Януари 14, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Св.Йоан Максимович

Бог е огън пояждащ. Когато някой предмет се докосне до огъня, той се изменя: или изгаря, или се закалява.

Така човек, когато се докосва до Бог, или погива, или се спасява.

Огънят – винаги е огън! Но ето че от допира с него се получава и пепел, и стомана, в зависимост от това, което се допира.

Така става и с човека и всичко зависи от това – какво той ще принесе на Божествения огън, в какво състояние ще се докосне до Бога. Ако той държи себе си подобно на желязо, то желязната сила ще стане стоманена. Ако се разпуска до слабостта на сламата – ще изгори.

Всеки човек рано или късно, неизбежно ще се докосне до Бога и горко му ако не се приготви за тази среща.

Толстой се приближил до Бога небрежно, самоуверено, причастил се без страх Божий и станал богоотстъпник.

Ще дойде час, когато искаме или не – ще се срещнем с Божията сила.

Лопатата е в ръката Господня. С лопатата се подхвърля зърното и сламата и последната бива отвята от вятъра, а зърното пада в нозете на Хазяина и го събират в житницата, сламата се оставя или се изгаря.

Неминуема е срещата с Господа и трябва да се готвим за нея.

Нашите грехове – това е сламата, изгаряща при тази среща. Трябва предварително самите ние да произнесем съд над себе си и самите ние, готвейки се за тази среща, да се отделим от сламата, изгаряйки греховната слама чрез покаяние.

Греховете или изгарят сами, или заедно с тях изгаря и човека, отдаден на греха.

Трябва да знаем за Страшния Съд и да се отнасяме към този ден и това събитие както подобава. Трябва да очистваме душата си, да се молим.

Към това събитие трябва да се отнесем ясно и съзнателно, а не както животното, което обръща глава, за да не вижда опасността.

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз