Военно-стратегическата ситуация около Украйна и в цяла Европа се променя. Това засяга и България с всички възможни отрицателни последици.

САЩ и НАТО засилиха предните си позиции около Русия, предимно в Балтийските републики, Полша и Румъния. В Балтийско море се появиха нови военни кораби на Холандия, Белгия, Естония и Норвегия. По този начин в европейската част на континента се формира втори фронт на напрежение, свързан с прякото противостоене на НАТО и Русия.

Първият са военните действия в Близкия Изток.

От НАТО определиха Русия като "враг" и заявиха, че пактът има намерение да засили въздушното патрулиране в Балтика, да въведе кораби в Балтика и Източното Средиземноморие и да разположи в Балтийския район допълнителен военен персонал за засилване на боеготовността. Последва и изграждането на регионалните центрове в балтийските републики, Полша, Румъния и България.

В тази ситуация вече нищо не пречи на Русия да направи адекватен отговор и да вземе окончателно решение за разполагане в Калининградска област на оперативно тактическите ракети комплекси "Искандер", чиято разработка започна в края на 90-те години и са в серийно производство от 2006 г.

"Искандер" е наистина уникално оръжие, което прави системата на ПРО на САЩ и техните агресивни планове безсмислени.

Ще припомним, че ракетният комплекс "Искандер" беше разработен в края на 90-те години като високомобилен ракетен комплекс за близко действие, чиито ракети просто не могат да бъдат свалени. Те могат да носят противобункерни бойни глави за скрити дълбоко под земята отбранителни системи, устройства за електромагнитен импулс за извеждане от строя на отбранителните системи на комуникациите, за разрушение на летищни писти или пък обемни взривове за поразяване на живата сила на противника.

Като крайно ефективен и най-добър в своя клас "Искандер" е фактор, който може да променя "хода на играта".

В тези преломни времена "Искандер" може да е системата, която все още държи света да не се плъзне в планираната Трета световна война с използване на ядрено оръжие.

В началото на 2012 г. беше съобщено, че на въоръжение е приета първата ракетна бригада "Искандер" и че постъпването на това оръжие продължава с ускорени темпове.

В Русия "Искандер" трябва да замени остарелите тактически ракетни комплекси "Точка", които са на въоръжение още от 70-те години.

Влизането на "Искандер" на въоръжение започна в края на 2010 г. През лятото на 2011 г. беше съобщено, че сухопътните войски ще получат на въоръжение 120 комплекса "Искандер" до 2020 г.

"Искандер" е оперативен ракетен комплекс предназначен за поразяване на бойните части на малкоразмерни и площадни цели в дълбочина на оперативното построяване на войските на противника. Ударите могат да се нанасят по ракетните комплекси, реактивните системи за залпов огън, далекобойната артилерия, средствата за противоракетна и противовъздушна отбрана, самолетите и хеликоптерите, летищата, командните пунктове, центровете за връзка и други важни обекти на военната и гражданска инфраструктура.

Ракетата на "Искандер" е едностепенна, управляема и маневрираща. Голяма част от нейната траектория на полета минава на височина 50 км, което намалява вероятността от поразяването й от противника до нула. В момента подобни задачи като "Искандер" не може да решава нито една друга аналогична ракета в света.

Както и при други такива въоръжения, с разработката на "Искандер" се занимаваха много институти, но основното предприятие е Коломенското машиностроене което произведе зенитните комплекси "Игла" и "Точка-У", средствата за активна защита "Арена" и по голямата част от съветските и руски миномети от всякакви типове.

Първото, което е важно в "Искандер", е голямата далечина на стрелбата, бързината на разгръщане (времето за разгръщане е 30 минути, до пуска 4-16 минути, интервал между пусковете - 1 минута) и нанасяне на удара.

Всеки "Искандер" носи две ракети на пусковите установки и още две в запас. Това са твърдогоривни едностепенни ракети, чието главно преимущество е управляемостта и маневреността през целия полет, с помощта на аеродинамични и газодинамични перки. Ако на комплекса бъдат установени крилати ракети, арсеналът на целите значително ще се разшири.

Най-активните маневри са на най-важните участъци от полета - стартовият и финалният. По време на основното полетно време ракетата е на голяма височина - до 50 км, и специалното покритие я прави практически невидима за радарите. Тази част от полета става със скорост 2100 км/час. При приближаване към целта скоростта и потенциалната ракета-прехващач трябва да лети на скорости 2-3 пъти по-големи, което е невъзможно.

Точността на попадението на ракетата е засекретена. Според едни данни при далечина на стрелбата до 500 км в обикновения вариант "Искандер" поразява целта с кръгова вероятност на отклонението до 20-30 метра. Иначе казано 50 на сто от изстрелите ще бъдат в очертан около мишената кръг с такъв радиус, а останалите 43 на сто в кръг с радиус 40-60 метра. Но по-вероятни са съобщенията, че точността на ракетата не надминава няколко метра.

Стартовата маса на "Искандер" е 3,8 тона, бойната част тежи 480 кг, ракетата може да носи 10 вида бойни части, в това число и касетъчни.

По този начин Европа продължава да бъде заложник на интересите на САЩ, както по време на Студената война.

Русия ще извърши и мащабно превъоръжаване на целия Крим.

Според предварителни данни, в Крим на авиобазата на Гвардейск ще бъде разположен, наред с други бойни самолети, и полк бомбардировачи Ту-22МЗ, чието основно въоръжение са крилати ракети с далечина до 500 км, като радиусът на бойния полет на тези машини надминава 2000 км. Останалата авиация на полуострова ще бъде обновена и модернизирана, в това число изтребителите Су-27, противоподводните Ту-142 и Ил-38 и хеликоптерите Ка-27 и Ка-29.

Всичко това трябва да стане до 2016 г.

Разполагането на далечните бомбардировачи Ту-22МЗ има ключово значение, тъй като ще доведе до промяна на военния баланс в района и в Европа и ще бъде удар на Путин срещу изгражданата от САЩ европейска противоракетна отбрана ЕвроПРО.

Какви са възможностите на Ту-22МЗ, който според НАТО се нарича Backfire. Той е модификация на бомбардировача, експлоатиран от 1983 г. Самолетът беше създаден в рамките на концепцията за многорежимен самолет с крило с променлива стреловидност. На ниски скорости и при излитане крилото практически е изправено, но при свръхзвукова скорост достига 65 градуса. Това позволява използването на самолета в много широк диапазон от скорости и височини.

Радиусът на действие на Ту-22МЗ е около 2400 км. Бомбардировачът е оборудван с мощна радиоелектронна и навигационна система. В управлението на самолета активно участва и автоматичната бордова система за управление, която облекчава работата на пилота.

В началото ще бъде обновена цялата електроника на Ту-22МЗ. След това ще бъде заменено и прицелно-навигационното оборудване. Силовата установка на бомбардировача ще продължи да има два двуконтурни турбореактивни двигатели с форсмажорна максимална тяга 2 x 25 000 к.с. След това ще бъде разширена номенклатурата на съвместимото със самолета въоръжение.

Названията на новите системи, които ще бъдат носени от Ту-22МЗ, не се съобщават по понятни причини.

Основното въоръжение на Ту-22МЗ са крилатите ракети Х-22 с далечина до 500 км и скорост на полета до 4000 км/ч. (могат да са въоръжени с ядрени бойни глави и да нанасят удари и по кораби), и ракетите Х-15 с далечина до 250 км и скорост на полета до 6000 км/ч. също могат да носят термоядрено оръжие.

В разработка в момента е и ракетата Х-32, която вероятно ще може да поразява цели до 1000 км с огромна точност. До 2020 г. 30 Ту-22МЗ трябва да бъдат модернизирани до версията Ту- 22МЗ и ще бъдат въоръжени с тези ракети. Може да се предполага, че в Крим ще бъдат дислоцирани именно обновените бомбардировачи.

Както се вижда радиусът на действие на Ту-22МЗ плюс далечината на полета на крилатата ракета, са достатъчни, за да бъде напълно покрита цяла Западна Европа в това число и Великобритания. До страните от Източна Европа самолетът може да долети на постоянна свръхзвукова скорост, т.е. доста бързо.

Крим винаги е бил ключът на Русия към Черно море. Това са знаели гърците, византийците, турците, татарите и т.н. Руснаците, които загубиха контрол над Крим през XII век, си го върнаха през XVIII век при Екатерина Велика. Хитлер наричаше Крим "непотопяем самолетоносач" и планираше цялото местно население, в това число и татарите, да бъде ликвидирано или изселено. На Крим трябваше да живеят само немци от Тирол. Именно оттам Хитлер планираше да ги пресели след победата. Но плановете му се провалиха и Крим стана мощен плацдарм на флота на СССР.

Черноморският флот на СССР имаше тук развита система за базиране. В нея, до разпадането на СССР, влизаха главната база в Севастопол, базите в Балаклава, Феодосия, Керч, на езерото Донузлав и пристанището Крим.

Бази имаше и в Одеса, Измаил и Поти. А Новоросийск беше използван от граничните части.

След разпадането на СССР и при подялбата на флота, Украйна взе одеската база, като руската страна искаше да запази базата на езерото Донузлав. Защо?

Езерото Донузлав се врязва в дълбочина на полуострова до 30 км, най-голямата му дълбочина е 27 метра, а в устието широчината достига до 8,5 км. От морето Донузлав е отделен с 9 км пясъчен насип с широчина няколкостотин метра. Бреговете на езерото са така пресечени, че образуват неголеми заливи. В някои места бреговете са 25 метра над равнището на водата. Близо до устието бреговете са полегати и постепенно преминават в пясъчни плажове. През 60-те години тук се появи военноморска база и езерото беше свързано с 200-метров канал, така че вече не е езеро, а морски залив.

От военна гледна точка Донузлав е една от най-удобните бази на Черно море, по-добра от Севастопол и Балаклава. При СССР тук имаше самолети и летящи лодки Бе-12, десантни кораби на въздушни възглавници и др.

Заливът на Балаклава стана постоянна база за руския флот сравнително неотдавна. Там се базира знаменитата ЗПРОН - експедиция за подводни работи с особено предназначение. След войната тук беше изградено уникално съоръжение за подземно базиране на подводници, ремонт и въоръжаване, в това число и ядрено оръжие. Това съоръжение беше наречено Обект 825ГТС и съществува и сега. Дали ще бъде използвано отново не се знае, тъй като съвременните подводници просто не могат да се поберат в него. Но, и без обекта 825, Балаклава е ценна за Черноморския флот на Русия.

Стратегическата ситуация в Черно море и в Източното Средиземноморие ще се промени коренно в близките години.