Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2015 13:29 - БЪЛГАРСКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ШАРЛИ ЕБДО И СЛИВЕНСКИТЕ БРАТЯ КУАШИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://dveri.bg/9df3y

Българският православен Шарли Ебдо и сливенските братя Куаши
  • image
  • image
User Rating: imageimageimageimageimage / 46 
PoorBest  Неделя, 08 Февруари 2015 21:22 Автор: Петя Николова

imageИзгледах предаването„Съдебен спор”, епизод 270.Онова предаване, с участието на уж православни. Гледах го в реално време, но имах чувството, че гледам познат филм. Като че ли гледах запис на събития, случили се на друго място и по друго време. Имах натрапчивата мисъл, че това е дежавю. И наистина, бях права. Все едно гледаш познат филм, но с друг сюжет. При това с познати актьори, познати роли, емоции, жестове, реплики, позната вълна от религиозни страсти. Да, да! Сетих се! Това не е предаването „Съдебен спор”! Това е филм, сниман по кадри от случилото се в редакцията на „Шарли ебдо”! Точно така! Това е екранизация на двеста и някой си епизод на един „наш” джихадистки сблъсък, само че с етикета „православен”, „български”, „сливенски”. Да, всичко е познато, само дето декорите са православни, а актьорите – нашенски… 

Сюжетът на филма е прост: титаничният сблъсък между българския православен „Шарли ебдо” – православния блогър-трол и небезизвестните сливенски братя-хомофоби и рицари-кръстоносни, подели свещена война за „чистотата на православието”. Гледах и не вярвах на ушите си! Слушах и не вярвах на очите си! Наистина си беше дежавю. Пред очите ми се играеше театър на абсурда, в който се бяха вкопчили в смъртна схватка екзистенциалната агония на блогъра-карикатурист и джихадистката ревност на борците за „чисто православие”. И тогава се стигна до точката на кипене. Онемях! По-големият брат Куаши неистово призоваваше карикатуриста към светотатство: „Кажи как наричаш нашия митрополит, пък аз знам какво да правя с тебе!” Изрече заплашително тези думи няколко пъти. Но защо му беше това?

После гледах предаването на запис. Да, той наистина призоваваше към това с огнен пламък в очите. Наистина, защо? Как защо? Ключът към загадката явно се криеше във фразата: „…пък аз знам какво да правя после с тебе”. Разбира се, че знае! Това го знае всеки „ревнител на православието”, всеки фанатичен джихадист, който иска да умре за честта на своя митрополит, на своя "духовен отец". Да, той знае как да действа, как да отмъсти, как да воюва срещу сквернословците, срещу хулителите, срещу православния „шарли”. Да, оня, карикатуристът, сиimageповтаряше: „Аз съм шарли, аз съм шарли!” И така, докато отрочето на по-малкия брат Куаши не се нахвърли върху него, изгарящ от ревност. Така е, младите изгарят от ревност, горят! Особено когато имат светли примери – бащи, чичовци, отци… А и ревността на православния джихадист си има оправдание – плесницата, за която бил говорел Златоуст. Оправдание ли? Не, това си беше благословение, духовно насърчение; благословение, и то отеческо. Знаем, знаем… Вдъхновената от свещена ревност егзегеза утре може да намери у светия Златоуст оправдание за всичко, че и за „православен джихад”! Няма значение! Важно е очите да горят с пламъка на свещена ревност. Важното е всеки хулител на духовния отец, т. е. на „чистото православие”, да бъде екзекутиран поне словесно, но задължително публично. В редакцията, пред камерите… 

Да… Тук почувствах затварянето на сюжетната линия. Това беше посланието, това беше внушението. Останалото бяха подробности! И някак си останаха нечути думите от публиката: „Това ли е вярата ни?” Да, това е вярата ИМ. Това е вярата на постмодерния рицар-кръстоносец, това е вярата на „православния джихадист”, това е вярата на „ревнителя”! Няма значение как ще я преживее – дали като лична победа, дали като защита на честта на своя духовен отец, позорно окарикатурен „публично”. Няма значение, защото „православният Куаши” „знае какво да прави”! Ще видим… Следващият епизод ще ни покаже. Защото такава е вярата Им; тя няма спиране. Уви, обречени сме да гледаме този филм… Не, този сериал: „българският православен Шарли ебдо” и сливенските братя Куаши. Така ще е, докато духът на сливенските братя Куаши броди и вилнее.

Не, аз не съм българският православен „Шарли”! Не мога да го приема! Нито заради циничното говорене, нито заради бруталното скандализиране, нито заради странната му църковност, затворена в един виртуален, малък свят от много слухове и няколко имена. Не мога обаче да приема, нито пък искам да срещам в нашата Църква духа на сливенските братя Куаши. Не приемам някой да смесва „вярата ни” с „вярата им”. Не искам децата в нашата църква да се възпитават с благослова: „Удари му плесница”. Това не искам! На това не ни учи Христос, а тях ги учи някой друг дух - онзи на техния баща!



Тагове:   самонадценЯване,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705867
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031