Февруари 4, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : иеромонах Серафим Роуз
Независещият от времето духовен живот – Х част
Този който има всичко това предвид, и постоянно вкусва духовна храна, няма да каже, че съвременната ситуация в Църквата е безнадеждна, и че нищо вече не може да се направи. Всъщност в наши дни пътищата, начините за действие могат да бъдат удивително необичайни и неочаквани. Какво ще излезе от нашата дейност – не знаем. Възможни са много варианти.Трябва, обаче, да се научим да очакваме неочакваното, да сме готови за път, който по много неща се отличава от традиционния, но който е не по-малко в сферата на истинското християнство. Съзирането на този път зависи от умението да се гледа нагоре, а не недолу. Имаме непосредствения пример на човек, който постоянно пребиваваше в това състояние – нашият архиепископ Йоан. Той сякаш постоянно бе в друг свят. Помня неговата проповед за духовния живот: „ При нас няма нищо подобно на това, което е характерно за късните светци на латинската църква, които сякаш постоянно витаели в облаците. Това е „прелест”. Нашата святост се основава на това – нозете ни да стоят твърдо на земята и, бидейки по такъв начин постоянно на земята, разумът ни да се стреми нагоре.” Очевидно архиепископ Йоан бе именно такъв. Когато идваше в нашия магазин (до съборната църква в Сан Франциско) той винаги имаше да каже нещо ново и вдъхновяващо. Носеше малка чанта и, като я отвореше, казваше например: „Вижте! – това е портрет на свети Албан, а ето и неговото житие.” Събираше подобни неща. Жития на румънски светци например и всякакви неща, които нямаха нищо общо с делничния живот или с управлението на епархията. Някои го считаха за лош администратор. Съмнявам се, защото знам, че когато някой му пишеше писмо, много бързо получаваше от него отговор – и то на езика, на който беше написано писмото. Следователно към подобни неща, той се отнасяше много внимателно и грижливо. Но най-голямо внимание и грижа отделяше на това постоянно да бъде в другия свят, постоянно да вдъхновява и ободрява. Противоположният път е – превръщането на Църквата в един вид предприятие, стремеж да се следи само за административната страна, за икономическата страна и дори – църковният живот да се изгражда и да протича не по законите на духа и Истината, а по законите на този свят. Ако се живее така дълго време, то искрата, висшата страна на действителността се губи. Архиепископ Иоан ни даде пример за това, как постоянно да гледаме към тази висша страна на действителността, да гледаме нагоре, да да насочваме постоянно своя разум към нещата от най-висш порядък. И колкото повече навлизаме в този висш порядък, толкова повече се убеждаваме, че това е Пътят, че други възможности няма. Ако вие, като истински православни християни пребивавате в такова настроение, хората ще ви считат за ненормални, ще ви наричат „мръднали” и пр., но вие ще имате свой собствен отделен живот, през който ще постигнете Небето. Другата възможност е да бъдете погълнати от света, изпълнен с условности, вещи и мнения. Тези мнения, за това кое е добро и кое – лошо, какво трябва и какво не трябва да се прави – са удивително неадекватни. Така например съществува мнение ( и това е характерно за църквите, които са престанали да мислят за висшето), че когато отиваш в храма, трябва непременно да си добре облечен, защото не можеш да следиш богослужението и да се готвиш за свето Причастие, ако ви е студено на краката. Едва ли не – ако на краката ви е студено, не можете да придобиете благодат и да имате духовен живот. Такова мнение е абсолютно погрешно. Светите отци са живели при най-различни условия в различни времена. Макар да не е задължително да мръзнете, все пак това може да ви е от полза, може да ви помогне да се отнасяте малко по-трезво към духовния живот и да благодарите на Бог за дадените ви земни блага, които всеки момент може да загубите, а не да считате своя комфорт и уют за самопонятен.
Ако някой иска да направи нещо в Църквата, но му липсва стремеж към небесното, той изгубва искрата на ревността, интереса към духовното и става „светски”. Светски означава мъртъв, духовно мъртъв.
