Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2015 07:34 - ЕДВА ЛИ АНГЕЛИТЕ ПЕЯТ ПО-ХУБАВО ОТ ВАС
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://dveri.bg/94ddu

Маестро Димитър Димитров: В Нотр Дам ни казаха: „Едва ли ангелите пеят по-хубаво от вас!”
  • image
  • image
User Rating: imageimageimageimageimage / 15 
PoorBest  Сряда, 22 Април 2015 14:14 Автор: Всеки ден

imageАнсамбълът „Йоан Кукузел” очарова с таланта си публиката в парижката катедрала „Нотр Дам дьо Пари”. Българските хористи изправиха на крака 1200 души. Хорът, ръководен над 45 години от диригента маестро Димитър Димитров, бе във Франция по случай откриването на българската изложба на тракийските съкровища в Лувъра. Освен известен църковен диригент доц. Димитров е преподавател, музикант и богослов. Брат е на Българския патриарх Неофит. Над 35 години маестрото ръководи патриаршеския хор на катедралата „Св. Александър Невски”. 

Маестро Димитров, доволен ли сте от представянето на хора „Йоан Кукузел" в „Нотр Дам"? Какво чувство изпитахте, дирижирайки ангелогласните български певци в прочутата катедрала?

Щастлив съм, че имахме възможност да бъдем в Париж. За нас това бе много престижно участие, беше ни оказано голямо внимание от страна на Министерството на културата, както и от френска страна. За пръв път „Йоан Кукузел” пее в „Нотр Дам” и за нас това беше изключителна изява. Както се казва, нямаме възможност всеки ден да пеем там. Обстановката беше респектираща: сърцата публика, която преживява това, което й предаваме. Залата бе препълнена, акустиката беше фантастична и е благодарна за пеене. Ние изпълнихме своята мисия – да стигнем до сърцата на хората. Получихме сърдечни поздравления от Вежди Рашидов, от посланика на Франция в България.

Архиепископът на „Нотр Дам дьо Пари” монсеньор Патрик Жакен, който е много достолепен човек, бе много впечатлен от нашето представяне и лично дойде да поздрави всеки хорист. Пред цялата публика той каза: „Едва ли ангелите пеят по-хубаво от вас”. Това са особено топли думи за нас. А французите успяха да се запознаят с българската чувствителност чрез църковните песнопения. За тях бе необичайно това акапелно пеене без музикален съпровод.

Огорчи ли ви поведението на един от хористите – Георги Петров, който отказа да пътува и разкри, че за участието не получавате хонорар, а само командировъчни? Той нападна и Вежди Рашидов, че не цени труда ви.

Това бе негово собствено решение, не становище на целия състав. Всеки би се радвал да получи хонорар, тъй като нямаше хонорар, а само командировъчни, пътни, дневни, квартирни. Редно е, когато се изнася концерт и когато се извършва квалифициран труд, да се заплаща. Ние не сме поставяли условия за пътуването до Париж, но всеки би желал да има скромен хонорар. Но на нас не ни е за пръв път – били сме много пъти на държавна командировка и получаваме само командировъчни, без хонорари. Не сме щатни служители на Министерство на културата, ние сме поканени отвън като артисти. Не е фатално, че няма хонорари в случая, по-важното беше, че имахме възможност да пеем в тази катедрала. Разграничихме се от това своеволно изказване на колегата, защото то не е съгласувано. Не сме против това, че е казал тези неща, но не приемам езика, който използва по адрес на министъра – груби думи, които не са подходящи за едно културно поведение на човек от състава.

Да, но остана усещането за натиск от страна на властта.

Няма такова нещо. Неговото оттегляне стана съвсем естествено. Георги Петров каза, че повече няма да остане. Ние сме на доброволен принцип в хора, не сме венчани. За мен обаче той не трябваше да реагира така ден преди заминаването ни. Можеше да се съберем и да обсъдим след това. Бяхме притеснени от това поведение, защото не сме очаквали, но не ни се отрази като цяло. Представихме се достойно. Ако беше добронамерен, можеше след това да ги коментираме. Ясно е, че освен храната и леглото, които ни осигуриха, трябва да има и достойно заплащане. Хората са професионалисти. Можеха да кажат, че няма да отидат при тези условия, но отидоха. Иначе занапред нека се помисли.

