 букви, специфични за старобългарския език. През годините кирилицата постепенно се налага като основна писменост.

След смъртта на Методий, учениците му Св. Климент, Св. Наум, Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий били прогонени от Великоморавия. Намират топъл прием в България, където през 886 г. княз Борис I им предоставя условия да продължат делото на своите учители  в две просветни школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на християнска литература. Наум оглавява тази в Плиска, а Климент е изпратен в Охрид в качеството си на административен и военен управник. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

Създаването на славянската писменост от Св. Св. Кирил и Методий има решаващо въздействие върху живота и бъдещето на славянските народи. Славянската азбука е основно оръжие в борбата срещу асимилацията на славяните от немско-византийската църковна власт. Благодарение на активната дейност на учениците на светите братя в България, тук се оформя основният славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост се разпространява и сред другите славянски народи.