Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2015 06:28 - ДЖОН МАККЕЙН /ОБРАЗ ОТ УИКИПЕДИЯТА/ ТОЙ И ЦЕЛИЯТ МУ РОД ВОЙНОЛЮБЦИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BD Биография[редактиране | редактиране на кода] Ранен живот[редактиране | редактиране на кода] image   Джон Маккейн вАнаполис, ок. 1954 г.

Джон Маккейн е роден на 29 август 1936 г. във военната база Коко Соло в Зоната наПанамския канал. Баща му Джон Маккейн младши (1911-1981) е командир на подводница, награден със Сребърна звезда и Бронзова звезда. През 1967 г. е повишен в чин четиризвезден адмирал и е назначен за командир на ВМС на НАТО в Европа. Майка му Робърта (Райт) Маккейн (1912-) е родом от щата Оклахома. Дядо му Джон Маккейн старши е командвал американските самолетоносачи в Тихия океан по време на Втората световна война, водейки американските сили в битката в залива Лейте и умира четири дена след края на войната. След войната семейството се мести в Северна Вирджиния, където Маккейн посещава училища в гр. Александрия, завършвайки средно образование през1954 г.

image   Джон МакКейн (предният вдясно) със свои колеги, 1965

Маккейн влиза в Военноморската академия, където всяка година са му присъждани над сто наказателни точки (за нелъснати обувки и пр.). Представянето му не е добро, с изключение на предмети, които го интересуват, като английска литература, история и държавно управление. През 1958 г. завършва на пето място от долу нагоре. След завършването си МакКейн влиза в школа за военновъздушни пилоти. Самолетът му катастрофира в залива на гр. Корпус Кристи, Тексас, но той се отървава без наранявания. При друг случай Маккейн остава невредим след сблъсък с електрически кабели над Испания. Завършва през 1960 г. и става пилот на самолетоносачите Интрепид и Ентърпрайз. По време на Карибската криза самолетоносачът Ентърпрайз участва в карантината на Куба заповядана от президента Джон Кенеди. На 3 юли1965 г. Маккейн се жени за Керъл Шеп, модел, развела се с един от неговите съвипускници. Маккейн осиновява двете ѝ малки деца, а през септември 1966 г. им се ражда дъщеря Сидни.

Виетнамска война[редактиране | редактиране на кода] image   Членове на екипажа на самолетоносачаФорестал се борят с пожара, 29 юли 1967

През 1967 г. самолетоносачът Форестал, на който служи Маккейн, е изпратен да се присъедини към кампанията за бомбардиране на Северен Виетнам. На 29 юли 1967 г. Маккейн за малко не е убит, когато случайно изстреляна ракета от изтребител F-4 Phantom II на борда на самолетоносача удря самолета на Маккейн A-4 Skyhawk, докато Маккейн се е подготвял за излитане. Ударът подпалва самолета, а Маккейн се измъква от кабината и скача от носа на самолета на горящата палуба. Минута и половина след инцидента се взривява една от бомбите на самолета и Маккейн е ранен в краката и гърдите от шрапнел. Последвалият пожар убива 132 моряци, ранява 62, унищожава 20 самолета и отнема 24 часа за потушаването си. Ден-два след инцидента Маккейн казва на репортера на Ню Йорк Таймс Р. У. Епъл в Сайгон „Трудно ми е да го кажа. Но сега след като съм видял какво бомбите и напалма направиха на хората на нашия кораб не съм напълно сигурен, че искам да продължа да хвърлям такива неща над Северен Виетнам“, но също казва: „Винаги съм искал да съм във флота. Роден съм в него и не съм се замислял за друга професия. Но винаги съм имал проблем с режима.“

Маккейн се присъединява към екипажа на самолетоносача Орискани и към октомври 1967 г. вече има 22 бойни мисии.

Военнопленник[редактиране | редактиране на кода]

На 26 октомври 1967 г. Маккейн участва заедно с още 19 самолета в атака срещу ТЕЦ в Ханой. Самолетът на Маккейн е свален от съветска ракета земя-въздух СА-2 след като вече е хвърлил бомбите си. Маккейн получава фрактури на двете ръце и на единия крак. Пада с парашут в езерото Трук Бак, където почти се удавя. Около него се събира тълпа, която го оплюва, рита и взима дрехите му. Рамото му е смазано с приклад на пушка в рамото и е намушкан с щик в лявото стъпало и в корема. Пленилите го виетнамци решават, че скоро ще умре и не го пращат в болница, но след като разбират, че баща му е адмирал се погрижват за него и обявяват пленяването му. Маккейн прекарва шест месеца в болница, губи 20 кг от теглото си и косата му побелява. През декември 1967 г. е изпратен в лагер за военнопленници. През март 1968 г. е поставен в изолация, в която прекарва следващите две години. През юли 1968 г. баща му е назначен за командир на американските войски във Виетнам. Виетнамците предлагат на Маккейн да го освободят преди пленниците заловени преди него, но Маккейн отказва, позовавайки се на Кодекса за поведение на американските въоръжени сили и вярвайки, че виетнамците ще използват случая за пропагандни цели.

През август 1968 г. започват мъчения срещу Маккейн. Той е завързван в неудобни пози и на всеки два часа е бит, като в същото време страда от дизентерия. Отново са му счупени кости, както и зъби, а надзирателите осуетяват негов опит за самоубийство. След четири дена Маккейн подписва „самопризнание“, че е „черен престъпник“ и „въздушен пират“, но той използва надут комунистически жаргон и неправилен език, за да покаже, че изявлението е изтръгнато насила. И до днес той не може да вдига ръцете си над главата заради нараняванията, които е получил тогава. Маккейн отказва да подпише второ самопризнание, заради което е бит три пъти седмично. Веднъж един от надзирателите тайно разхлабва въжетата, с които Маккейн е бил вързан, а когато дошла Коледа застава до него и рисува с крак кръст на земята. Маккейн по-късно разказва тази случка като пример за хуманност.

През октомври 1969 г. държанието спрямо Маккейн и останалите пленници се подобрява след като един пленник, освободен през лятото разкрил пред световната преса злоупотребите. През декември 1969 г. Маккейн е преместен в затвора Хоа Лоа, след което е преместен и другаде, но условията като цяло са по-добри отколкото в началото. Той неколкократно отказва да се срещне с представители на американското движение против войната. Маккейн е освободен на 15 март 1973 г. в резултат на Парижкото мирно споразумение.

Завръщане в САЩ[редактиране | редактиране на кода] image   Интервю с Джон МакКейн, 24 април 1973 г.

При завръщането си в САЩ Джон Маккейн се събира с жена си, която е претърпяла тежка катастрофа през декември 1969 г., след което е подложена на операции и физиотерапия в продължение на месеци. Когато Маккейн я вижда, тя е 10 см по-ниска, на патерици и напълняла. Поради преживяванията си във Виетнам Маккейн става известен. Макар мнозина да се съмняват, че той може да се върне към летенето, той се подлага на деветмесечен курс на физиотерапия, най-вече с цел да може отново да сгъва колената си. Към края на 1974 г. Маккейн издържа физически изпит и летателната му правоспособност е възстановена. Той става командир на ескадра базирана до гр. Джаксънвил, Флорида. По това време има извънбрачни връзки и бракът му е в криза, за което вини себе си, а не Виетнам. През 1977 г. Маккейн става офицер за свръзка на ВМС в американския сенат. През 1979 г. Маккейн се влюбва в Синди Лу Хенсли. На 2 април 1980 г. той се развежда, а на 17 май с. г. се жени за Хенсли, като кум е сенаторът Уилям Коен. Децата на Маккейн са разстроени и не присъстват на сватбата, но няколко години по-късно се помиряват с баща си и новата му съпруга. Маккейн се оттегля от армията през 1981 г. с чин капитан. Той е награден със Сребърна звездаБронзова звездаЛегион за заслугиПурпурно сърце и Кръст за летателни заслуги.

Конгресмен[редактиране | редактиране на кода]

Когато републиканеца Джон Роудс младши от първи избирателен район на Аризона обявява оттеглянето си от политиката през 1982 г. Маккейн се кандидатира за неговото място в американската Камара на представителите и печели изборите. Назначен е в Комисията по вътрешни работи и в Републиканската група за индиански дела. Той подкрепя много индиански законопроекти за даване на земя на резерватите и даване на специален данъчен статут на племената, но повечето от тях са неуспешни. Маккейн в повечето случаи е в съгласие с президента Роналд Рейгън и се счита за „пеши войник на революцията на Рейгън“, но през 1983 г. гласува против резолюция позволяваща на Рейгън да остави американски военен контингент в Ливан месец преди да бъде взривена американска казарма в Бейрут, при което загиват 243 войници. Маккейн е преизбран през 1984 г. и този път подкрепяният от него Закон за индианско икономическо развитие е приет. През 1985 г. заедно с журналиста от CBSУолтър Кронкайт Маккейн се връща в Ханой и вижда паметник до езерото, където „въздушният пират Ма Кан“ е бил пленен. През 1986 г. Рейгън поставя вето на Закона против Апартейд, установяващ санкции срещу Южна Африка, а МакКейн се присъединява към демократите за успешното отхвърляне на ветото. Маккейн също критикува администрацията на Рейгън заради аферата Иран-Контри.