Една фолк певица няма да се съгласи да пее само заради храната, да й дадат една чорба. Но в случая се получи, че вместо да изпише вежди, изважда очи. Но Вежди Рашидов бе възхитен от концерта, каза, че ни обича, и обеща, че като има официални мероприятия, ще ни взима. Ние се събираме като музиканти да пеем и да музицираме. Ние сме сдружение с идеална цел. Не получаваме нищо. Този, който ни кани, той трябва да ни поеме разноските. Трябва иначе да има спонсори.

Всъщност, как се издържате?

Всеки хорист работи някъде другаде, сам си осигурява прехраната. Репетираме, когато имаме ангажименти. Но самоцелно няма за какво.

Какво ви предстои в близко време?

Скоро ще имаме участие в големия салон на БАН, в криптата също ще има концерт. Не можем да плануваме, защото не зависи от нас. На 2 и 3 май с хора на „Св. Александър Невски” ще бъдем във Варна и в Плиска за службата по случай празника на цар Борис I Михаил Покръстител и 1150 години от налагането на християнството за официална религия в България. Патриархът ще е гост, ще има делегации от други държави. В Плиска ще има служба, вечерта в операта във Варна ще има концерт и ние ще закрием концерта. На 3 май ще участваме в службата в катедралата.

Може ли да се правят концерти в „Александър Невски” срещу билет?

Не, до този момент не. За записи да – вечер на тишина. Повечето църковни песнопения са правени в „Св. Александър Невски”. Ние искаме да ни дадат да извършваме треби в катедралата: венчавки, кръщенета, но Св. Синод не дава. Официално статутът на храма го забранява. Но сега времената са други – хората искат да се венчават и там. Дядо Тихон беше писал писмо, но Синодът отговори отрицателно и каза, че трябва да се реши на събор. А и това ще носи приход за църквата, не само за певците, но и за храма. Хората идват с парите, ние казваме „Не можем!”.

Вие получавате ли заплата от „Александър Невски”?

Не е заплата. То е хонорар. 8 лева е възнаграждението за участие. 130 лева на месец – 19 участия в месеца – репетиции и литургии. Един отбор, който не тренира, той загива.

Църквата вече получи нотариален акт за „Св. Александър Невски”.

Да, дано намерят пари за ремонта. Църквата се издържа от това, което се продава – свещички и картички. Те не могат да покрият ремонта. Стенописите се рушат. Отвън изглежда лъскаво, отвътре се руши.

Вие като брат на патриарх Неофит разговаряли ли сте да се разрешат сватбите и кръщенетата в „Александър Невски”?

Той още като председател на храма написа писмо до Свети синод по време на дядо Максим и получи отказ. Ние сега пак написахме писмо, но пак получихме отказ. Той нищо не може да каже, той е съгласен, но другите като кажат не, той не може нищо да направи. Патриархът не може сам да се разпореди, това не е негова частна църква. Тя е на пряко подчинение не Синода.

Какво ви зарежда в живота и какво ви огорчава най-много, маестро Димитров?

Огорчава ме бездушието, неморалността, невежеството по отношение на вярата, което е обяснимо след дълги години на атеизъм. Но хората може да се научат, стига да опитат. Зарежда ме самата вяра в Бога. Той казва „Аз съм пътят и истината, и животът”. Никога не връщам зло за зло, както ни учи и Светото писание. Старият завет казва да се прощава седем пъти на ден. Самият Христос казва да се прощава 70 пъти по 7, тоест постоянно. Който каквото ми желае, двойно да му стигне – това не е клетва, това е пожелание. Но друг въздава справедливост. Бог бави, но не забравя. В крайна сметка всеки си получава заслуженото. Не прави това, което не искаш на теб да ти правят. Мисленето да нараниш, да убиеш, да накажеш е аморално.

Остава ли ви време да се видите с Негово Светейшество?

На мен ми остава, на него не му остава. Програмата му е много натоварена, за да се видим, трябва предварително да му звъня и да питам. Не мога да отида и да му звънна на вратата. Има протокол, има охрана. Не мога да вляза така при дядо Неофит, да тропна на вратата и да го питам: „Как си, какво правиш?”. Патриархът е като птичка в златна клетка. Звъня му, ако има време да вдигне, разменяме по някоя приказка.

Липсват ли ви разговорите с него?

Да, разбира се. Но нямам избор. Той е патриарх. На мен ми е мъчно, че не можем да се виждаме често. Вълнувам се за него.



Тагове:   похвала,   в нотр дам,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11610491
Постинги: 14720
Коментари: 2346
Гласове: 9293
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031