Април 24, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Св.Йоан Шанхайски

Мироносиците приготвили миро, за да помажат с него Тялото Христово.

Но не им се удало да изпълнят това, защото преди тяхното идване на гроба Христос възкръснал от мъртвите.

Въпреки това тяхната жертва била не по-малко приета от Господ, защото Той гледа на човешките сърца и приема намерението като изпълнено, ако не се е удало възможност да бъде извършено, въпреки всички усилия и старания.

„Намерение милостивное Богу угодит” – се възпява в деня на светите жени-мироносици (2-ри възкресен седален на утренята).

„Владиката е любочестив, и делата приема, и намерението целува, и деянието почита, и предложението хвали” (Слово на Св.Йоан Златоуст на Пасха).

Имало е, разбира се, мироносици, които не само с намерение, но и на дело са помазали Христа с миро и са направили това още преди дните на страданията Му.

Това били – Мария, сестра на Лазар, също жената, която помазала Христа по време на вечерята в дома на Симона фарисея, и жената, помазала Христа два дни преди Неговата кръстна смърт.

За последната Господ ясно е казал, че тя е приготвила Неговото Тяло за погребение и че ще бъде проповядвано за нея по цял свят, където бъде проповядвано и Евангелието.

Така е приел Господ „милостивното намерение” на жените-мироносици, които възлюбили Христа от цялото си сърце, следвайки Го неотстъпно по цяла Галилея и които не Го оставили даже по време на разпятието. Той приел още и помазването на Неговите нозе с миро от чистата Мария, за която още преди бил казал, че „Мария избра добрата част”(Лк.10,42). Той не отхвърлил и целуването на Неговите нозе от грешницата, която от събраното по нечист начин богатство принесла жертва угодна Богу – миро, разтворено със сълзите на покаянието.

„Аромати богатею, добродетельми же нищетствую, яже имам Тебе приношу, даждь Сам яже имаши, и ослаби, остави,” – викала тя към Христа (из канона на повечерието на Велики вторник).

„Миро у мене тленное, миро у Тебе жизни” – звучало в нейната душа (пак там).

И действително, вместо тленно богатство, Господ й въздал нетленен дар – Той простил множеството нейни грехове и възкресил умъртвената й от греха душа, както възкресил четверодневния Лазар от гроба.

Още повече Той възнаградил и прославил верните Нему мироносици, защото им се явил най-напред и чрез тях възвестил Своето Възкресение на апостолите и на целия свят.

Така Господ не оставя на никого длъжник и въздава с дарове, несравнено по-хубави от тези, които Му се принасят.

„Помяни, Господи, плодоносящих и добротворящих во святих Твоих Церквах и поминающих убогия, воздаждь им богатыми Твоими небесными даровании,” – моли Светата Църква при принасянето на Безкръвната Жертва.

„Даруй им вместо земных небесная, вместо временных вечная, вместо тленных нетленная” (Евхаристически канон на литургията на Св.Василий Велики).

Принасяйки нещо в дар Богу, било то жертва за храма, или помощ за бедните, ние всъщност не даваме, а получаваме.

Даваме материални ценности, а ще получим в свое време духовни дарове според мярката на нашето усърдие.

Ценността на нашия дар Богу в Неговите очи се определя не по количеството и стойността му, а по произволението на нашето сърце.

„Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше…” – казал Господ за вдовицата, дала двете лепти за храма (Лк. 21, 3-4; Мк. 12, 44).

Така и нашите дарове имат цена пред Бога, доколкото с тях са съединени нашата любов към Бога, молитвите и сърдечното ни разкаяние за нашите грехове.

Всички наши материални дарове Господ приема само като външно проявление на нашето вътрешно преклонение пред Него, приема ги така, както и всеки друг външен израз на любовта и почитта към Него.

Затова, вървете всички смело към Христа, принасяйте Му дарове, кой какъвто може; уподобявайте се на мироносиците, и на стоящите в правия път, а и на падналите в бездната на греха (по усърдието за принасяне на дарове).

Принасяйте Му горещи молитви и покаяние от дън душа, а като външно тяхно изражение нека бъдат дарове за Църквата, която е Тялото Христово (Еф. 1,23; Кол.1,24), подпомагане на Неговите по-малки братя (Мт. 25,40), украсяване на храмовете, целуване на иконите и другите светини.

Господ ще приеме всеки наш дар за Църквата, като благоуханно миро, няма да отхвърли нашите сълзи и целувки, но ще въздаде прощение на многото грехове, на тези, които са обикнали много.

Само за това трябва да се грижим – нашия дар наистина да бъде чист пред Бог, да няма в чувствата ни тщеславие или гордост, презрение и ненавист към ближните, а също и да бъде проявено всичкото ни усърдие, така че нашият дар да бъде приятен Богу, за да не се уподобим на онези, които говорили на Христа – „Радвай се” – с насмешка над Него.

Неугодни Богу са жертвите, когато се принасят с хладна пресметливост, когато, имайки възможност да принесем по-доброто, ние принасяме по-лошото (Малах. 1,8 и 14), когато се стараем не да направим полезното за храма и нашите ближни, а за това – да стане точно това, което ние искаме.

Мерзко пред Бог е и целуването на светините, когато се извършва с устни (с червило б. ред.), свидетелствуващи, че нашето внимание е насочено към нашата външност, а още и с уста, които мърсят светинята.

Не прощение, а осъждане ще донесе такова преклонение пред Бога!

„Очистим себе, братие, от всякия скверны плоти и духа, свещи душ наших просветим нищелюбием, не снедающе друг друга оклеветанием” (стихира на Сирни петък), а най-вече „ да очистим чувствата” и сърцата и тогава „узрым неприступным светом Воскресения Христа блистающася и радуйтеся рекуща, ясно услишым,” пеейки победно над нашите грехове.

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз