Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2015 20:29 - Децата в храма – как идват и как си отиват
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 679 Коментари: 1 Гласове:
2



 http://pravoslaven-sviat.org/2015/01/26/decata-w-hrama/

Децата в храма – как идват и как си отиват

Януари 26, 2015 in БеседиНачална страницаСемейство

Автор : Наталия Левшина

 

image

 

 

 

Деца в храма – колко е прекрасно! Каква надежда за възраждането на вярата в нашата страна! И за всичко това – каква голяма отговорност…

 

Какво може да бъде по-трогателно, когато в църквата влиза дете, държейки майка си или баща си за ръка и старателно се кръсти? Какво може да бъде по-умилително от едни млади родители, които се разбират един друг с половин поглед и се явяват със своето крехко дете цялостна картина на удивителна хармония? Как радва окото опашката от деца пред св.Чаша преди Причастието със Светите Христови Тайни – ето това е въплъщение на словата на Христа: „ оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството небесно.“ (Мат. 19:14)

 

Но на втори и на трети поглед трогателните и умилителни чувства отстъпват място на въпросите: „Защо постоянно в притвора има врява? Защо цялата маса за записване на имена е засипана с издраскани листове? Защо детето от притвора отива към родителя, който е в храма,не със спокойна крачка, а бягайки , разбутвайки възрастните, които стоят на неговия път, не обръщайки никакво внимание на богослужението? Защо махането на изгорелите свещи от свещниците го занимава много повече, отколкото това, което се случва наоколо?“

 

Предполагам, че първият отговор на това ще е: „Но това са деца… Те не могат да стоят дълго, не разбират , а и е трудно да им се обясни. ..“  Но в края на краищата отговора на въпроса, защо децата се държат в църквата като на детската площадка, трябва да се търси в поведението на възрастните, в тяхното собствено отношение към богослужението и взаимоотношението с децата.

 

Да, много малчугани трудно издържат цялата Литургия. За съжаление моя син беше такъв в неговото отминало детство. В първите години на своя живот заради буйния си характер и честите си боледувания, не издържаше Литургията и аз го водих по-към края, когато  хората се причастяваха, след което оставяхме до края на службата. Постепенно  идвахме все по-рано и по-рано. Не беше лесно да го научиш как да се държи в храма.

Когато се замислих как да продължавам по-нататък, започнах да наблюдавам  другите майки от нашата енория. Вниманието ми се спря върху едно семейство, в което имаше тогава две деца в преходна възраст и едно бебе (сега в семейството им има пет деца). Майката и бащата  държаха децата около себе си: бащата – сина, майката – дъщерята. Бебето беше също в ръцете на майка си и когато то ставаше безпокойно, тя излизаше с него на вън, оставайки дъщеря си при баща ѝ. С други думи, децата бяха под постоянното наблюдение на своите родители. Това за тях беше нещо обичайно. Пораствайки, тези деца по придобития навик оставаха през цялата служба до баща си и майка си, за разлика от други деца, които не бяха наблюдавани от родителите си. Когато се появиха и други деца в семейството, те също стояха до родителите си, подражавайки на големите и следвайки родителската воля. Аз приех техния начин на възпитание, който много ми допадна, за моя син.

 

По стечение на обстоятелствата нашата енория се премести в по-голям храм, където започна да служи нашият свещеник. Тук за децата се откри широко поле за изява: книжарница със списания и книжки, които можеха удобно да се четат зад колоните на пейките. Множество закътани ъгълчета, в които така уютно можеш да се скриеш и бърбориш за това и онова… Но на мен ми се удаваше да удържа детето си около себе си, защото това начало вече беше положено!

 

Разбира се, никаква дисциплина не би помогнала, ако детето не разбира какво се случва по време на богослужението, не свързва това с празниците и постите, не чувства своето място в него.

 

Обикновено ние възлагаме нашите надежди на неделните училища: видиш ли, там ще разкажат и ще научат децата на всичко каквото трябва. Това е класическа грешка на съвременния родител – да прехвърли своята отговорност на друг.

