Украйна е епицентърът на възможната нова световна война. Сраженията в Донбас продължават, както и престъпленията на киевската хунта срещу мирното население. Войници и офицери на САЩ и НАТО, в една или друга форма, вече са участвали в сраженията.

Досегашните операции на режима в Киев не постигнаха целта си. На сцената е Минск-2 с всички свои въпроси.

Вероятно се готви нещо много по-голямо – някакъв киевски 9 септември 2011 г., като в Ню Йорк. Достатъчно голям, за да въвлече и цяла Европа. Войната, в по-широк глобален контекст, е Западът срещу Изтока. САЩ срещу Русия. Светът е на прага на ядрена война.

От САЩ изтича информация, че през 2016 г. се готвят да нанесат обезоръжаващ ядрен удар по Русия. Това означава 7000 крилати ракети, повечето от тях с ядрени заряди в един удар срещу Русия. Именно толкова ракети могат едномоментно САЩ да използват във военен конфликт срещу Русия. Надпреварата във въоръжаванията беше възобновена на безпрецедентно високо равнище. В Москва беше формирана Ставката на върховния главнокомандващ, както на Сталин по време на Втората световна война. Целият военнопромишлен комплекс на Русия премина към "ръчен режим" на управление, което се е случвало само в навечерието на големи войни.

САЩ се готвят за голяма война. Русия се готви за започналия катаклизъм. Путин още миналата година каза: "Ние живеем на прелома на геополитически епохи. А епохите, както показва историческият опит, се сменят една с друга със световни войни.". Външният министър Лавров добави: "Появява се принципно нова картина на света, която не се помества в наложената от няколко столетия представа за доминирането на Запада в световната икономика, финанси и политика. Международната ситуация днес се определя от това, че светът преживява преходен период. Ние имаме началото не просто на поредния исторически етап, но, съдейки по всичко и на смяна на епохите. Светът навлезе в епохата на огромни промени и на дълбоко трансформиране в глобалната политика, икономика, обществен живот, в сферата на промишлеността, информационните и социални технологии. Историята поне в това нещо е единодушна – смяната на световния ред в такъв мащаб, който наблюдаваме днес, като правило се е съпровождало винаги, ако не от глобална война, то от верига интензивни конфликти с локален характер. Рисковете не намаляват, а растат.".

Онова, което казват от Вашингтон и Кремъл, съвпада – войната е на прага. Надеждите за мирен изход са все по-малко.

Преди Втората световна война ситуацията беше подобна. Ръководството на СССР, както сега на Русия, не се съмняваше, че войната е на хоризонта. И Сталин също така в ръчен режим наблюдаваше военнопромишления комплекс до равнище оръдие, танк и рота.

Думите на Путин за геополитическите атаки и световна война чуха всички. Но със сигурност не всички разбраха, че той говори напълно сериозно. Повечето хора и до сега не могат да си представят самата идея за възможността от Трета световна война.

А тя вече става неизбежна. Светът преминава в онова състояние, когато гигантският обем натрупали се от столетия противоречия на национални, геополитически, исторически, религиозни, финансови култури вече по принцип не се поддават на мирно регулиране с помощта на дипломатически и политически начини.

Неслучайно преди известно време обърнахме внимание на откриването на новата ставка на главнокомандващия в Москва. Тази структура, включваща колосален обем строителни работи, необходими за създаването в центъра на Москва на система от подземни бункери, защитени от ядрени атаки, беше въведена в изключително кратки срокове и от 1 декември 2014 г. започна да работи. Ако не сте запознати за какво става дума ще ви обясня.

В Русия за цялата нейна хилядолетна история ставките, т.е. командни центрове на върховния главнокомандващ, бяха създавани само два пъти. И двата пъти, какво съвпадение – в началото на световни войни.

Царската ставка беше създадена през 1914 г. веднага след началото на Първата световна и от този момент я оглави императорът, превръщайки този орган в орган с неограничени властови пълномощия.

25 години по-късно нещата се повториха. На следващия ден след началото на Втората световна война – на 23 юни 1941 г., по образа и подобието на първата ставка, беше създадена ставката, т.е. командният център, на Сталин. От този момент той стана извънреден и неограничен, разпространявайки се на цялата страна – на фронта, на тила, на всички отрасли на икономиката, на всички сфери на държавността.

Сега се появи третата ставка.

Дали ще има нова голяма война или не – въпросът е риторичен. Различия може да има само в сроковете. Що се касае до Русия, там нещата са ясни – колкото по-късно, толкова по-добре. САЩ от своя страна бързат, не могат да губят време, защото затъват в своята системна криза от която няма изход. По-добре сега, докато не са изгубили окончателно своя потенциал. Така че става дума за борба на нерви, издръжливост, политическо изкуство, геополитическа мъдрост. От своя страна мога да добавя само, че Третата световна война не е длъжна непременно да стане глобална ядрена война, т.е. в нея да бъдат задействани стратегическите ядрени потенциали на Русия и САЩ. Те могат да се ограничат само до използването на тактически ядрени боеприпаси. Много ще зависи от това, каква ще бъде ситуацията в Близкия Изток, Централна Европа, Югоизточна Азия – там, където ядреното стълкновение е най-вероятно.

Така стигам до най-опасния момент – самовнушението на САЩ, че са най-силни и могат да си позволят война с Русия, т.е. сега или никога. Нищо по-погрешно. Не само че не са най-силни, но и са доста по-слаби. Това може да е трагична за САЩ самозаблуда.

Боравя с военнополитическата тематика от няколко десетилетия и обръщам, както знаете, особено внимание на нея през последните 10 години.

Каква е ситуацията? Тя е проста. Днес Русия разполага с най-силния военен потенциал в света и именно заради това няма нужда да отправя заплахи срещу САЩ, НАТО или Германия, тъй като държи всички козове в своите ръце.

Да погледнем няколко основни военни сфери.

Русия готви своите настъпателни и защитни ракетни комплекси за война и ускорява тяхното въвеждане в строя. Търпението на руснаците не е тяхна слабост, а сила. Руската междуконтинентална балистична ракета Топол-М е най-бързата ракета в света. При скорост 21 маха (25 000 км/час) от нея няма никаква защита. Ако бъде пусната от Москва тя ще стигне Ню Йорк и Вашингтон след 18 минути. До Чикаго ще долети за 18,6 минути, а до Лос Анжелис – за 22,8 минути. Руските и китайските подводници могат да изстрелят своите ракети и да унищожат източното и западно крайбрежие на САЩ в течение на една минута. Руснаците и китайците се съсредоточиха върху подводниците, тъй като самолетоносачите са остаряло оръжие и са невъзможни за защита срещу съвременните руски и китайски противокорабни ракети.

Особено важно е, че вече не действа доктрината за взаимно гарантираното унищожение – MAD. Тази доктрина, предотвратяваше горещи войни в течение на 70 години, тъй като СССР и САЩ имаха почти равни потенциали и можеха взаимно да се унищожат без победител.

СССР имаше и силна групировка в централна Европа – в ГДР, Полша, ЧССР. Но MAD, след разпадането на СССР, вече не съществува, особено след като Буш-младши излезе от Договора на противоракетите от 1972 г., т.е. сега има реална възможност от крупна война в Европа в пределите от 6 до 12 месеца, докато руснаците не завършат въвеждането на най-новите си отбранителни ракетни комплекси С-500, които ще ги прикрият срещу американските междуконтинентални балистични и крилати ракети.

За С-500 руснаците говорят, че ще бъдат въведени през 2016 г., но информирани източници предполагат, че тези комплекси се въвеждат и в момента. Освен това С-400 ще бъдат доставени на Китай, което предполага, че Русия ги извежда от въоръжение, за да въведе С-500. Същото се отнася и за евентуалните доставки на С-300 и С-400 за Иран.

Руснаците знаят, че в САЩ няма да се откажат докато Русия не бъде разоръжена като страна и подчинена като население. Знаят, че това е заплаха за самото им съществуване, екзистенционална заплаха, изваждане от историята.

Това не може да стане без война. И, именно това сега правят в Белия дом и Пентагона. Но съюзяването на Русия с Китай е най-голямата загуба на Запада.

Напълно естествено Русия ще мълчи, докато не въведе в цялата страна системите С-500. Това е нова версия, която може да унищожи и американските военни спътници за броени минути.

Неотдавна от Пентагона бяха принудени да признаят, че изостават спрямо Русия. Това не е само оправдание за нови бюджети. Военните винаги са по-големи реалисти от политиците, особено в изпълнението на Обама, Хилъри Клинтън, Камерън, Нетаняху. Към това трябва да прибавим и способността на руските самолети или ракети да елиминират информационно-управляващата система Aegis. Всичко това е взето от открити източници. Тук няма никакви тайни и шпионажи.

Онова, което ще бъде посочено по-долу, идва не от открити източници, а това още повече усложнява ситуацията.

Русия и Китай могат да съберат 120-милионна армия – 100 милиона Китай, 20 милиона Русия, като имат най-напредналата стратегическа ракета в света и най-напредналата противоракетна техника. В определен смисъл в сравнение със С-400 американската противоракета Patriot изглежда като остаряла нацистка V-2 от времето на Втората световна война.

Не се обсъжда и противотанковия комплекс Корнет, който унищожи израелските Меркава, считан за най-опасният танк в света, оказал се обаче беззащитен като тенекиена кутия. В командването на НАТО знаят, че заради Корнет танковата война е остаряла и невъзможна.

Руската ракета Искандер се движи със скорост 7 пъти надминаваща скоростта на звука, на далечина 400 км. Тя може да носи 700 килограмова бойна глава от различен вид и има радиус на грешка до 5 метра. Благодарение на това тя е смъртна заплаха на летища, стратегически точки и стационарни инфраструктура на широкия фронт на конфликта. Искандер е смъртна заплаха за всички цели в Централна Европа, а от Калининград и Крим вече покрива и цяла Европа.

Целият НАТО-вски начин на водене на войната зависи от постигане на превъзходство във въздуха. Но, за да стане това, страните от НАТО трябва да извадят от строя всичките тези искандери. Но тогава ще се сблъскат с ракетите на С-400, които руснаците могат да разположат на всеки театър. Разполагането на С-400 в Калининград поставя под заплаха въздушните операции на НАТО дълбоко в Европа. През този ешелонизиран защитен екран от ракетни комплекси С-400 изтребителите на НАТО практически не могат да преминат.

Мога да продължа от ракета към ракета, въпреки че не това е основната цел на анализа, за да се убедим в стратегическата слабост на въоръжените сили на САЩ и НАТО и тяхното дълбоко самозаблуждение за някакво превъзходство. По-просто казано САЩ и страните от НАТ ще бъдат унищожени.

В предишния брой се спрях на военния потенциал на НАТО. Той е толкова ограничен, че Русия признава неговата пълна неефективност.

Ще припомня някои основни неща.

Войната не е НАТО срещу Русия, а САЩ срещу Русия. В НАТО има само един член – това са САЩ. Останалите са марионетки, статисти и пушечно месо. Опасността е огромна.

НАТО не само че не е силна формация, а е много по-слаб, отколкото може да се предположи. Блокът не е в позиция да води война, най-малко срещу Русия.

Какво е реалното съотношение на силите?

На пръв поглед нещата в НАТО са наред. В пакта има 28 държави с общо население 880 милиона души. Те имат въоръжени сили от 3,9 милиона души, над 6000 военни самолета, около 3600 хеликоптери, 17 800 танка, 62 000 бронемашини, 15 000 артилерийски системи, 320 военни кораба, в това число и подводници и т.н. Но проблемът е, че тези цифри нямат нищо общо с реалната сила на НАТО.

Ще започнем с Франция, чиято армия не само няма никаква възможност да участва във война срещу Русия, но според самите френски експерти представлява военен скелет. Това веднага намалява общото население на НАТО с 64 милиона, 654 000 военни, 637 танка, 6400 бронемашини и т.н.

Но даже без Франция, НАТО ще има 14 000 артилерийски системи. Но и това не е истина, ако се вземе предвид, че оръжията са консервирани и са в различни складове. Даже, ако Германия /858 танка, 2002 бронирани бойни машини/ и Испания /456 танка и 1102 бронирани машини/ се грижат по-добре за своето оръжие, нещата няма да се променят много. Накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат тези машини?

Общо взето цифрите са шокиращи. На хартия НАТО има 55 600 /62 000 минус френските 6400/ бронирани машини, в това число 25 300 бронемашини на САЩ, от които обаче 20 000 са на склад и консервирани. Освен това повечето от тези бронемашини – 11 500, са концентрирани в страни-членки, които имат армии, по-малки от 100 000 души.

Но НАТО не са само цифри, а структура. Това означава, че не всички национални въоръжени сили на страните-членки са във военната структура на НАТО, а само около една трета от тях. А тази една трета трябва да се раздели на три различни категории. Около 15 процента от всички формации, т.е. около 15 на сто от 30-те процента от националните въоръжени сили, участващи в структурата на НАТО, са така наречените сили за бързо реагиране. Те се поддържат на равнище 75-85 на сто от техния военновременен състав и са готови за военни мисии в течение на няколко дни, след заповедта. Други 25 процента се намират в състояние на оперативна готовност /т.е. 60 процента от военновременния състав/ и могат да бъдат въведени в операции в течение на 3-4 месеца. Останалите 60 процента от силите се нуждаят минимум от 365 дни, за да бъдат подготвени за военни действия. Всички други национални части на страните-членки на НАТО се поддържат на равнища, отговарящи на националните им военни доктрини. Взимайки предвид постоянно спадащите военни бюджети, повечето от тези подразделения са поддържани на минимални равнища. Това особено се отнася за страните-членки на НАТО от Източна Европа.

Ако се извадят американците – 1,5 млн., и французите – 350 000, от общите 3,6 млн. войници остават 1,7 млн., от които Германия, Англия и Италия имат само 654 000. Армиите на Гърция и Испания – съответно 156 000 и 128 000, даже най-големият игнорант няма да включи в евентуална операция срещу Русия. Същото се отнася и за най-голямата и силна армия на НАТО – турската, наброяваща 510 000 души.

Кой остава? Остават полските 100 000 "щика", от които половината са фикция, и още 500 000 войници от 19 страни-членки с армии от 73 000 /Румъния/ до 4700 /Естония/. Да не забравим и въоръжените сили на Люксембург – 900 души.

Така излиза, че "старото" НАТО, представлявано от първите 12 страни-членки от времето на СССР, го е ударило на автопромоция.

През последните 15 години в НАТО станаха фундаментални промени. От командването в Брюксел признават, че наличните ресурси може да са достатъчни само за две мисии: ограничено участие в хуманитарна операция /т.е. без военна акция/ и операции за налагане на ембарго спрямо малка и слаба държава, но не и срещу Русия. Но даже тези две мисии са под въпрос.

Истина е, че през последното десетилетие НАТО участваше в много военни операции по света – Ирак, Афганистан, Близкия Изток. Но истината е, че само САЩ воюваха там. Силите на НАТО само присъстват с малки контингенти. Това означава, че НАТО съществува на хартия, но не и реално. Дали може бившата военна сила да бъде възстановена? Може и да може, но това ще намали жизнените стандарти на европейците с около 30 процента. Кой ще се съгласи? Всичко останало е поза и пиарщина пред камерите.

В НАТО реално има само един член. Това са САЩ срещу Русия. Останалите са дребни детайли към пейзажа.

В НАТО могат въобще да не обсъждат темата за увеличаване на армиите, тъй като руснаците заявиха, че в случай на необходимост ще използват своето тактическо ядрено оръжие. А през С-400 и С-500 е много съмнително да се пробият някакви крилати или балистични ракети.

Китай току-що подписа договор с Русия за доставка на С-400. Щом го съобщават, значи доставката вече се изпълнява. Това означава създаването на нов военен съюз, обхващащ половината свят.

В Китай също не спят и разработват собствено оръжие. Имат ракети, които могат да унищожават спътници, тихи подводници, собствени противоракети. Възможността да свалят спътниците им дава възможност да блокират целия арсенал от междуконтинентални балистични ракети и да принудят американците да ги управляват от земята, което в процеса на обмен на удари ще бъде пълна катастрофа и пародия.

Темпът на въвеждане на нови подводници от Русия и Китай надминава с пъти американските, т.е. САЩ губят надпреварата във въоръжаването в най-важната част на своя военноморски флот.

Ами ако Русия и Китай решат първи да нанесат удар по САЩ, което при определени условия вече е вписано в техните военни доктрини!?

Ситуацията се обръща и става опасна за САЩ. Когато Русия въведе няколко хиляди С-400 и С-500 това ще бъде достатъчно за блокиране на ядрена атака на САЩ. И тогава Русия може да възприеме стратегията за пръв удар, срещу което САЩ не могат да противопоставят нищо.

Заради това, според мен, през следващите 6-12 месеца Русия няма да отговаря сериозно на провокациите в Украйна, докато въвежда своите ракетни комплекси С-400 и С-500. И, когато този процес бъде завършен, тогава САЩ, Германия, Англия и Израел ще бъдат изправени пред най-голямата криза в историята и пред фаталното самозаблуждение, че могат да вършат безнаказано всякакви престъпления по света.