Светът прави от вярата религия, а не Път
Септември 30, 2014 in Беседи, Семейство
Автор : схиархим. Йоаким Пар
Нашето поведение е основано на това – защо и какво обичаме. Аз мога да ви дам чаша с вода без всякакви взаимоотношения. А мога да ви я дам и с любов. Действието не е важно, а мотивът. Не самото действие ни дава взаимовръзката, а мотивът и съответно – приемането на мотива. Съществуват доказани начини на живот, които поддържат това, в което вярваме. Да вземем например едно 18 – годишно момиче, което е физически много красиво, да я облечем в къса, тясна пола, в голямо деколте, с високи ботуши и да я оставим на площада. Хората ще реагират на това как е облечена и няма да си казват, че това е Божие творение. В този момент не биха си помислили, че нейното тяло е храм Божи и че целта на това тяло не е удоволствието. Без значение какво има в главата й, нейната външност ще говори съвършено противоположно. Затова не е нужно да се обличате като уличница, ако не искате хората да се държат с вас като с лека жена. И мъжете не е нужно да се обличат като диви зверове, които искат да привлекат женската. Също така не може да изпратите вашите деца, които считате за безценни, в тези места, в които ги учат, че Господ Бог въобще не е важен. Ако не сте луди, защо ще правите това? Ако вие имате милион евро, сигурно не бихте си купили голям черен камион и да си сложите всичките пари върху платформата на камиона без всякаква защита и да карате със 100 км/ч . Защото в края на пътуването от парите няма да е останало нищо. Вие не сте се погрижили за тях. Вашият живот и вашите ценности, вашето семейство трябва да бъдат защитени, иначе ще бъдат загубени. И ако казваме, че обичаме децата си, че те са най-важното нещо на света, защо същевременно ги изпращаме в тези варварски училища, за да ги научат на всичко за секса, за парите, за корупцията? Те се връщат оттам като чудовища. Ще сложите ли парите върху платформата на камиона? Ще изпратите ли децата си в тези варварски училища? Аз не бих. Бих предпочел да оставя децата си неграмотни, но святи. Бих оставил децата си бедни и святи, отколкото богати, празни и образовани.
- Веднъж вие казахте, че ако останем в света, ще погинем. А какво да прави многодетна майка, която иска да се спаси, но е принудена да е във водовъртежа на житейските грижи и събития?
- Аз ви говорих за това, че ако останете вътре в светския етос, в осветскостяването на духа… то светът ще ви убие. И ще ви убие посредством това, че ще ви направи безбожни. Този свят прави от вярата религия, а не Път. Ако сега излезете на главния булевард и един час спирате хората като ги питате: Женен ли си? Имаш ли деца? Децата ти вярващи ли са? Правят ли децата ти това, което ти би искал да правят? Увлечени ли са от материализма, от различните технически новости и т. н. ? Болшинството от хората биха казали: ние нищо не можем да направим. Днес хората живеят така. Аз бих казал на тази майка, която отглежда децата си: излезте от света, спасявайте децата си. Да си представим, че някой човек има деца и открие, че едно от децата има рядка болест и животът му е в опасност. Установява се, че ако детето остане в града, ще е подложен на алергия и след година ще умре, но аз му казвам: ако вие отидете в Монголия и живеете в пустинята, то детето ще живее. Аз съм убеден, че този човек ще продаде всичко и ще отведе детето там, където може да спаси неговия живот. Светът убива децата, отнемайки Бога от тях, отнемайки им морала. Прави от тях секуларни атеисти, които не вярват в нищо. Създавайте общини. Нужни са ни православни училища, които ще ни спасят от тези мерзки светски места, разрушаващи човешката душа. При нас в Америка има своеобразна мода, хората да не изпращат децата си в общообразователните училища, а да ги обучават вкъщи. В манастира при мен дойде един млад човек, който поиска да стане монах. Всички училищни години той се обучавал у дома, след това отишъл в университет и поискал да стане монах. Той каза, че цялото зло, всичко отвратително, на което се научил, било в университета. Самите вие, ако се вгледате в своето сърце, ще разберете, че целият боклук, който е там, сте го приели не от своите родители, а в секуларния свят, светът, който няма никакви висши ценности. И така, бидейки родители, искате ли да спасите своите деца? Болшинството не си задава този въпрос. Какво ще кажете на Господ в деня на съда? Той ще каже: Аз ти дадох тези деца, за да ги доведеш при Мен, а ти ги предаде на света. Ще бъде сложно.
Вие никога не бихте поставили 16 -годишната си дъщеря в затвор с пет хиляди мъже без никаква охрана. Вие даже няма да си го помислите, защото те ще нападнат нейното тяло. Вие вземате безценните си деца и ги изпращате в тези безбожни училища, откъдето те се връщат унищожени. Вие нормални ли сте?
Не се безпокойте дали децата ви ще станат богати. Притеснявайте се дали ще станат хора.
Безбожното общество е общество без морал...
Който не подушва миризмата на сяра в мод...