 

Детето няма да заобича службата, ако ти сам не я заобичаш, няма да си чете правилото (вечерните и утрените молитви) , ако ти не го четеш с него, а и не просто да го четеш,и ако молитвата за тебе е задължение, а не любов. Детето няма да помни празниците, ако в къщи само на Рождество купят елха, а на Пасха само боядисват яйца. Ако то чувства, че ти, родителят се опитваш насила да спазваш поста, понякога нарушавайки го. Също когато то вижда, че ти се огорчаваш от своите слабости и неуспехи.  Ако детето вижда, че ти не четеш нищо, освен светски книжки и гледаш постоянно телевизия, то е невъзможна да го научиш на каквото и да е било. Как да му обясниш, какво представлява богослужението, като самия ти имаш смътна представа за него. Духовното израстване, духовния живот е невъзможен за детето, ако то не върви по този път заедно с родителите си, следвайки зад тях. Детето в своята ранна възраст е удивително същество: колко неща са им ясни, за които ние даже не подозираме, мислейки: „той е малък, не разбира“.

 

Помня, как на тригодишния си син четях Евангелието, преди да заспи, на църковнославянски, след което на руски, за да му бъде ясно. Веднъж той ме прекъсна: „Няма смисъл да го четеш и на руски. Аз разбирам“.

И всеки един родител може да разкаже нещо необичайно за своите малки деца, за техните духовни открития. Те са отворени за Бога и ако от теб идва топлината на вярата – детето обезателно ще я възприеме.

 

Детето рисува на хартийките за литургии, защото родителят не се възмущава. Тича в храма, защото бащата и майката не виждат в това нищо особено, даже и внимават прилежно в богослужението, както им се струва. То пренебрежително се отнася към възрастната жена, защото тя е длъжна да се отдръпне, давайки му път към св. Чаша. То трябва да е първи тук, а значи и навсякъде и винаги. Момичето отказва да си сложи пола в храма, защото вижда, че за майка ѝ това не е обичайното облекло. Когато сме нито хладни, нито горещи, децата ни няма ли да станат и те топлохладни като нас?

 

На 29 декември беше паметта на 14 хиляди младенци, убити от Ирод във Витлеем. Тогава чух проповедта на свещеника, която ми направи силно впечатление: във всеки от нас се крие Ирод, когато сипваме алкохол на масата, когато запалваме цигара, когато лъжем пред очите на децата, когато говорим глупости, когато разказваме съмнителни истории, когато неблагогвейно отиваме в храма, когато се леним да четем Евангелието на детето, защото сме изморени, когато не ги предпазваме от житейската мръсотия („нека да научат какъв е животът“) и в много други постъпки, които даже и не ги отчитаме, ние подобно на Ирод избиваме младенците, своите собствени деца.

 

Нас ни се струва, че много се занимаваме с нашите деца: кръжоци, езици, спортни школи… но забравяме най-важното  -  какъв човек ще бъде, какъв път ще избере, ще каже ли когато порасне заедно с цар Давид: Добре е да се приближавам към Бога (Пс 72:28), или отвисоко ще разсъждава за остарелите пости и недостатъците на Църквата.

 

Сами, не забелязвайки това, чертаем за децата вектор встрани от Църквата, защото в нашия собствен живот Тя не заема всеобхващаща, главна роля. Нищо не сме готови да пожертваме за Христа.

 

Като тревожен сигнал за плодовете на нашето възпитание е почти пълното отсъствие в храмовете на юноши и девойки. Те си заминават не защото престават да вярват в Бога. Те престават да вярват в нас. Колко много бебета и деца, но толкова рядко ще видиш подрастващи.

 

Струва ни се, че светът е виновен. Той се нахвърля и отнема нашите пораснали деца, в които сме вложили толкова сили.

 

Бихме могли да перефразираме знаменитата фраза на свети Серафим Саровски: спаси се сам и на децата ви ще бъде по-лесно да се спасят.

 

Превод от руски
 

Източник: к-istine.ru



Тагове:   децата в храма,


Гласувай:
2



1. lubovakoniamash - Прекрасна публикация !
24.02.2015 11:06
Поздрав Дора
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705717
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031