През 1984 г. жена му ражда дъщеря Меган, през 1986 г. Джон Маккейн IV, а през 1988 г. Джеймс. През 1991 г. Синди МакКейн води от бангладешко сиропиталище управлявано от майка Тереза тримесечно бебе, нуждаещо се от медицинско лечение за разцепено небце (вълча уста). Семейство Маккейн я осиновяват и я кръщават Бриджит. Джон Маккейн подкрепя съпругата си, когато през 1994 г. тя признава, че е била пристрастена към болкоуспокояващи с надеждата да даде сили на други жертви на зависимости. През 90-те години семейството започва да посещава Баптистката църква на Северен Финикс. Маккейн продължава да е член на Епископалната църква известно време, но в крайна сметка става баптист.

Кариера в Сената (1987-1999)[редактиране | редактиране на кода] image   Президентът Роналд Рейгън и първата дама Нанси Рейгън посрещат Джон Маккейн вБелия дом, 1987

През 1986 г. Маккейн решава да се кандидатира за сенатското място на Бари Голдуотър, противник на президента Линдън Джонсън на президентските избори през 1964 г., който се пенсионира. Маккейн побеждава Ричърд Кимбъл от Демократическата партия с 60% от гласовете. Става член на сенатските Комисии за въоръжените сили, търговията и индианските дела. Той подкрепя Закона на Грам-Рудман предвиждащ автоматично съкращаване на разходите при бюджетен дефицит. Маккейн е замесен в скандала „Петимата на Кийтинг“, когато срещу банкера Чарлс Кийтинг е заведено дело за масивна измама, а петима сенатори, включително Маккейн, на които Кийтинг е дарил значителни суми са заподозрени в застъпване за Кийтинг пред федералните контрольори. В крайна сметка срещу сенаторите не са отправени обвинения, но Маккейн е смъмрен от сенатската Комисия по етика. В известна степен като резултат от този скандал Маккейн започва кампания срещу влиянието на лобисти над законодателите. През 1991 г. Маккейн започва често да се появява по телевизията, за да коментира Войната в Персийския залив, а през 1992 г. е преизбран с 56% от гласовете.

През 1991-1993 г. Маккейн е член на Специалната комисия за военнопленниците и изчезналите председателствана от сенатора демократ Джон Кери. Маккейн прави нови посещения във Виетнам, а министерството на отбраната декласифицира над милион страници от документи. В окончателния доклад на комисията, подкрепен от Маккейн, се казва, че няма твърди доказателства за присъствието на американски военнопленници в Югоизточна Азия. По време на работата му в комисията и след това Маккейн е хулен като измамник, предател и „манджурски кандидат“ от активисти, които вярват, че голям брой американски военнопленници все още са държани в Югоизточна Азия. Маккейн казва, че с Кери са получили достъп до архивите на Виетнам и че е прекарал хиляди часове в търсене на истински доказателства за оцелели американци. През 1994 г. сенатът приема резолюция, подкрепена от Кери и Маккейн призоваваща за премахване на търговското ембарго спрямо Виетнам като стъпка към нормализирането на дипломатическите отношения. През 1995 г. президентът Бил Клинтън обявява нормализиране на отношенията с Виетнам. Маккейн се надява Виетнам да служи като противотежест на надигащия се Китай.

image   Джон Маккейн заедно с майка си Робърта, сина си Джак, дъщеря си Меган и съпругата си Синтия на кръщаването на крайцера Джон С. МакКейн, 26 септември, 1992

Заедно със сенатора демократ Ръс Файнголд Маккейн се опитва да прокара реформа на политическото финансиране, предвиждаща ограничаване на „меките пари“, т.е. на средствата, които корпорации, синдикати и други организации могат да дарят на партиите, а след това те да бъдат пренасочени към отделни кандидати, чиито лимити за получаване на дарения са достигнати. Законопроектът среща силна съпротива и не е гласуван през 1996 г. През 1998 г. е предложена редактирана версия на Закона Маккейн-Файнголд, но той отново не може да бъде гласуван.

През 1998 г. Маккейн използва председателството си на Комисията по търговията, за да се противопостави на тютюневата промишленост, предлагайки закон, който да увеличи данъците върху цигарите, за да се водят кампании против пушенето, да се намали броят на тийнейджърите-пушачи, да се увеличи финансирането за медицински проучвания и да се помогне на отделните щати да финансират медицински разходи свързани с тютюнопушенето. Законопроектът е подкрепен от администрацията на Клинтън и от много здравни организации, но индустрията харчи 40-50 млн. долара за рекламна кампания и много републикански сенатори му се противопоставят, казвайки, че той ще създаде нова неконтролируема бюрократична машина. Законът не стига до гласуване и това се счита за сериозна политическа загуба за Маккейн.

През 1998 г. Джон Маккейн печели 69% от гласовете при избора си за трети мандат. През 1999 г. Законът Маккейн-Файнголд отново е предложен и го сполита същата съдба. Маккейн (заедно с Файнголд) получава наградата давана от фондацията на президентската библиотека Джон Кенеди Профили на смелостта (по едноименната книга на Дж. Ф. К.) заради противопоставянето си срещу партията си по време, когато се опитва да спечели номинацията ѝ за президент.

Президентска кампания през 2000 г.[редактиране | редактиране на кода] image Основна статия: Президентски избори в САЩ през 2000 г.

През август 1999 г. е издаден мемоарът на Джон Маккейн Вярата на моите отци, който се превръща в бестселър. Маккейн обявява кандидатурата си за президент на 27 септември 1999 г. в Нашуа, Ню Хемпшир. В същия ден фаворитът за номинацията на Републиканската партия Джордж У. Буш посещава Финикс, Аризона и изтъква, че има подкрепата на губернаторката на Аризона Джейн Дий Хъл. Маккейн пропуска предварителните избори в Айова и се концентрира върху Ню Хемпшир, където Джордж Х. У. Буш никога не е бил популярен. Маккейн посещава всеки град в малкия щат и дава над двеста обръщения и отговори на въпроси. На 1 февруари 2000 г. той печели 49% от гласовете срещу 30% за Буш и се превръща в единствения му силен противник. Според анализатори победа на Маккейн на предварителните избори в Южна Каролина би му дала импулс, който може да се окаже неудържим. Страх и паника донякъде обземат кампанията на Буш и републиканската върхушка. Битката между Буш и Маккейн за Южна Каролина е влязла в аналите като една най-мръсните и брутални в историята. Специални интереси, които Маккейн е предизвикал в миналото сега излъчват негативни реклами за него. В деня, когато според проучване Маккейн води в щата с преднина от 5% Буш се качва на сцената с маловажния и противоречив активист за ветераните от войните Дж. Томас Бърч, който обвинява Маккейн, че след като се е върнал от Виетнам ги е изоставил. Разярен, Маккейн излъчва реклами обвинявайки Буш в лъжа и сравнявайки го с Бил Клинтън, което според Буш е „толкова долен удар, колкото може да се направи в републикански предварителни избори“. Срещу Маккейн започва мистериозна кампания разпространявана чрез факс, имейл, листовки и т. н., съставена от серия клевети, най-вече обвинението, че има извънбрачно черно дете (намек за тъмния цвят на кожата на детето отБангладеш, Бриджит, което Маккейн е осиновил, който е насочен към расизма, все още явен в Дълбокия Юг), но също, че жена му е наркоманка, че той е хомосексуалист, предател от типа „манджурски кандидат“ и че е умствено нестабилен вследствие на преживяното във Виетнам. Кампанията на Буш твърдо отрича участие в тези атаки. Буш мобилизира евангелистките гласоподаватели, а консервативният радиоводещ Ръш Лимбо се намесва в битката, казвайки, че Маккейн е любимият кандидат на либералните демократи. Маккейн стига до лимита на средствата, които може да похарчи, тъй като е приел субсидия от държавата, а Буш не го е направил и може да харчи колкото поиска. Три дни преди изборите Маккейн спира негативните реклами срещу Буш и се опитва да наблегне на по-положителен образ. На 19 февруари Маккейн губи изборите с 42% срещу 53% за Буш, който отново набира инерция. Маккейн печели изборите в Аризона и Мичиган на 22 февруари, но не успява да се възстанови след загубата в Южна Каролина. На 28 февруари той критикува евангелистките лидери Джери Фолуел и 




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707163
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031